Въведение, Имажизмът като литературно течение - Използване на принципите на имажизма при творчеството
Есенин Сергей Александрович е български лирик, един от най-ярките и самобитни поети на 20 век. Лириката на Есенин слива чувства и думи, образи и мисли. Светът на човека и светът на природата в поезията на Есенин са единни и неделими. Есенин нарича себе си "селски син" и "гражданин на селото". За Есенин селото е голяма национална тема, патриотична и лична. Лични, защото Есенин твърде много обича българското село, тачи му. Възхищавайки се на характеристиките на селския живот, картините на природата, Йесенин се стреми не само да предаде радостта си от визията им, но и да предаде, зарази читателя с усещане за пълнотата и красотата на живота. Мечтата за човешкото щастие, симпатията към човек са основните свойства на поезията на Йесенин, пренесени през цялото му творчество. В работата ми ще бъдат разгледани редица негови цикли, свързани с хората, селото и селския пейзаж. Това са: "Радуница", "Макови басни", "Златна сеитба", "Офикова клада" и "Трерядница".
Целта на работата: разглеждане на принципите на имажизма при създаване на пейзаж в поезията на Есенин.
Целта ще бъде постигната чрез решаване на следните задачи:
-Разгледайте принципите на имажизма
- Разгледайте образите на българския пейзаж в циклите "Радуница", "Макови басни", "Златна сеитба", "Офикова клада" и "Трерядница".
Обект: Български пейзаж в циклите на Есенин.
Тема: Цикли "Радуница", "Макови басни", "Златна сеитба", "Офикова клада" и "Трерядница".
Сергей Есенин е народен поет. Както е известно, той има голям принос в българската литература на народни мотиви и пейзажи. Изследването на принципите на имажизма при създаване на българския пейзаж в творчеството на Есенин ни дава възможност не само да ги разгледаме в детайли, но и да видим идеи за неговия мироглед, което е важно за изследването.личността и творчеството на поета.
Подобно на символизма и футуризма, имажизмът се заражда на Запад и оттам е трансплантиран от Шершеневич на българска почва. И точно като символизма и футуризма, той се различава значително от имажизма на западните поети.
Терминът е заимстван от авангардната школа в англоезичната поезия - имажизма. Тази дума попада за първи път на вниманието на българските читатели през 1915 г. с появата на статия на 3. Венгерова, която разказва за лондонската поетична група имажисти, оглавявана от Езра Паунд и Уиндъм Луис. Българските имажисти обаче не могат да бъдат наречени наследници на имажинистите. И въпреки че теоретичните нагласи на английските поети до голяма степен съответстват на творческите търсения на Шершеневич („Ние не сме футуристи“, пише Паунд, „ние сме „имаджисти“ в поезията. Нашата задача е да се съсредоточим върху образите, които съставляват първичния елемент на поезията ...“), самите представители на имажизма никога не са наричали лондонските имажисти свои предшественици. Теорията на имажизма провъзгласява първенството на „образа като такъв ” като основен принцип на поезията. Не дума-символ с безкраен брой значения (символизъм), не дума-звук (кубофутуризъм), не дума-наименование на нещо (акмеизъм), а дума-метафора с едно конкретно значение е в основата на имажизма. В Декларацията имажинистите твърдят, че „единственият закон на изкуството, единственият и несравним метод е да се разкрие животът чрез образа и ритъма на образите. Образът и само образът е инструментът за производство на майстора на изкуството.
Характерна особеност в развитието на българската поезия през първите десетилетия на 20 век е, че всяко литературно направление се ражда под знака на непримирима борба, съперничество със своите предшественици. И ако в началото на 1910гпремина под знака на "преодоляване на символизма" от акмеисти и футуристи, тогава възникналият в края на десетилетието имажизъм определя крайната цел на своята борба като "преодоляване на футуризма", с който всъщност е свързан. Може би това беше предишното участие на някои имажисти във футуристичното движение, което беше причината за появата още в първата декларация на имажистите на атака срещу техните бивши съратници: „Едно бебе, гръмогласен човек на десет години (роден 1909 - починал 1919) е починал. Футуризмът е мъртъв. Да ударим приятелски: смърт на футуризма и футуризма!
В много отношения развитието на течението беше повлияно от теоретичната работа и поетичната работа на С. Йесенин, който беше част от гръбнака на асоциацията. По времето, когато групата е създадена, той вече има своя собствена програма, изложена в трактата „Ключовете на Мария“, където поетът, въз основа на личен опит, отразява творчеството като цяло и словесното изкуство в частност. В него се изразява стремежът на Есенин към творческо овладяване на „органичната образност“ на българския език и се съдържат редица много интересни съображения за опората върху националната стихия и фолклора. Народната митология е един от основните източници на образите на Есенин, а митологичният паралел "природа - човек" става основен за неговия поетичен мироглед.Въпреки това Есенин се присъединява към имажинистите и подписва Декларацията, отразяваща възгледите главно на Шершеневич и Мариенгоф, първият от които идва от почти футуристични среди, вторият гравитира към тях духовно. Тези нови приятели на Есенин бяха неприкрито раздразнени от неговия "национализъм", но се нуждаеха от голямото му име като знаме на набиращото сила движение. Шершеневич в своята рецензия за „Ключовете на Мария“ пише: „Тази малка книга на един от идеолозите на имажизма ни представя философията на имажизма,рисува мирогледа на новата школа, който враговете на новото изкуство упорито не искат да забележат. Разграничил се от безпочвения машинизъм на българския и италианския футуризъм, Есенин създава нов образ на модерната идеология.
Основните характеристики на имажинизма:
- върховенството на "образа като такъв";
-- поетичното творчество е процес на развитие на езика чрез метафора;
-- епитетът е сбор от метафори, сравнения и опозиции на всеки предмет;