Винокурова Нина, Милюкова Ирина, От какво има нужда един тийнейджър за щастие, сп. - Ръководство за класната стая и

Ценностната система на съвременния абитуриент

Сега едно принципно ново поколение български младежи навлиза в зрелостта. Тези млади хора са родени в постсъветска България, нямат съветски опит и в много отношения – ценностна система, самосъзнание, отношение към живота – се различават значително от родителите си. Съвременните изследователи наричат ​​поколението следващо по различни начини: едни - "прагматични перфекционисти" и "романтици на потреблението", други - безразлични и скептични, трети - парадоксално поколение. Анкетираните от нас гимназисти биха предпочели да отнесат поколението си преди всичко към поколението на надеждите (38%) (вижфиг. 1).

Фиг. 1.Оценка на съвременното поколение български младежи

Фиг. 2.Влиянието на мястото на пребиваване върху бъдещите планове на гимназистите в Карелия

От какво се нуждае един съвременен тийнейджър на 16-17 години, за да се почувства щастлив човек? Оказва се, че същото като всички останали: на първо място, „материално богатство“, „добро здраве“ и „приятелско семейство“. Това е така нареченото „ядро“ на ценностната система на по-голямата част от гимназистите: от 60% и повече от анкетираните ученици отбелязват тези ценности във въпросника (вижТаблица 1).

Ценностната система на съвременния гимназист Република Карелия

От какво според вас се нуждае съвременният човек, за да бъде щастлив?От броя на анкетираните %От броя на отговорите %Ранг
"Ядрото на ценностната система"
материално богатство62,4012.191
не се разболявайте60,8711,892
силно и приятелско семейство59,5911.643

"Структурен резерв"

интересна работа46.169.024
полезност за хората, способност да им се помогне45,658.925
"Периферия на ценностната система"
да бъде известен и уважаван в обществото36,457.126
любим и верен човек наблизо32,616.377
спокойствие и чиста съвест32.106.278
живеем в просперираща България30,956.059
живейте по такъв начин, че никой да не се намесва и да не ви учи да живеете30.826.0210
"Опашката на ценностната система"
верни приятели26.735.22единадесет
да можеш да правиш това, което обичаш22.634.4212
добри битови условия19.443,8013
духовно спасение, вяра в Бога5.501.0714

Донякъде е изненадващо, че такива традиционно важни ценности за млад човек като „любим човек“ (7-ма позиция) и „истински приятели“ (11-та позиция) отбелязаха сравнително нисък рейтинг. Но ако следваме логиката на „теорията за дефицита“ на Р. Ингълхарт, на първо място обикновено се поставят именно онези ценности, чиято липса се изпитва от човек най-остро. Следователно може да се предположи, че и приятели, и любим човек вече съществуват, но парите иЗдравето на младите явно не е достатъчно. Освен това броят на изборите в този въпрос беше ограничен за респондента само до пет позиции.

Последно място в „опашката на ценностната система” заемат религиозните ценности – „духовно спасение, вяра в Бога”. Това е въпреки факта, че почти всеки втори (42%) се идентифицира като вярващ в проучването. Момичетата традиционно са по-религиозни от момчетата (49% от вярващите момичета срещу 33% от момчетата), а атеистите сред гимназистите в столицата на Карелия са много по-често срещани, отколкото в областите (16% в Петрозаводск срещу 10% в областите).

Много интересно е, че втората група, групата на структурния резерв, включваше само постматериални ценности, ориентирани предимно към комуникацията с обществото - "интересна работа" и "възможност да помагаш на хората": почти половината от анкетираните ученици избраха тези ценности като жизненоважни за щастието.

Така че широко разпространеното днес мнение за младото поколение като изключително меркантилно и прагматично не винаги намира своето потвърждение в реалността. Парите наистина се ценят от младите, но само като инструментална стойност. Ценени, защото хронично липсват за задоволяване на най-неотложните нужди. Тогава, когато престанат да бъдат проблем, за мнозинството на преден план излизат напълно различни ценности: интересна работа, любов, лична свобода и независимост. Резултатите от нашето проучване напълно потвърждават това: стойността на "материалното богатство" ясно намалява в зависимост от нивото на финансовите възможности на семейството на респондента (вижфиг. 3). С други думи, колкото по-малко са финансовите затруднения, толкова по-малко значение имат парите.

