Версия за печат Wizard of Oz 11
— Това трябва да е Изумруденият град — каза Ели.
Докато вървяха, сиянието ставаше все по-ярко и по-ярко, но едва след обяд пътниците наближиха високата градска стена, изградена от тухли. Пред тях имаше голяма порта, украсена с огромни изумруди, които блестяха толкова ярко, че заслепяваха дори изрисуваните очи на Плашилото. При тази порта свършваше пътят, павиран с жълти тухли, който ги водеше много дни и накрая доведе до дългоочакваната цел.
На портата висеше камбана, а до нея, над портата, друга, по-малка. Ели дръпна въжето на голямата камбана три пъти и тя отговори с дълбок сребрист звън. Портите се отвориха и пътниците влязоха в сводеста стая, по стените на която блестяха много изумруди.
Пътниците бяха посрещнати от дребен мъж, облечен в зелено от глава до пети; Носеше зелена чанта отстрани. Зеленото човече беше много изненадано да види такава странна компания и попита:
- Аз съм сламен човек и ми трябва акъл! - каза Плашилото.
- И аз съм от желязо, и ми липсва сърце! — каза Дървосекачът.
- И аз съм Страхлив лъв и искам да се куражя! - каза Лев.
„А аз съм Ели от Канзас и искам да се върна в родината си“, каза Ели.
Защо дойдохте в Изумрудения град?
- Искаме да видим Великия Гудуин! Надяваме се, че той ще изпълни нашите желания: в крайна сметка, освен магьосника, никой не може да ни помогне.
„Дълги години никой не ми е искал пропуск, за да видя Гудуин Грозния“, каза замислено мъжът. - Той е могъщ и страховит и ако сте дошли с празна и коварна цел да отвлечете вниманието на Магьосника от мъдри разсъждения,ще те унищожи за миг.
— Но ние дойдохме в Грейт Гудуин по важна работа — каза Плашилото. - И чухме, че Гудуин е добър мъдрец.
— Точно така — каза зеленото човече. - Той управлява Изумрудения град мъдро и добре. Но за тези, които идват в града от празно любопитство, е ужасно. Аз съм Пазачът, Фарамант, и тъй като си дошъл, трябва да те заведа при Гудуин, просто си сложи очилата.
- Очила? Ели беше изненадана.
- Без очила ще бъдете заслепени от блясъка на Изумрудения град. Дори всички жители на града носят очила ден и нощ. Такава е заповедта на Мъдрия Гудуин. Очилата са с цип, така че никой не може да ги свали.
Той отвори зелената чанта и там имаше куп зелени чаши с различни размери. Всички пътници, без Лев и Тотошка, в крайна сметка бяха с очила, които Пазачът затваряше с малки ключалки.
Пазачът също сложи очилата си, преведе притихналите пътници през отсрещната врата и те се озоваха на улицата на Изумрудения град.
Блясъкът на Изумрудения град заслепяваше пътниците, въпреки че очите им бяха защитени с очила. Отстрани на улиците се издигаха великолепни къщи от зелен мрамор, чиито стени бяха украсени с изумруди. Настилката беше направена от зелени мраморни плочи, а между тях също бяха поставени изумруди. Улиците бяха претъпкани с хора.
Жителите гледаха странните другари на Ели с любопитство, но никой от тях не говореше на момичето: тук също се страхуваха от Лъва и Тотошка. Жителите на града бяха в зелени дрехи, а кожата им блестеше с мургав зеленикав оттенък. Всичко беше зелено в Изумрудения град и дори слънцето грееше със зелени лъчи. Фарамант поведе пътниците по зелените улици и те се озоваха пред голяма красива сграда, разположена в центъра на града.
Това е бил дворецът на Великия мъдрец и магьосник Гудуин.
Сърцето на Ели трептеше от вълнение и страх, докато вървеше през парка на двореца, украсен с фонтани и цветни лехи: сега ще се реши съдбата й, сега тя ще разбере дали магьосникът Гудуин ще я изпрати в родината й, или напразно се е мъчила да дойде тук, преодолявайки толкова много изпитания.
Дворецът на Гудуин беше добре защитен от врагове: беше заобиколен от висока стена, а пред него имаше ров, пълен с вода, а над рова, ако беше необходимо, можеше да се хвърли мост.
Когато Фарамант и пътниците се приближили до рова, мостът бил вдигнат. На стената стоеше висок войник, облечен в зелена униформа. Зелената брада на войника се спускаше под коленете. Ужасно се гордееше с брадата си и нищо чудно: в страната на Гудуин нямаше друга такава. Завистници казаха, че Войникът нямал никакви добродетели, освен брадата, и че само брадата го поставяла на високото положение, което заемал.
В ръцете на Войника имаше огледало и гребен. Той се погледна в огледалото и среса великолепната си брада и това занимание погълна толкова много вниманието му, че той не видя и не чу нищо.
- Дийн Геор! — извика Пазачът на Войника. - Доведох непознати, които искат да видят Великия Гудуин!
