ВУНДТ Вилхелм Максимилиан
Име на латиница:Wundt Wilhelm Maximilian
Пол:Мъж
Дата на раждане:16.08.1832 г.
Място на раждане:Манхайм, Баден-Вюртемберг, Германия
Дата на смърт:31.08.1920 г. Възраст(88)
Място на смъртта:Гросботен, Саксония, Германия
Зодия:Лъв
Изток:Дракон
Ключова година:1862
Вилхелм Максимилиан ВУНДТ
Немски психолог и философ, основател на съвременната експериментална психология. От 1851 г. учи медицина в университетите в Хайделберг, Тюбинген и Берлин, през 1856 г. получава диплома от Хайделбергския университет. През 1862 г. той изнася първия в света курс от лекции по научна психология в този университет. От 1874 г. е професор по философия в Цюрих, от 1875 г. е професор по философия в Лайпциг, където през 1879 г. организира лаборатория по експериментална психология. През 1883 г. той основава списанието за експериментална психология "Философски изследвания". Лабораторията по експериментална психология скоро се трансформира в институт. Списанието беше и първото в света списание за експериментална психология. Ранните работи са посветени на анатомията на нервната система, физиологията на сетивните органи и общата физиология, а не на психологията, която се счита за клон на философията, чието изучаване е подходящо за метода на рационалното разсъждение. Неговата цел беше да преосмисли психологията като позитивна, експериментална наука, подобна на естествената наука. Обектът на изучаване на психологията, според неговата теория, е прякото преживяване на човек, включително усещания, чувства, волеви действия и представи, както и механизмът на аперцепция или съзнателно възприятие; изложи т.нар. теорията на местните знаци. Основната трудност видях в това, че сложните умствени процеси не могатза достатъчно дълго време да бъде в полето на ясното зрение на наблюдателя, който по необходимост често може да бъде само самият преживяващ. Следователно, когато създава психологически експеримент, той изтъква изискването за многократна възпроизводимост на резултатите, идентифицирането на съществените условия за възникване на изследваните явления, необходимостта от промяна на условията за тяхното възникване. Той смяташе самонаблюдението за достъп до сферата на вътрешния опит, методи за осигуряване на правилността на които той разработи. Той може да се счита за основател на структуралисткия подход към съзнанието. Наред с експерименталната психология на низшите психични процеси, той обособява една различна, описателна, психология на висшите психични процеси и образувания, т.нар. „Психология на народите“, или етническа психология (това е неговата концепция, която той развива заедно сХейман Щайнтал, е близка до съвременната концепция за културология). Работата му е важна и за развитието на лингвистиката. Той е представител на психологическото направление в лингвистиката и социолингвистиката, които водят началото си от теорията наВилхелм Хумболт. Според антропологичния подход, прокламиран в съответствие с тази школа, адекватното изучаване на езика трябва да се извършва в тясна връзка със съзнанието и мисленето на човека, неговата култура и духовен живот. Той тълкува езика като проявление на "духа на народа", т.е. като основно психическо явление, като по този начин разглежда народопсихологията като основа на лингвистиката. Съгласявайки се с Щайнтал в психологизацията на лингвистиката и в стремежа си да изследва езика преди всичко не като формална система, а като дейност, той се противопоставя на опонента си по въпроса за произхода на езика, развивайки дуалистична концепция, според която езикът възниква като инстинктивни движения, чийто източник е в действията.индивидуално съзнание, което в обществото чрез общуването се превръща в собствен език. За разлика от привържениците на логическата школа, които виждаха в изречението резултат от комбинирането на няколко понятия, напротив, той виждаше в него израз на разделянето на общото на неговите съставни части. Разработвайки понятието "вътрешна форма на езика", той го идентифицира с психологическия процес, който определя външната форма на езика. Вунд обяснява единството на семантиката на различните езици с общите психологически закони на човечеството, а различията - с разликата в "психологията на народите". Според него мисленето се развива в тясна връзка с езика, както и с развитието на културата като цяло. Той се интересуваше от кинезиката, т.е. невербалните форми на изразяване, придружаващи речта, предимно движения и изражения на лицето, отчасти имащи общ произход при хората и животните. В същата връзка е и споделяната от него теория за универсалния примат на бинарната класификация на живо-неживо, предшестваща граматическия род.