Вицове за елен 3
И ме отвеждат, и ме отвеждат, в шарена звънтяща гадост, три бели коня, два червени слона, пингвин, хипопотам и елен.
Има изпит по логика. Професор: - На борда има 500 тухли. Една тухла падна от самолета. Колко тухли са останали на борда? Студент: - 499! - Правилно. Следващ въпрос. Как да поставим слон в хладилника в три стъпки? - 1. Отворете хладилника. 2. Поставете слон там. 3. Затворете хладилника. - По-нататък. Как да поставите елен в хладилника в четири стъпки? - 1. Отворете хладилника. 2. Извадете слона. 3. Остави елена. 4. Затворете хладилника. - Страхотен! Царят на животните Лъв има рожден ден! Всички животни дойдоха да го поздравят, с изключение на едно. Защо? - Защото еленът е още в хладилника. - Страхотно! казва професорът. - Да отидем по-нататък. Може ли баба да мине през крокодилското блато? - Разбира се, че може! В края на краищата всички крокодили останаха да празнуват рождения ден на лъва. - Глоба! И сега последният въпрос. Баба мина през празно блато, но все пак умря. Какво се е случило с нея? - Ъ-ъ-ъ Може би инфаркт? - Но не! Върху нея падна тухла, която, както си спомняте, падна от самолета. След седмица, скъпа, ела при мен за повторна проверка.
Скъпи горски елени. Не ме носете във вашата страна като елен. И аз работя там.
Започна ловният сезон на елени. Мъжът решил да вземе жена си със себе си на лов. За първи път. След като й обяснява основните принципи, той казва: - Не забравяйте, че там ще има много ловци и най-важното нещо след изстрела ви е незабавно да се приближите до убитото животно, като по този начин декларирате правото си върху него. След като пристига на мястото, не са минали и няколко минути, преди мъжът да чуе изстрела на жена си. Е, за всеки случай реших да проверя дали е направила както я е учил. Излиза на поляната и виждав далечината е жена му и някакъв селянин, който маха с ръце. Когато се приближава, чува: —Добре, добре. Това е вашият елен. Но поне мога да си взема седлото.
От живота на горски дауншифтър.
Уморих се от хора, стрес, вечно недоволни клиенти, горящи срокове, просрочени сметки и се преместих в гората от града. В моя, истински, с река. Най-близкият съсед е на половин километър - същото, както съм уморен. Само неговата умора, съдейки по имението, се оказа по-продуктивна от моята. Лазях му по нервите половин година, докато построих хижата си в гората, след което се успокоих Първата пролет - слънцето, снегът се топи. Боровете са жалко, но добре - ще пораснат отново. Нека хрупка, аз съм щедър, ще засадя още. Снегът се стопи - слънцето дойде, сърните дойдоха, пламенно хрускат полуизядените от лосове борове, гледат пробиващите лалета и други нарциси. Стана срамно, излезе - извика. Те си тръгнаха, без да се сбогуват, оставяйки куп торове в цветните лехи. Щедрият подарък е добър.
Април. Котката пристигна. Ръчно, дори прекалено. Дойде с подарък под формата на бенка. Нахранени, напоени, от рамото ми. Болезнено ръчен външен вид. Отидох на гости при съседа със сувенир, да видя дали мишената е жива, сувенирът беше смачкан за няколко часа, върнах се вкъщи - поздравих лоса като стар познайник. Попитах съседка за котката, оказа се често срещана - отива да посети всички в радиус от два километра, хваща къртици и други земеровки. Изобщо полезно животно.
Може. Птици пеят, кълвачи с кълвачи се настаниха в хралупа близо до къщата. Въпреки че не са градски съседи с перфоратор, те са също толкова неуморими. Сърните изяждат останките от цветните лехи и вече не бягат, когато ги ругаят. Свиквай. Е, добре, щедър съм, ще засадя още. Котката идва веднъж на два дни, за да размени бенката за храна. Усещам Лосът не се появява няколко седмици, вместо него дойде елен, от осъзнаването, че е закъснял с цветните лехи, се обиди и преди да си тръгне яде липа и леска.
