Вертер и вертеризмът
Известният роман на Гьоте "Вертер" (1774) описва конфликт между човека и света, който е приел формата на любовна история (младият бюргер В., влюбен в булката на своя приятел, Лота, се самоубива, когато тя става съпруга на последния и, подчинявайки се на чувство за дълг, отхвърля любовта му).
Образът на В., който е изключително популярен през втората половина на 18 век, образът, в който се обективира този конфликт (трагичният изход от любовта на В. може да се разбира като трагичният изход от сблъсъка на човек с жестоката действителност), се разгръща в две психологически равнини. Първи план: ирационализмът В. В. е необичайно впечатлителна природа, човек, който е разтворил цялото си същество в най-фините чувства и преживявания, действията му се ръководят от страсти („сърце“), а не от разум. Втори план: слабост. В. е мек човек, неспособен да преодолее препятствията, които се изпречват на пътя му, неспособен да приложи силата и волята си към реалността. В. загива, защото е твърде слаб, твърде слабохарактерен, твърде неврастеник, за да избегне трагичната развръзка. В първия си план В. е включен в редица ирационални образи, възникнали в европейската литература през втората четвърт на 18 век (вж. "Сантиментализъм"). Във втори план се разкрива основната психологическа специфика на образа.
Появата на В. свидетелства за началото на нов етап в историята на немската буржоазна култура. Смисълът на промяната е, че някои слоеве на буржоазията, отхвърлящи героичните настроения на Просвещението (любимите образи на Просвещението: лидер, трибун, борец, човек със силна воля и силно развит интелект, който контролира и насочва дейността на страстите), идват в комплекса на Вертер. Просветителите са гледали на живота като на материал, от който да извайватнов интелигентен свят
В. започва да гледа на живота като на сила, стояща над него, борбата с която обрича човека на сигурна смърт. Именно в дълбините на германската буржоазия, която остро усети безсилието си да преведе мечтите на Просвещението за преустройство на живота в необходими действия, можеше да възникне и възникна образът на Вертер, слабохарактерен, умиращ в сблъсък с враждебната реалност. Вертер разобличава една от страните на германската буржоазия в навечерието на Френската революция.
Този роман предизвика в Германия и в чужбина цяла маса от анонимни имитации, продължения, пародии и преводи: „Скърбите на младата Вертерина“ (1775 г.)
трагедия - "Мазури или младият V." (1775]
„Скърбите на младия В.“, трагедия в 3 действия (1776 г.)
„Тъгата на млад франконец, гений“ (1777)
„Радостта на младия В. в един по-добър свят“ (1780)
„Тъгата на любовта“, драма (1775)
„ВЪВ. или лудостта на любовта" (1786)
„Писма от Шарлот, написани по време на срещата с В.“ (1788]
„В.“, трагедия (1786 г.)
"Шарлот и В." (1787]
"Страдание V." (1788]
"Българско V." (1802] и др. Особено интересен е италианският "V.". Това са "Последните писма на Якопо Ортис". (Le ultime littere di Jacopo Ortis, 1802) е роман на известния италиански поет, революционер и демократ Уго Фосколо (виж). Авторът в писмо до Гьоте признава влиянието на "Вертер" върху творчеството му. Тук и там самоубийство и unha ppy любов и тук-там звучат мотивите на "световната скръб".Но героят Фосколо е продукт на италианска земя, представител на патриотичната италианска интелигенция от онова време, отчаянието на Ортис е причинено от краха на нейните надежди за освобождението на Италия, което италианските патриоти очакват от Френската революция, а след това и от Наполеон Бонапарт.безнадеждна любов води Ортис до смърт, подобно на безнадеждното положение на родината, предадена от Австрия чрез договора от Кампоформия. Заедно с тези мотиви за политическа катастрофа, песимизмът на италианеца Вертер е породен от господството в неговата страна на ненавижданото от Ортис благородство.
Причината за разпространението на успеха на В. в различни страни на Европа е, че дори там буржоазният читател видя и се влюби във Вертер, необичайно правдив и жив носител на буржоазния мироглед.
въпреки това имаше значителна разлика между възприемането на немската и чуждестранната читателска аудитория. За немския читател вторият психологически план на Вертер беше по-значим (оттук и разгорещеният дебат по темата за слабата воля на В., който се проведе в Германия, спорът беше воден от просветители), докато чуждестранният читател беше доста близък и разбираем именно първият план на психологията на образа, не толкова слабата му воля, колкото духовната чувствителност, т.е. някои от характеристиките, които сляха В. с масата от възникнали ирационални образи по това време и изложени във V. е представител не толкова на немската, колкото на европейската буржоазия изобщо.
Сиповски В. В., Влиянието на Вертер върху българския роман на XVIII в., СПб., 1906 (отпечатък от Журн. МНП)
Веселовски А., Западните влияния в новата българска литература, 5 изд., М., 1916 г.
Фриче В. М., Италианска литература от 19 век, част I, М., 1916 г.
Кауфман, Литература и живот, Вестн. Литература”, 1920, No 4-5
Кестнер, А., Гьоте и Вертер, Lpz., 1857
Schmidt E., Richardson, Rousseau und Goethes Werter, Lpz., 1875 г.
Appel J., Werter und seine Zeit, Oldenburg, 1896 (богата фактологична книга)
Госе Х., Гьоте Вертер, Lpz. - Хале, 1921 г
Корф Х. А., Geist der Goethezeit, I, v. 6, Lpz., 1923
Краус А.,Goethe a Cechy, Прага, 1896 г
Wojciechowski K., Werter w Polsce, Lwow, 1904
Carre J. M., Goethe en Angleterre, P., 1920
Baldensperger, Goethe en France, P., 1920. Внимание се обръща на В. във всяка монография за Гьоте (вижте библиографията, приложена към статията "Гьоте"), както и във всеки преглед на западноевроп. литература.