Върховният съд разясни кога не може да се наказва дребният произвол – Български вестник
Върховният съд на България обясни на хората в тоги основно нещо: не могат да се считат за произвол действия, които не причиняват значителна вреда.
Нашите служители на реда обичат да правят къртичина от мухата, за да изобличат дори обикновен мирянин като престъпник. В това се убеди от собствен опит гражданинът Ш., чиято тъжна съдба анализира Върховният съд на България в скорошен преглед на съдебната практика.
Явно е имало някакво разногласие между осъдения и собствениците на парното. Или е станало недоразумение. Мъжът официално сключи споразумение с акционерно дружество за закупуване на два котела за 200 хиляди рубли, тоест по 100 хиляди за всеки. Но след това дойде и взе един бойлер без предплата. Това е цялата история. Може би осъденият наистина е сгрешил, но не е ли третиран твърде грубо?
Адвокатите отдавна говорят, че нашите служители на реда често проявяват прекомерна строгост към дребните неща. Явно работи генетичната памет на силовиците, чиито далечни предшественици пращаха в затвора без притеснение и за три колоска. Като, законът изисква жертва.
Често хората, осъдени за някаква дреболия, не могат да защитят честното си име до края на дните си.
Все пак криминалното ни досие е като стигма. Неизличимо петно и такава ситуация продължава още от онези времена.
Този път мъжът имаше късмет: той беше спасен от Съдебната колегия по наказателни дела на Върховния съд на Руската федерация, която отмени присъдата и последващите съдебни решения по надзорна жалба на осъдения адвокат. Делото е прекратено поради липса на състав на престъпление.
„Съставът на наказателно наказуем произвол включва настъпването на обществено опасни последици в резултат на действията на виновното лице. Задължителен признак на обективнаучастници в престъплението, по ч. 1 чл. 330 от Наказателния кодекс на Руската федерация, причинява значителна вреда на жертвата ", пише в преразглеждането на Върховния съд на България. Член 330 от Наказателния кодекс е самият "произвол". "В този случай съдът призна, че значителна вреда се изразява в причиняване на материални щети на акционерното дружество в размер на 100 000 рубли, тоест вредата, причинена от произволните действия на Ш. определя се въз основа на номиналната стойност на топлинния котел. Съдът обаче не взе предвид, че използвания бойлер е продаден от Ш. като старо желязо”, казват от висшата инстанция.
Банален трик - взеха номиналната стойност и веднага придадоха на престъплението криминална тежест. И беше достатъчно да се порови в материята и нямаше да има никакъв случай.
„При тези обстоятелства изводът на съда, че в резултат на самоволни действия на Ш. са причинени значителни имуществени вреди на акционерното дружество, е погрешен.
Определение N 41-D11-36“, се казва в рецензията на Върховния съд на страната.
Между другото, това не е първият път, когато най-висшата съдебна инстанция преследва в проверките си идеята съдилищата да не си губят времето за дреболии. Например миналата година Върховният съд на България лиши служителите на реда от любимото им „асо в дупката“: всъщност висшата власт забрани налагането на пресилени престъпления на човек.
В един от прегледите на съдебната практика беше казано, че едно действие (или, ако желаете, грях) не може да се счита за престъпление, въпреки че формално попада в Наказателния кодекс, но в действителност е дребно и незначително. Не бива да прехвърляте върху него не само съдебно мастило, но дори и затворническа каша.
За илюстрация е взет най-жизненоважният пример: при обиск в определено лице е открит патрон 7,62 мм. Според заключението на експертизата е найистински боеприпаси за нарезно ловно оръжие. Както установи разследването, обвиняемият взел това опасно малко нещо някъде на улицата, донесъл го вкъщи и незаконно го държал до самия обиск.
Въпреки това формално това не са играчки, а истинско престъпление. Затова маховиците на машината на реда се завъртяха, за да накажат човека.
В резултат подсъдимият З. (така пише находчивият човек в документа на Върховния съд) е осъден за незаконно притежание на боеприпаси. Още няколко такива находки и осъденият формално може да се превърне в опитен рецидивист, заплаха за обществото и държавата. Въпреки това Върховният съд, след като разгледа случая, отмени присъдата и реабилитира мъжа.
И всичко беше направено според закона. Такава е нормата на Наказателния кодекс: не може да се счита престъпление, което не е опасна дреболия, дори ако формално попада в члена. Но защо много служители на реда забравят това правило.
4. Неразрешените действия не образуват състав на престъпление - произвол, ако не причиняват значителна вреда на гражданин или организация.
Според присъдата Ш. е сключил договор за покупко-продажба, въз основа на който при 100% предплащане на стоките по разплащателната сметка на акционерното дружество придобива правото на собственост върху два термични котела на цена от 100 000 рубли всеки, на обща стойност 200 000 рубли.
Без да заплати стойността на закупените котли и без да получи съгласието на длъжностното лице да му прехвърли материални активи, Ш. произволно изнесе един котел от територията на акционерното дружество, като по този начин причини значителни щети на акционерното дружество в размер на 100 000 рубли. С присъдата на мировия съдия Ш. е осъден по ч. 1 на чл. 330 от Наказателния кодекс на Руската федерация.
Съдийската колегия по наказателни дела на Върховния съд на България, като разгледа наказателно дело понадзорната жалба на адвоката на осъдения, отменя присъдата и последващите съдебни решения и делото е прекратено на основание параграф 2 от част 1 на чл. 24 НПК поради липсата на състав на престъпление в действията на Ш.
В определението си Съдийската колегия мотивира решението си по следния начин. Съставът на наказателно наказуем произвол включва настъпването на обществено опасни последици в резултат на действията на виновното лице. Задължителен признак от обективната страна на престъплението по ч. 1 на чл. 330 от Наказателния кодекс на Руската федерация, причинява значителна вреда на жертвата.
В този случай съдът призна, че значителни щети се изразяват в причиняване на материални щети на акционерното дружество в размер на 100 000 рубли, тоест щетите, причинени от произволните действия на Ш., са определени въз основа на номиналната стойност на топлинния котел. Съдът обаче не съобрази, че употребяваният бойлер е продаден от Ш. като скрап.
При тези обстоятелства изводът на съда, че в резултат на самоволните действия на Ш. са причинени значителни имуществени вреди на акционерното дружество е погрешен. Определяне #41-D11-36