Фиг. 3.Значение на материалната стойностпросперитет в зависимост от нивото на финансовото състояние на семейството на гимназист

Разликите в ценностната система между момчетата и момичетата, разбира се, са налице, но не надхвърлят традиционните и доста познати (вижТаблица 2).

Класиране на ценностите на гимназистите в зависимост от пола

От какво според вас се нуждае съвременният човек, за да бъде щастлив?Съпруг. % (ранг)Женски пол % (ранг)материално богатство62,20 (1)61.29 (1)не се разболявайте59.52 (2)61,06 (3)силно и приятелско семейство55,06 (3)62.21 (2)интересна работа48,51 (4)43,32 (5)полезност за хората, способност да им се помогне42,86 (5)47.00 (4)да бъде известен и уважаван в обществото33,93 (7)36,87 (6)любим и верен човек наблизо32,44 (8)31.34 (8)спокойствие и чиста съвест30,36 (10)31,80 (7)живейте по такъв начин, че никой да не се намесва и да не ви учи да живеете37,50 (6)24.19 (10)верни приятели28.27 (11)23,96 (11)да можеш да правиш това, което обичаш22,92 (12)20.51 (12)

Момичетата традиционно ценят повече силно и приятелско семейство, спокойствие и чиста съвест, по-често изглеждат като алтруисти и са готови да помогнат на хората, истинските приятели, интересната работа са по-важни за момчетата, а личната независимост е изключително ценна.

Мястото на пребиваване на анкетираните ученици оказва огромно влияние върху ценностната система (вижФиг.4). Например ценностите на любовта и приятелството са 5–10 (!) пъти по-важни за гимназистите в Петрозаводск, отколкото за учениците в градските райони и селските училища.

Фиг. 4. Влияние на местоживеенето върху ценностната система на гимназистите

Ако за гимназистите в Петрозаводск, след материалното богатство, „любим човек“ и „приятелско семейство“ бяха сред водещите ценности, то за учениците в селските училища и областните градове материалното богатство явно отстъпи място на здравето и желанието да помагат на хората, да им бъдат полезни (вижТаблица 3).

„Ядрото на ценностната система“ на гимназистите в зависимост от местоживеенето на респондентите

ПетрозаводскОбластни градове на КарелияПровинция
Богатство (68,06%) Любим и верен човек наблизо (63,87%) Силно и приятелско семейство (62,90%) Истински приятели (58,39%)Здраве („да не се разболявам”) (66,78%) Способност да помагаш на хората (62,13%) Богатство (59,47%) Силно и приятелско семейство (56,15%)Здраве („да не се разболявам“) (78,36%) Способността да помагаш на хората (63,74%) Силно и приятелско семейство (59,65%) Богатство (57,31%)

Ако анкетираните ученици в Петрозаводск ценят повече добрите условия на живот, тогава за младите жители на райони и села е много по-важно да придобият лична независимост („живейте по такъв начин, че никой да не се намесва“). Що се отнася до „възможността да живееш в стабилно развиваща се и проспериращаБългария“, тази позиция е отбелязана от почти всеки трети (31%) от анкетираните младежи, докато учениците от областите я отбелязват много по-често от учениците от Петрозаводск (съответно 37% срещу 28%).

Същата зависимост се вижда и в отговорадеца на въпросбиха ли искали да напуснат България: 11-класниците от петрозаводските училища са 2–3 пъти по-склонни от гимназистите от областите да искат да заминат за постоянно пребиваване в чужбина, ако имаха такава възможност (вижФиг. 5).

Фиг. 5.Влияние на местоживеенето върху желанието на гимназистите да напуснат България

Като цяло само 13% от анкетираните ученици от 11 клас биха искали да заминат завинаги в чужбина, докато огромното мнозинство (83%) отиват да живеят и работят в България, което обаче не пречи на много от тях да планират своето обучение или временна работа в чужбина (50%).

Така анализът на получените данни показва, че патриотизмът в системата от ценностни ориентации на съвременната студентска младеж е далеч не на последно място, а разпространената в обществото представа за масовото желание на младите хора да напуснат България е силно преувеличена.