Плашилото извика с дрезгавия си глас:
- Г-н войник, пуснете ни, известни пътешественици, победители на саблезъби тигри и смели плувци!
- Изглежда, че вашият приятел страда от разсеяност? – попита Ели.
„Да, за съжаление, това е неговият начин“, отговори Фарамант.
- Много уважавани! Обърнете ни внимание! — извика Дърварят. - Не, не го прави! Нека всички в унисон.
Всички се приготвиха, а Дървосекачът дори вдигна фунията си към устата си вместо мундщук. При знак на Плашилото всички се развикаха с пълно гърло.
- Gos po din Sol dat! Пуснете ни вътре! Gos po din Sol dat! пусни втези ние!
Плашилото удряше оглушително с бастуна си по парапета на рова, а Тотошка лаеше силно. Никакво впечатление: Войникът продължаваше да сресва с любов косъм до косъм в брадата си.
- Виждам, ще трябва да лая в гората - каза Лъвът. Опря се по-здраво на лапите си, вдигна глава и нададе такъв рев, че прозорците на къщите зазвъняха, цветята потръпнаха, водата от вировете изплиска, а любопитните, които дотогава наблюдаваха странната компания отдалече, се втурнаха на всички посоки, запушили уши. Прибра гребена и огледалото в джоба си, Войникът се наведе от стената и започна да оглежда новодошлите с изненада.
Като разпозна сред тях Пазача на портата, Войникът въздъхна с облекчение.
- Това ти ли си, Фарамант? - попита той. - Какъв е проблема?
- Да, Дин Гиор - отговори ядосано Пазителят на Портата, - че не можахме да ти извикаме половин час!
- О, само половин час? — отвърна небрежно Войникът. - Е, това са пълни глупости. По-добре ми кажи кой е с теб?
- Това са непознати, които искат да видят Великия Гудуин!
— Е, нека влязат — каза Дин Гиор с въздишка. — Ще ги докладвам на Великия Гудуин…
Той спусна моста и пътниците, като се сбогуваха с Фарамант, прекосиха моста и се озоваха в двореца. Вкараха ги в чакалнята. Войникът ги помоли да избършат краката си в зелено килимче на входа и ги настани на зелени столове.
— Остани тук, докато отида до вратата на тронната зала и докладвам на Великия Гудуин за пристигането ти.
Няколко минути по-късно Дийн Гиор се върна и Ели го попита:
- О, не, никога не го виждам! - последва отговорът. „Великият Гудуин винаги ми говори зад вратата: вероятно гледката му е толкова ужасна, че магьосникът не иска да плаши хората напразно. Съобщих пристигането ви. Отначало Гудуин беше ядосан и не искаше да ме послуша. Тогава изведнъж станапопитайте как сте облечени. И когато разбра, че носите сребърни обувки, той се заинтересува изключително много от това и каза, че ще ви приеме всички. Но всеки ден му се допуска само един молител - това е неговият обичай. И понеже ще живееш тук няколко дни, той нареди да ти дадат стаи, за да си починеш от дългото пътуване. oskazkax.ru - oskazkax.ru
— Благодарим на Великия Гудуин — отвърна Ели.
Момичето решило, че магьосникът не е толкова страшен, колкото се говори, и че той ще я върне в родината.
Дин Гиор изсвири със зелена свирка и се появи красиво момиче в зелена копринена рокля. Тя имаше красива гладка зелена кожа, зелени очи и буйна зелена коса. Флита (това беше името на момичето) се поклони ниско на Ели и каза:
- Последвайте ме, ще ви заведа до стаята ви.
Минаха през богатите стаи, слизаха и се качваха многократно по стълбите и накрая Ели се озова в стаята, отредена за нея. Това беше най-приятната и удобна стая на света, с малко легло, с фонтан в средата, от който бликаше струйка вода, падаща в красив басейн. Разбира се, всичко тук беше зелено.
— Чувствайте се като у дома си — каза Флийт. - Великият Гудуин ще ви приеме утре сутринта.
Оставяйки Ели, момичето поведе останалите пътници към стаите им. Стаите бяха красиво обзаведени и разположени в най-добрата част на двореца.
Заобикалящият лукс обаче не направи никакво впечатление на Плашилото. Озовавайки се в стаята си, той застана до вратата с най-безразличен вид и остана там, без да мръдне от мястото си, до сутринта. Цяла нощ той гледаше паяка, който така небрежно плетеше мрежата си, сякаш не беше в най-красивия дворец, а в бедна обущарска барака.
Тенекиен дърварвъпреки че си легна, той го направи по навик от онези времена, когато все още беше от плът и кръв. Но той не спа цяла нощ, като от време на време движи главата, ръцете и краката си, за да се увери, че няма да ръждясват.
Лъвът би се радвал да легне в задния двор, на легло от слама, но не му беше позволено. Качи се на леглото, сви се като котка и захърка за целия дворец. Силното му хъркане беше отразено от тънкото хъркане на Тотошка, който този път реши да се напасне към могъщия си приятел.