Утопичен социализъм
Утопичният социализъме обозначението на предшестващото марксизма учение за възможността за трансформиране на обществото на социалистически принципи, за неговото справедливо устройство, прието в историческата и философската литература. Главна роля в развитието и внедряването в обществото на идеите за изграждане на социалистическите отношения по ненасилствен път, само със силата на пропагандата и примера, изигра интелигенцията и близките до нея слоеве.
Съдържание
Първите идеи за по-справедливо общество най-вероятно са възникнали на етапа на разделяне на обществото на класи и появата на имуществено неравенство. Стъпкиподобни възгледи се срещат при изучаването както на фолклора, така и на митологията на народите от Азия, Европа и Северна Африка.
В древна Гърция и Рим зачатъците на идеите на утопичния социализъм се проявяват в мечтата на Хезиод за връщането на отминалия „златен век“, когато щастливите хора не са познавали неравенството, собствеността и експлоатацията. Темата за постигането на справедлив политически ред беше една от най-обсъжданите от гръцките философи, които търсеха решение на проблема с имущественото неравенство и „естественото състояние“ на обществото, в което се намираше в предкласовите времена. Трябва да се отбележи и ролята на егалитарните реформи в Спарта, както и платоновия модел на робовладелския „комунизъм“, който осъжда частната собственост („държава“).
В Италия известен поддръжник на утопичния социализъм беше Томазо Кампанела. В книгата си „Градът на слънцето“ (1623) Кампанела, подобно на Мор, създава идеална държава, в която доминира обществената собственост и всички блага се разпределят поравно между жителите [2] .
Едни от първите социалисти-утописти на новото време са англичаните Дж. Уинстанли и Джон Белърс.
Квинтесенцията на развитието на радикалния утопизъм бяха възгледите на Гракхус Бабеф и Бабувистката програма за заговор на равните, които за първи път издигнаха искането за комунистическа революция с въвеждането на комунистическа диктатура след нейната победа и обосноваха необходимостта от преходен период от капитализъм към комунизъм. Изразявайки възгледите на хората от предмашинната епоха, бабувизмът показа идеала на комунистическото общество като аграрно и занаятчийско общество, развиващо се на базата на ръчния труд, предложи строго „изравняване“, универсален аскетизъм в разпределението, показа негативно отношение към хората на умствения труд.
Утопичен проекте разработен на хартия от видна фигура на Френската революция Сен Жюст.
През първата половина на 19 век движението за осъществяване на социалистическите идеали се ръководи от интелектуалци, сред които произлизат великите утописти К. А. Сен-Симон, К. Фурие, Р. Оуен - „основателите на социализма“, според Ф. Енгелс, които за първи път развиват самостоятелна теория на утопичния социализъм в истинска наука, заменяйки фалиралата революционна метафизика на теорията за „на“. турско право”. Във въпроса за преобразуването на обществото на първо място беше поставено създаването на широкомащабно обществено производство, прилагащо най-новите постижения на науката и техниката. Преодолявайки обичайните представи за изравняване и общ аскетизъм при комунизма, утопистите издигнаха принципа на разпределение „според способностите“, изобразиха бъдещото общество като общество на изобилието, осигуряващо задоволяване на човешките потребности, неограничен растеж на производителните сили и разцвет на индивида. Социалистите-утописти говореха за предстоящото унищожаване на разликата между умствения и физическия труд, между града и селото, за планирането на производството, за превръщането на държавата от орган за управление на хората в орган за управление на производството и т.н.
В същото време печалният изход от Великата френска революция свидетелства за провала на действията на революционните маси, за определящата мисия на мислещото малцинство и волевите решения на отделните хора. Без да отричат въздействието върху социалния живот на рационалистичните идеи за духовния свят, в същото време социалистите-утописти възраждат религиозните идеи - "новото християнство" на Сен Симон; пантеистична метафизика и мистично обяснение на природата на човешките страсти и влечения у Фурие; нов морален свят, превъзпитаващ хората с помощта на рационален социалистРелигия в Оуен.
