Визови формалности - Международен туризъм и услуги Библиотеката с български учебници
За да влезе в друга държава и временно да пребивава на нейна територия, туристът по правило се нуждае от виза
Виза (от лат. visum - proglynut) - разрешение за конкретно лице да влезе в друга страна, да излезе от нейната територия, да премине транзитно през нея. Въз основа на това визите биват входни (entry visa), изходни (ex exit visa) и транзитни (transit visaa).
Визата може да бъде еднократна (за еднократно влизане в страната за определен период от време за определен период) и многократна (многократна). Въз основа на многократна виза е възможно да се премине държавната граница няколко пъти в рамките на определен период от време (в рамките на три, шест месеца или една година). В някои случаи визата за многократно влизане определя определен брой пътувания и тяхната продължителност (например 10 пъти в годината, всяко пътуване продължава две седмици). Визите могат да бъдат индивидуални (подпечатани в паспорта на туриста) и групови (отделен документ), шенгенски (за влизане в страните от Шенгенското споразумение), студентски (за обучение) и т.н.
По предварителна уговорка визите се разделят на следните видове:
- туризъм (без право на извършване на платена дейност в страната на дестинация);
- гост (с право на работа);
- офис (служебен, частен);
- имиграция (за постоянно пребиваване)
Много държави имат своя собствена класификация на визите. В САЩ например има около 20 такива визи: B-2 - туризъм, частни пътувания и пътувания на гости. C-1 - транзитна виза; D-1 - групова виза; F-1 - студентска виза за работа в кампуса; J-1 - виза за студентски обмен; K-1 - виза за младоженци; М-1 -. M-4 - визи за студенти от неакадемични учебни заведения за ваканции; 0-1 - виза за чужденци; R-1 - виза за поклонници(поклонници) и в.
Има и специален вид виза - полицейска виза се получава от лица, които са влезли в страната поради различни форсмажорни обстоятелства: терористични атаки, отвличания, природни бедствия, животозастрашаващи и здравословни заболявания, катастрофи с превозни средства и др.
Туристическата виза дава право на притежателя на паспорт на временно влизане в страната на посещение с цел туризъм и отдих. Той е основният документ за посещение на друга държава и потвърждава, че паспортът на туриста е регистриран в консулската служба на държавата, която планира да посети. Визите се издават от консулски отдели на чуждестранни посолства или генерални консулства в регионите. За да получите виза с помощта на туристически агенции, е необходимо да подадете стандартни формуляри (за различните държави те могат да бъдат различни), паспорт, визова поддръжка, т.е. покана от домакина, снимки и заплащане на консулска такса. В някои посолства, за да получите виза, е необходимо допълнително да представите застрахователна полица, самолетен билет и понякога гаранционен депозит в размер на 2 хиляди щатски долара с условието депозитът да бъде върнат след завръщането на туриста от турнето (което консулството трябва да подозира за намерението на туриста да остане в страната на заминаване след изтичане на визата).
От време на време една или друга държава или група държави значително засилва режима на влизане, като въвежда по-строги правила за получаване на туристически визи. Когато кандидатстват за виза, посолствата често изискват копие и оригинал на вътрешен паспорт, удостоверение от мястото на работа, посочващо длъжността и заплатата и др. Формуляр за кандидатстване за виза. САЩ, например, включва 35 точки и подробни обяснения. Ако възникнат въпроси, кандидатът се кани на интервю с консулски служител заобсъждане на възможността за пътуване до. САЩ. Ако турист често пътува в чужбина и е добре запознат с имиграционните правила и туристическите формалности, визата обикновено му се издава без интервю. При отказ за издаване на виза, консулството и посолството, съгласно дипломатическия протокол, не са длъжни да обясняват причината.
Основанията за отказ за издаване на визи могат да бъдат:
- неправилно оформени документи (в поканата на домакина може да липсва потвърждение за резервацията на хотела, неправилно изписано името на туриста, валидността на туристическия паспорт изтича след по-малко от три месеца и др.);
- ако служителите на посолството имат съмнения относно самоличността на кандидата и намеренията да остане в страната (възможността кандидатът да принадлежи към терористични или екстремистки организации; незаконни доходи при закупуване на скъпи турове; криминално досие; намерение да имигрира в страната под прикритието на турист; намерение на млади момичета да печелят от проституция в чужбина и др.
Туристическата агенция, сключваща договор с турист, е длъжна да предупреди, че не носи отговорност за евентуален отказ за издаване на виза. В този случай загубите, понесени от туриста, могат да бъдат компенсирани само от застрахователната компания, освен ако не е предвидено друго в застрахователния договор. Отказът за получаване на виза води до морални и материални разходи както за туристите, така и за туристическите агенции.
UNWTO предлага при издаването на туристически визи да се вземе предвид следното:
- безвизово влизане е разрешено до 3 дни;
- визата е валидна за 12 месеца (за едно или повече влизания) във всички точки, по всички маршрути, отворени за туристи с всички транспортни средства;
- взаимно признаване на визи от няколко държави;
- в изключителнислучаи, възможността за издаване на виза за. Контролен пункт за влизане или разрешение за влизане за 72 часа
Туристическите агенции и пътуващите туристи трябва да вземат предвид следните характеристики на визовите формалности:
- в почти всички страни по време на пътуването е невъзможно да се преиздаде виза, например от турист на студент;
- Не е възможно удължаване на срока на визата по време на турнето. За да направите това, трябва да се върнете в страната и отново да подадете документи в посолството;
- ако визата е получена и подпечатана в паспорта, но по някаква причина обиколката не се е състояла и е била отложена за по-късен момент, тогава първо трябва да анулирате визата в посолството и след това да си уговорите среща за нови.
Наличието на виза в паспорта не дава пълна гаранция, че определено ще се осъществи пътуване в чужбина. Окончателното решение за влизане в дадена държава се взема от съответните имиграционни (гранични, полицейски и др.) служби на границата на държавата. Тази практика често се използва по границите на мюсюлманските държави през последните години, все по-често се използва и по границите на европейските държави, тъй като е изискване на ръководството. Европейски съюз.
Все повече европейски държави изискват от влизащите в тях чуждестранни туристи да представят при преминаване на държавната граница, освен виза, ваучер и билет, достатъчно средства за гражданско пътуване (средно в размер на 50 щатски долара (или 40 евро) за един ден престой).
За потвърждение на платежоспособността чужденецът при влизане в страната може да представи необходимата сума, кредитна карта, пътнически чекове или ваучер за пътуване, което гарантира на туриста пълен пансион. Смята се, че подобни правила помагат за борбата с вътрешната престъпност на чужденцитенелегални имигранти. Изчислено е, че по-голямата част от нелегалните имигранти влизат в страната с туристически визи и потта им остава незаконно след изтичане на визата им.