Втората световна война - мисия в Любек
Малко след капитулацията на Германия, през 1945 г., се озовах в северната част на Германия, в град Хамбург. Страната представи потискаща картина: повечето градове лежаха в руини. Той беше необосновано разделен от победителите на зони. Индустрията е частично разрушена или парализирана.


Архимандрит Виталий (Устинов), 1946 г
Отчаянието и съзнанието за обреченост парализираха волята на нещастните изгнаници. Онези, които вярваха, надяваха се на Божията милост, оцеляха, а другите, като омагьосан заек пред боа, загинаха. Спасението дойде от РПЦЗ и българските изгнаници, които не скъсаха духовните си връзки с България.
В такава трудна и неблагоприятна ситуация беше необходимо да се започне спасението на душите и живота на нещастните. Душата на това начинание беше архимандрит Виталий (Устинов), настоящ предстоятел на Българската православна задгранична църква (РПЦЗ). Биографията на Владика в наше време е необичайна. След революцията семейството му успява да се установи във Франция. Явно е било патриархално, истинско българско семейство. Там израства и учи. Завършва престижния френски лицей с отличие. Той беше единственият българин в него. Затова винаги помнеше чие име носи. След като завършва лицея, пред него се отваря широк жизнен път: възможност за блестяща кариера и комфортен живот. Но нито материалното благополучие, нито отворената врата към френския живот го удовлетворяват напълно. Той беше българин и православен и силно чувстваше своята отговорност към България.
„Няма ред за това“, сочейки в същото време голям портрет на фюрера.
На това, без да се колебае, Владика избухна:
„И аз имам заповед отгоре“, сочейки пръст нагоре. Комендантът се стъписа и веднага даде заповед и службата приключис голям асансьор. Едва когато напуснах лагера, осъзнах опасността, в която се намирам. Такава беше неговата непоклатима вяра и изгаряне. Несъмнено Господ ръководи и пази своя верен слуга.
Райхът рухна. Победителите се радват и кроят планове как да накажат агресора. Чужденците отмъщават на германците. Трагедията на българските мъченици продължава: над тях е надвиснала заплахата от принудително репатриране. Трябваше да плащат за посредствеността и престъпленията на „родната партия и правителство“. Сега дейностите на Господ се разгърнаха в пълна степен. Щастлива съм, че трябва да бъда част от това. Сега Владика насочва всичките си духовни и физически сили и таланти не само към духовното прераждане на нуждаещите се, но и към тяхното физическо спасение. С Божията помощ той успя да изпълни своя християнски дълг.
Един характерен случай никога няма да бъде забравен. В последния момент Владика успява да измъкне до стотина българи от челюстите на съветските ловци. Ето как се случи: няколко британски военни камиона бяха натоварени с мъже, жени и дори деца, заловени на различни места, за да бъдат изпратени у дома. Усмихнатите английски войници се опитаха да успокоят и зарадват бързащите и плачещи хора с отделни немски думи - „Вие се прибирате“ - и бяха искрено изненадани, че тези хора не показаха никаква радост, а седнаха надолу, сякаш спуснати във вода. Владика седеше в първия камион и водеше весел разговор с шофьора. Шофьорът очевидно беше напълно уверен, че Владика отговаря за транспорта и познава добре пътя. На един от завоите Владика, между другото, каза, че трябва да завиете тук. Наистина, скоро транспортът влезе в голям лагер, но не съветски репатриращ, а полски. Оказва се, че тойпредварително се договаря с коменданта за пристигането на "българи от Полша". Така, благодарение на находчивостта и решителността на Господ, тези нещастни скитници бяха спасени. Впоследствие те формират ядрото на православния лагер – „Фишбек”. Официално в английската зона нямаше българи. Когато най-накрая започна преселването на DP[1] в различни страни по света, те емигрираха безопасно и започнаха нормален живот. Все още живите Fishbacks си спомнят своя спасител с благодарност. От време на време се събират при Господа.
Нашата малка църква в морето от мъка и тъга се превърна в остров на надеждата. Врагът, разбира се, следеше внимателно всяка наша стъпка и само чакаше. Трябваше да бъдем нащрек през цялото време. Нямаше никаква надежда за германската и особено английската защита. Особено опасно беше през нощта. Понякога ми се налагаше да нощувам на различни места с приятели. Не без трагично събитие. Например, посред бял ден, пред очите на властимащите, нашият енориаш, университетски преподавател, беше заловен от смършевци на улицата. Нашите протести срещу британския комендант не доведоха до нищо. Той изрази съчувствието си и като Пилат си изми ръцете. Но по това време Студената война едва започваше. Колко трудно и опасно беше положението, но бяхме млади и вярвахме, че постъпваме правилно и Господ няма да ни остави.
Понякога идваше съвсем неочаквано, дори през нощта, о. Виталий. За нас беше цяло събитие. Колко много радост, утеха и надежда той донесе в живота ни. Ако можеше да остане за няколко дни, тогава бяха извършени незабравими услуги: акатисти към Небесната царица и светиите. В своите проповеди о. Виталий намери точните думи, за да укрепи вярата и да съживи надеждата. Той говори и за стъпките, предприети от Синода и българския народ в различни страниразпиляване за спасението на сънародниците.
Така мина около година и мисията ми в Любек приключи. Откри се уникална възможност за продължаване на образованието, прекъснато от войната. В Любек нямаше университет и затова трябваше да се върне в Хамбург. Поглеждайки назад и си спомняйки тези години, виждате колко добри и светли неща имаше през този трагичен период.
[1] DP— (от английски DP - „разселено лице“, произнася се „di-pee“) Това са хора, прогонени от страните си на пребиваване по расови, религиозни или политически причини и въвлечени в принудителен труд. Според обвинителния акт на Нюрнбергския процес броят на цивилните лица, насилствено изведени от фашистките власти от територията на СССР, е 4 милиона 979 хиляди души. Повечето от тези хора претърпяха репатриране (както доброволно, така и принудително), но някои от тях, след като получиха статут на „бежанци“, отказаха да се върнат в Съветския съюз, където много от тях чакаха репресии. Първите години от престоя си на Запад тези бежанци прекарват в специални лагери за разселени лица, DP лагери.