По това време възникват движения сред последователите на социализма - Сен-Симонизъм (B. P. Anfantin, S.-A. Bazaar и др.), Фуриеризъм (V. Considerant), Owenism. Опитите през 20-те и 40-те години на миналия век за създаване на оуенистки комунистически колонии в Англия и САЩ, както и по-многобройните опити за формиране на фуриеристки фалангови асоциации в САЩ, след краткосрочни успехи, завършват с постоянен провал. Същата участ сполетя и "икарския" (английски) българин. колония Е. Кабет. Общо в САЩ имаше повече от 40 опита за създаване на фуриеристки фаланги. Най-известният - Brookfarm, близо до Бостън, съществува от 1841 до 1846 година.
През 1830-те и 1840-те години сред социалистите изкристализираха няколко течения. Разработени проекти за производствени асоциации (F. Busches, L. Blanc, C. Pekker, P. Leroux и др.) или асоциации за еквивалентен обмен на стоки (J. Gray ru en, P. J. Prudhon) и ги разглеждат като основно средство за борба с големия капитал и реорганизиране на обществото чрез мирни средства въз основа на класово сътрудничество. Друго течение, английските рикардиански социалисти (У. Томпсън, Д. Ф. Брей и др.), обявяват принадената стойност за плод на несправедлива размяна между труда и капитала и за да премахнат тази несправедливост, излагат икономически необоснована теория за работниците, получаващи „пълния продукт на своя труд“. Въпреки това в Англия тази тенденция косвено допринесе за развитието на чартисткото движение.
Сред тайните революционни общества в Европа през 30-те и 40-те години на 19-ти век се създават ученията на необабувисткия комунизъм, с неговото искане за незабавна комунистическа реорганизация чрез революционен преврат и въвеждане на революционна диктатура, която въвежда общността на собствеността. Във Франция тези възгледи се споделят от Т. Десами,Ж.-Ж. Пийо, О. Бланки, А. Лапонере и др. Използването от теоретиците на социализма и комунизма от онова време на някои идеи на утопичния социализъм им позволи да направят важна стъпка от принципите на изравняване към комунистическия принцип „от всеки според способностите, на всеки според нуждите“. В трудовете на Десами и В. Вейтлинг теорията за утопичния комунизъм достига своя връх.
Близка форма до утопичния социализъм представляват възгледите на китайския революционен демократ Сун Ятсен. По този начин може да се каже, че учението на утопичния социализъм не е регионално, чисто европейско явление - неговите идеи, съчетани с идеологията на националноосвободителните движения, са представени и в страните от Африка, Азия и Латинска Америка.
Предвестници на идеите на утопичния социализъм в България в края на 18 и началото на 19 век са А. Н. Радищев и П. И. Пестел. Тези идеи стават особено широко разпространени през 30-те и 40-те години на ХХ век. Социалистическите възгледи на А. И. Херцен и Н. П. Огарьов, възникнали под влияние на трудовете на Сен Симон и Фурие, поставят началото на социалистическата традиция в българската обществена мисъл.
В същото време ранният български утопичен социализъм е разновидност на християнския социализъм (В. С. Печерин и др.). Такъв религиозен социализъм продължава да съществува и по-късно сред част от петрашевците и народняците, както и сред членовете на Кирило-Методиевското дружество.
През 40-те години на XIX век сред най-видните представители на българския предмарксистки социализъм виждаме А. И. Херцен, Н. П. Огарьов, В. Г. Белински, М. В. Петрашевски, В. А. Милютин. Те разбират същността на социалистическата доктрина като антропологична идея за природата, чиято пълна реализация може да бъде само социализмът, и историческата диалектика на светаразум, разбиран като дух на човека, първоначално стремящ се към реда на братството и равенството.
Най-задълбочено концепцията за българския утопичен социализъм е разработена от Н. Г. Чернишевски, когото В. И. Ленин смята за "най-големия представител на утопичния социализъм в България". През 70-те и 80-те години представители на утопичния социализъм също заимстват някои от неговите идеи от марксизма (П. Л. Лавров и др.).