Вродена долна чревна непроходимост, Медицински портал

Сред вродената обструкция на стомашно-чревния тракт 1/3 е ниска обструкция, чиято клинична картина се различава значително от високата обструкция. Ако при висока обструкция основните симптоми са повръщане, възпаление в долната част на корема и ексикоза, тогава при ниска обструкция се появява повръщане след нарушение на движението на червата, стомахът се подува равномерно, преобладава токсикозата.
В зависимост от нивото на обструкция, нейната причина и времето на поява след раждането, клиничните признаци варират.
При атрезия на тънките черва няма движение на червата, повръщане първо на стомашно и след това на чревно съдържание се появява на втория ден от живота, коремът се подува по цялата област, перисталтиката може да се определи визуално; впоследствие предната коремна стена се разтяга, става лъскава с разширени подкожни съдове и състоянието на детето се влошава поради интоксикация. Рентгенографията разкрива множество нива на течност главно в горната половина на коремната кухина.
Почти същата клинична картина е придружена от мекониум илеус, който е 18% от острия илеус при новородени. Мекониумният илеус е една от проявите на кистозна фиброза, наследствено заболяване, при което е нарушена функцията на всички жлези с външна секреция. Поради кистозна панкреатофиброза, която е придружена от панкреатична ахилия, мекониумът придобива консистенция като замазка, слепва се, свива се и води до запушване на дисталните тънки черва. Повръщането при мекониум илеус е по-малко обилно, отколкото при атрезия на тънките черва. По време на обективен преглед можете да напипате подвижен тумор с форма на наденица (пълно с мекониум черво),и някои новородени имат вискозен секрет от назофаринкса. Рентгеновата картина е същата като при обструкция на тънките черва, но освен това е изразително потъмняването на коремната кухина, разкрива се симптомът на "сапунена пяна".
При острия ход на болестта на Favali-Hirshsprung (вроден мегаколон) новородените могат да имат и клинична картина на ниска чревна обструкция. Патологията се открива при 1 от 2500 новородени, 5 пъти по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Причината за болестта на Favali-Hirshsprung е липсата на ганглии на интрамускулния симпатичен плексус на Aurbach и субмукозния Meissner в различни области на дебелото черво. Има такива анатомични форми на заболяването: ректално (перинеално и ампуларно); ректосигмоиден; сегментен; междинна сума; обща сума.
Най-чести са ректосигмоидната (70%) и ректалната (25%) форма. В зоната на аганглионозата (функционална намеса) липсва перисталтика, а горното черво хипертрофира и прогресивно се разширява, в него се задържа чревно съдържимо и могат да се образуват фекални камъни.
Специалистите разграничават остри, подостри и хронични форми, съответстващи на декомпенсирани, субкомпенсирани и компенсирани стадии. Острата форма при новородено започва със закъсняло отделяне на мекониум или дори липсата му, след което се появява повръщане (първоначално повръщане с жлъчка, по-късно с чревно съдържимо), прогресира увеличаване на корема, коремната стена се разтяга, през нея се вижда перисталтика. По време на ректален преглед може да има стол, понякога "експлозивен", а самият ректум е празен, спастичен. Понякога при новородени заболяването може да се прояви чрез повръщане, диария; последното е следствие от обструктивнаентероколит.
При хронично протичане на заболяването основният симптом е запек и метеоризъм, а при подостро протичане запекът се редува с периодична непроходимост. При хроничен компенсиран курс се разграничават ранни (метеоризъм, запек, увеличаване на обема на корема), късни (анемия, деформация на гръдния кош, недохранване, фекални камъни, парадоксална диария) и симптоми на усложнения (повръщане, коремна болка) и се отбелязва, че винаги се наблюдават два ранни симптома (запек и метеоризъм) в 100% от случаите. При по-големите деца запекът може да продължи до 6-7 дни, а при възрастните дори няколко месеца.
По време на рентгеново изследване при остра форма на болестта на Favali-Hirshsprung при новородено се откриват множество нива на течност с различни диаметри във всички части на коремната кухина. При иригография се открива зона на фуниевидно стесняване в дисталното дебело черво, супраснотично разширение, а в напреднали случаи гладкост и липса на хаустрация. За идентифициране на стеснението на "фунията" се счита за подходящо да се извърши сонография.
Лечението на ниска чревна непроходимост е хирургично, видът на интервенцията зависи от анатомичния вариант на дефекта. При мембранна атрезия се извършва резекция на слепите краища, прилага се анастомоза, при мекониален илеус се отстранява сегмент, направен от патологичен мекониум, и се прилага илеостома според Микулич. При аганглиоза по показания след раждането се прилага anus praeter naturalis, а на 2-годишна възраст се прибягва до радикална абдоминоперинеална проктопластика.