Виготски Л
Теорията за умственото развитие, която Виготски развива, докато изучава нормалното дете, формира основата за изследване на анормалното детство. Ученият открил, че общите закони на детското развитие могат да бъдат проследени в развитието на анормалните деца.
Установяването на единството на психологическите модели на нормалните деца и децата с увреждания в развитието позволи на Виготски да обоснове общата идея за развитието на личността на ненормално дете. Изследователят показа, че се развиват не само отделни аспекти на личността и съзнанието, но и взаимоотношенията между тях. При едно ненормално дете всички тези взаимоотношения са много странни. Те се развиват с различно време, темп и качество, придружени за всеки етап и за всеки тип аномално развитие от формирането на специфична структура. При анализа на различни варианти на структурата на дефекта Виготски открива своеобразна връзка между интелекта и афекта, между по-ниските и висшите психични функции.
Тези продуктивни мисли обаче не изчерпват резултатите от развитието на Виготски върху проблемите на развитието на нормално и ненормално дете. През 30-те години, последните години от живота на Виготски, проблемите на психологическите и дефектологичните изследвания на Виготски се разширяват значително. На преден план излязоха обобщаващи идеи за спецификата на процеса на развитие на нормално и ненормално дете. Разглеждайки този процес в детството и доказвайки кардиналния факт на промените в междуфункционалните връзки, Виготски по този начин повдигна най-важния методологичен въпрос за променящата се структура на психичните процеси и съзнанието на нормално и ненормално дете на различни възрастови етапи.