Война с келтите (галите), Нашествие на галите, Последици от войната с галите - Древен Рим

Рим постоянно имаше сблъсъци със своите съседи. Резултатите от външната политика на V-III век. пр.н.е. бяха достатъчно големи: Рим унищожи основния си враг в Южна Етрурия и значително увеличи територията си. След като отблъсква атаката на етруските, Рим от 5в. пр.н.е. води дълги войни със съседите си, главно за разширяване на териториалните владения. В началото Рим се бори за хегемония в Латинския съюз, след това за подчинение на Лациум и други територии. В резултат на победата над етболгарския град Вей римляните се установяват здраво на десния бряг на река Тибър и разширяват територията си за сметка на етруските земи. Благодарение на съюза с латините, римляните успяват да спрат настъплението от изток. Най-важното е, че Рим, чиято територия е относително голяма и непрекъсната, получава значително стратегическо предимство пред своите съседи, чиито владения са разпръснати. В борбата за Италия, продължила около три века, бившата малка общност на Тибър се оказва победител. До 60-те години на III век. пр.н.е. цяла Италия по време на републиката, от река Рубикон до протока Месина, влиза в един вид федерация, начело с Рим, способна да мери силата си с най-мощните сили на Средиземноморието. До края на 3 век пр.н.е. след формирането на най-силната римска средиземноморска робовладелска власт се развива римско общество, отличаващо се с голямо разнообразие и неяснота на класовата структура.

Нашествие на галите

През 390 г. пр.н.е Рим беше под ужасна заплаха. През Алпите орди от галски племена се изсипват в Италия. Въоръжени с огромни щитове и дълги мечове, галите (келтите) се втурнаха към враговете с диви войнствени клики. Римляните са победени, а градът им е превзет, разграбен и опожарен. издържалсамо малка крепост на стръмния Капитолийски хълм. Започна дългата й обсада. Шест месеца по-късно римляните едва се държат на крака от глад и постоянна липса на сън. Тогава галите се осмелиха да щурмуват. През нощта, под прикритието на тъмнината, те се катериха по скалите. Където беше готино, те се издърпаха един друг, предавайки оръжия от ръка на ръка. На върха на Капитолия спяха изтощените стражи. Дори ясните пазачи не чуха врага. И само гъските събуждаха хората с шума си. Като обезумели, свещените птици, които живееха в храма на богинята Юнона, пляскаха с криле и кикотяха. Римляните се събудиха от съня си и хвърлиха галите. Вражеската атака е отбита. Лидерът на галите Брен изгубил надежда да превземе Капитолия и бил готов да напусне бреговете на Тибър. Но, разбира се, не без причина! Започнаха преговори. Римляните, принудени от глад да ядат кожа от сандал, се съгласиха на откуп. След това събитие римляните обграждат града си с мощна стена.

Последици от войната с галите