В сградата на бившата джамия в уралското село Уфа-Шигири сега има медресе
Съветът на Улемите към Духовното управление на мюсюлманите в България определи Закат ал-Фитр през 2016 г. в размер на:
- за бедни - 100 рубли.
- за хора със среден доход - 300 рубли.
- за богати хора - от 500 рубли
Zakatul-fitr (sadaqatul-fitr, fitr sadakasy)— милостиня за прекъсване на поста, изплащана от всеки член на семейството преди началото на празника за прекъсване на поста (Eid-al-fitr, Eid al-Fitr). Това е последното условие Създателят да приеме спазвания пост.
Фидия садака:
—минималната сума за пропуснат ден е 250 рубли.
Phidiah sadaqah— е милостиня-изкупление, състояща се в това, че за всеки пропуснат ден от задължителния пост един просяк трябва да бъде нахранен по такъв начин, че за него да се изразходват приблизително толкова пари, колкото струва средното хранене (или по-добре, средната дневна цена на храната).
В сградата на бившата джамия в уралското село Уфа-Шигири сега има медресе
Можем да кажем, че с това историческата справедливост беше възстановена. Медресето се намира в сградата на бившата джамия. В архивите на Оренбургското мохамеданско духовно събрание джамията в Уфа-Шигири се споменава за първи път през 1776 г. В началото на 20 век тя обслужва 428 мъже и 392 жени. Известни са имената на имамите, служили в тази джамия преди революцията. Това е Низамутдин Файзулин Гудаиров, роден през 1838 г., утвърден от имам-замиг, хатиб и мугалим от 5 май 1867 г. с указ на Пермското губернско правителство № 2848. След смъртта му през 1902 г. Мусафа Низаметдинов става духовен наставник на жителите на Уфа-Шигири, одобрен от имам-хатиб и мугаллим на провинциалното правителство на Перм на 30 май 1902 г., указ № 3914. Вероятно с него е работил и брат му ВалиахмедНизаметдинов, който е одобрен за имам и мугалим на 11 юли 1902 г. с указ на Пермското губернско правителство № 2216. (Централен държавен исторически архив на Република Башкортостан F. I-295. Op.1. D.6.)
Този документ гласи: „Събранието на вярващите изостави джамията и иска да използва нейните помещения за културна и образователна институция, от която Уфа-Шигири има остра нужда. Ремонтите за тази цел ще изискват най-незначителните, които ще бъдат успешно извършени. Решихме: като вземем предвид необходимостта от помещения за културни и образователни институции в регионите и задоволяване на исканията на масите за борба с религиозната интоксикация, както и факта, че вярващите отказват да поддържат по-нататъшни молитвени сгради, помолете Областния изпълнителен комитет да подаде петиция до Областния изпълнителен комитет за удовлетворяване на петицията на населението. Съответната петиция наистина е написана на 17.03.1930 г., а резолюцията на Уралския областен изпълнителен комитет от 04.07.1930 г. решава да удовлетвори искането на селяните. Джамията беше затворена. (Държавен архив на Свердловска област Ф. 1020. Оп.1. Д. 861).
Първо в него се помещава училище, а след това селски клуб. Според старейшината на селото, бившият имам мухтасиб на Нижнесергински, Артински, Ачицки и Красноуфимски райони от ДУМАЧР Нурислам Ахмадиев, известно време след затварянето джамията все още е запазила предишния си вид. „Спомням си сградата на джамията, тя съществуваше като читалня, основата на минарето беше 5 м. Дядо ми имаше много силен син, не спазваше изискванията на шериата, пиеше, показваше сила, чупеше. Това, което конят не можеше да тегли, той го тегли. Той се напиваше, викаше: „Ще избием всички комунисти, ще избием всички молли! Той беше призован в съвета, принуден да събори минарето, т.к. никой не искаше да го направи. Итой се напи и събори минарето. По време на войната загива. Аллах го наказа” (Интервю с Н. Ахмадиев, записано през май 2008 г.). В следвоенните години сградата на джамията е разточена на трупи, някои от изгнилите трупи са заменени с нови и възстановени на същата основа. Докато вярващите крадешком четат намаз в частни домове, селският клуб се намира в сградата на бившата джамия. Клубът работи до 2009 г. А миналата година историческата справедливост беше възстановена.
Според учителя на медресето Асия Галимянова, часовете по основи на исляма и арабския преди това са се провеждали в една от джамиите в Уфа-Шигирин, което не е било много удобно, т.к. стаята за молитва не беше съвсем подходяща за уроците. Затова, когато се открила възможност мюсюлманите да организират медресе в бившия клуб, те се заели с ентусиазъм. „Организирахме медресето с целия свят. Администрацията ни предаде терена и сградата и ние напълно ги подредихме.” Днес медресето разполага с женска и мъжка молитвена зала, просторна класна стая и библиотека. На празници, Курбан Байрам и Курбан Байрам, на различни срещи днес, енориашите на две джамии Уфа-Шигирин се събират в медресето, т.к. много е просторен и удобен. В медресето има 4 групи ученици от 8 до 15 години, както и 2 групи възрастни (мъже и жени).
„Тъй като сме едва на етап формиране, все още нямаме изградена програма за обучение“, продължава Асия Галимянова. - Изучаваме арабски език, основите на исляма, вярванията, живота на пророка Мохамед (с.а.с.). Медресето е популярно, посещаемостта е стабилна, всички наши ученици отбелязаха забележим напредък през годината.“
Уфа-Шигири е наистина различно от другите татарски села. Ако на други места младежтасе стреми да избяга от селото в града и не планира да се върне в родните си места, тогава младите хора от Уфа-Шигири няма да напуснат малката си родина. Някои напускат само за периода на обучение и след това се връщат обратно. „Завърших медресето Мухаммадия, сега уча задочно в 5-та година на Казанския педагогически университет, живях в Казан, но толкова ме привлече у дома, че се върнах и вече една година преподавам религията на малките селяни“, казва Асия ханъм. И всички момчета, които учат в медресето, изпитват същата любов към родните си места. Например седмокласничката Гулшат Ахмадеева иска да стане музеен работник, шестокласничката Зулфира Валиахметова мечтае да стане лекар. Момичетата искат да се образоват и да се върнат в родното си село, за да работят за просперитета му и в полза на своите съселяни.
Този прекрасен ислямски дух на село Уфа-Шигири днес може да завижда на много села и села в Урал. Това дава ислямът в комбинация с любовта към родната земя и наследството на предците. Всичко се нормализира. Сега в историческата сграда отново се възхвалява Аллах и искам да вярвам, че от стените му ще излязат десетки и стотици мюсюлмани, които обичат Всевишния и родната си земя.
Алексей Старостин, кандидат на историческите науки