Юни. Окоси тревата на ливадата, събра я в купа сено, остави я настрана от къщата. Не можете да спечелите - водете. Май се е получило - сърни и елени са го опитали и всяка вечер тропат директно до купата сено, без да пипат останките от лехите. Котката изчезна, не се е появявала от две седмици. Той се притесни, отиде при съсед със сувенир, попита за котката - той също не видя няколко седмици. Спомням си, че казах нещо за лисица. Вървях към вкъщи, срещнах лос - изглежда напълнял. Все пак - на моите борове и сено.
Юли. Котката така и не дойде, тъжно ми е. От лосовете къртичините са толкова - големи, нетърпеливи и не знаят как да копаят. Дава се галене, но е болезнено миризливо. Отидох при съсед със сувенир, обсъдихме бизнес план за развитието на екотуризма в нашата гора. Скоро ще има втора сенокос и там ще последват други животни. Ще построим баня, ще построим къщи за гости. Ами ще си взема котка, иначе къртиците са се разплодили.
Имало едно време един глиган дошъл при Бобъра за помощ И той разказал прост план Казват, че платината е необходима Тя е важна за всички.
През пролетта реката прелива и удавя всичко наоколо, Няма спасение от наводненията, Междувременно реката е покрита с лед, Всички умения на Бобъра са подходящи.
Работата на глигана в гората е да подкопава и сече дърветата, Да огради язовира на бобъра, И глиганът каза, че заповедта е дадена от най-благородната Коза, И че те имат споразумение,
Казват, че можеш да вземеш колкото искаш, Е, кой ще разбере, за платина си взел гората или си започнал да крадеш, Е, Бобърът трябва да даде съгласие по-рано, Докато реката не прелее и не започне дъждовният сезон.
Работата започна веднага, Глиганските дървета са всичкиотсечени, Бобър ги носеше върху себе си, Е, всички и изтощени,
След това глиганът предложил на Бобъра да вземе елена на помощ, Мол го познава добре от стари времена, Но такива глупости, Имало едно време кавга между тях, И нека Бобърът поиска елена от себе си.
И за да не си спомня старото, От името на Бобъра, Еленът ще вземе всичко от глигана, Бобърът елен покани и отпочина и пълен със сила, Той вече не носеше дърветата, той бързо направи половината от платината.
Но тогава дойде такова време, Вече няма дървета и да не видиш Елена.
Бобърът отиде при глигана Еленът изчезна някъде, Глиганът отговори, че е предал всички дървета, Имаше разписка за това, И сега искането е от Бобъра.
И той нямаше нищо общо с глигана и елена, И какво остана, казват те, да построи една верста от платина, Но ако не завършите работата навреме, тогава Бобърът няма да види опашката си.
Дърветата всички са изсечени, Предадени са на Бобъра чрез Елена, А как Еленът е там или който и да си върши работата, Глиганът не иска и да чуе за това.
Да, Бобърът помисли, че това са просто глупости, И той отиде да търси отговор на Козата, И той го каза както си беше, Но получи такъв отговор, че вълната настръхна.
Коза: Така че аз, най-скъпата коза, да помоля Бобър да ти помогне и дори чрез някаква овца? Бобър: Не, не, ако обичате, Ваша светлост не е барана, а глиган. Козел: Освен това, това е направо диващина.
Глиганът имаше работа с теб, както и Еленът, Защо прилепваш сянката си към мен с нещастието си?
Еленът отиде незнайно къде, А истината не може да се намери от глигана, помисли Бобър, когато излезе.
Но тогава Глиганът спря Бобъра, И веднага предложи, Вижте, пожарите са чести от мълнии, И има изход как да направите всичко zer gud,
Бобърът ще бъде оставен да пази бурята и мълнията, И тайно, изгори цялата платина, Стига да няма наводнение, И Бобърът не трябваше да отговаря.
Така рекъл Глиганът и се сбъднало, А при Козата от дънери дошла ограда от Вълци, откъдето разбирате.
Е, приятели, вие сами разбрахте всичко, И няма смисъл да търсите успех в делата си, За тези, които ходят под Кози ...