Влияние на мениджърите от средно ниво върху динамичния подход на фирмената стратегия, AGO Consult
Резюме: Статията представя теоретична обосновка и описание на динамичния модел на стратегическото влияние на средните мениджъри в организацията. Моделът се основава на идеи за промяна на ролите на средния мениджър в стратегическото развитие на организациите. Разглеждат се нови компетенции на мениджърите, разработени в рамките на дискурсивните и контекстуални парадигми на организацията, теоретично е обоснован динамичен модел на стратегическото влияние на мениджърите, който може да се използва за оценка на инициативата на мениджъри от всяко управленско ниво.
Ключови думи Организационна стратегия, средни мениджъри, организационен дискурс, организационен контекст, управленска инициатива
Влиянието на средния мениджър в стратегията на компанията: динамичен подход
Ключови думи Организационна стратегия, средни мениджъри, институционален дискурс, организационен контекст, управленска инициатива
Резюме Документът представя теоретични доказателства и описание на динамичния модел на стратегическо въздействие на средното ръководство в организацията. Този модел се основава на идеите за промяна на ролите на средните мениджъри в организациите за стратегическо развитие. Статията обсъжда новата компетентност на мениджърите, разработена в рамките на дискурса и контекстните парадигми на организациите, теоретично аргументира динамичния модел на мениджърите на стратегическо влияние, който може да се използва за оценка на инициативата на мениджъра на всяко ниво на управление.
Фиг. 1. Динамичен модел на стратегическо влияние на средните мениджъри
Този модел показва начини за оценка на реалните позиции на мениджърите ворганизационен контекст и позволява сравнение на тези позиции с официалния статус на мениджър. Използването на този модел като основа за интегриране на различни данни, получени в организациите при оценката на ефективността на мениджърите, несъмнено ще ни позволи да открием нови перспективи за връзката между външни и вътрешни фактори в развитието на стратегическото влияние на мениджърите на различни нива на управление. Моделът е динамичен, тъй като може да покаже промени в позицията на мениджъра в зависимост от условията на неговата работа и от естеството на участие в разработването и прилагането на организационна стратегия, активност при формулирането и насърчаването на управленски инициативи. Това ви позволява да разширите разбирането си за механизмите и факторите на влиянието на мениджърите върху организационната стратегия в сравнение със съществуващите модели, изградени с помощта на качествени критерии. Включването в моделите за оценка не само на оценки на компетенциите на мениджърите, оценки на ефективността, но и на параметрите на управленските инициативи и реализираните управленски проекти ни позволява да преминем от статично моделиране на ефективността на мениджъра към динамично, като оценяваме промените в параметрите на влияние в зависимост от естеството на инициативите на мениджъра и начините за тяхното насърчаване. Оценяването на влиянието на мениджъра върху организационния контекст и неговата трансформация ни позволява да идентифицираме характеристиките на разработването на организационна стратегия, които са значими за всяка организация. Прилагането на този модел служи, на първо място, за идентифициране на мениджъри, които имат най-съществено влияние върху прилагането и трансформацията на организационната стратегия. Тези мениджъри са стратегически служители на организацията, зона на нейния потенциал и са обект на специално внимание на службите за управление на персонала. Загубата на тези служители действакато един от основните рискове на организацията. Второ, оценката на проактивното поведение на мениджърите в рамките на този модел ще ни позволи да оценим динамиката на управленската инициатива и да идентифицираме областите на нейната подкрепа и блокиране. Това ще даде допълнителен тласък за развитието на организационния мениджмънт.
ВИзводи Горният преглед и формулираният въз основа на него подход показват, че влиянието на средния мениджър, заедно с ръководството на други управленски нива, върху развитието на организационната стратегия нараства. Оценката на факторите и механизмите на това влияние позволява на организациите да намират нови стратегически ресурси, да използват максимално и да развиват управленския потенциал на персонала.