ВЪВЕДЕНИЕ, ПОНЯТИЕ, ГЕНЕЗИС, СПЕЦИФИКА НА ЕСТЕТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ - Естетическа дейност
Тази работа е написана в науката за естетика, която изучава формирането и развитието на човешката чувствителност, чувственото познание, чувствената култура на обществото. Терминът "естетика" (от гръцката дума "aisthetikos" - отнасящ се до сетивното възприятие) е въведен от немския философ А. Баумгартен през 18 век. Той също така определи мястото на тази наука в системата на философията. Той смята, че естетиката е най-ниското ниво на епистемологията, науката за сетивното познание, чиято съвършена форма е красотата.
Историята на естетиката датира от хиляди години. Въпреки това, тя се формира много по-рано от появата на самия термин естетика. Естетиката изучава сетивното познание на заобикалящата действителност и се занимава с различните й аспекти: с природата, обществото, човека и неговата дейност в различни сфери на живота. Основният предмет на изучаване на естетиката е естетическото познание и неговата реалност, неговите закони и норми, форми и видове, отношение към природата и изкуството, произход и роля в художественото творчество и наслада.
Целта на изучаването на работата е да се подчертае същността, спецификата и разнообразието от форми на естетическа дейност въз основа на социалните явления, като историческа реалност, която се променя според промените в целия комплекс от социално-исторически условия на човека и обществото.
Както е известно, начинът на съществуване на човека се състои преди всичко в предметно-практическата дейност, в резултат на която са създадени два продукта - светът на културата, в който протича животът на човека, и разкритото богатство на творческите възможности и потребности на индивида. По този начин социално-историческата практика послужи като основа за възникването и развитието на способността на човек да трансформира света според законите на красотата и по този начин да формира собствената си естетикачувства и преживявания, вкусове и идеали. Следователно е очевидно, че в живота на човека няма такава област или сфера, където да не присъства естетическа дейност. Друго нещо е, че може да се осъзнае като самоценен, самодостатъчен или да бъде само момент от други форми на дейност.
Във всяка човешка дейност, индивидуална и колективна, освен нейната пряка утилитарна цел, има поне елементи, зърна на универсалното, изразени в нейното значение за цялото човечество. Може да се каже, че естетическата дейност е човешка дейност, свързана с изкуствено възбуждане на емоции, дейност в нейното универсално значение, въпреки че универсалното не се ограничава само до естетическото. Естетиката е необходима на човек, за да се справи с препятствията. Универсалната форма на естетическа дейност е творчеството по законите на красотата [2,22].
Естетическата дейност се разглежда като историческо, променящо се явление, свързано с целия комплекс от социално-исторически условия за живота на човек и общество. Тоест естетическата дейност в различни исторически епохи се представя в различни форми, тя се реализира по различни начини в общата дейност на хората, следователно има неравностойни постижения в света на културата.
Материалистичното разбиране на историята позволи да се оцени ролята на труда в развитието на различни форми на дейност, включително естетическа. В процеса на труда човек оформя природата в съответствие със своите потребности. Оформената от човека част от природата – културата – има особено значение, особена ценност за човека, тя е закон на неговия обществен живот.
Между същността на нещо и формата се формира дълбока взаимозависимост:съвършенството на формата позволява най-адекватното представяне, да направи очевидна социалната същност. Следователно търсенето и създаването на перфектна форма е естетически аспект на всяка човешка дейност [1,26].
Разбира се, не може да се твърди, че първите предмети на човешката трудова дейност (каменни брадви, върхове на стрели, глинени съдове и др.) имат естетическа стойност. Но не може да не се признае, че те са коренно различни от природните обекти, тъй като човек е в състояние да открие социалния смисъл, съдържащ се във формата на такъв каменен предмет, да види целта, за която е предназначен такъв предмет [2,28].
Процесът на развитие на способността на човека да действа целесъобразно се простира в продължение на много хилядолетия, но се развива по възходящ начин, което позволи на човечеството да създаде богатството на света на културата, разнообразието от неговите форми. Този процес не е бил осъзнат от човечеството дълго време, тъй като човекът е създаден преди всичко, за да задоволи своите материални нужди. Това обяснява факта, че изкуството, което култивира само естетическа потребност, се появява от материалната практика сравнително късно - относителната бедност на обществото не му позволява да поддържа хора, работещи само за задоволяване на духовни нужди. Съзнанието, способността за възприемане на продуктите на естетическата дейност се развиват само в труда. Дете, което е изпаднало от човешката утроба, няма да придобие нищо човешко. Ще си остане животно. Продуктите на естетическата дейност могат да бъдат както полезни, така и вредни.
В древните цивилизации предметите, създадени за задоволяване на материалните нужди на човека, но притежаващи перфектна форма, са били ценени заради техните естетически качества. Това се доказва от погребенията, достигнали до нас.племенни водачи, царе и фараони, предмети от бита, дрехи, съдове, мебели и оръжия, които е трябвало да служат на мъртвите в отвъдния живот. Това са предмети с най-високо художествено майсторство, въпреки че са способни да изпълняват утилитарна функция. Те бяха ценени не само защото можеха да се използват: по предназначение, но преди всичко защото олицетворяваха богатството и силата на своите собственици, умението на талантливите им създатели; те зарадваха хората с уникалните си естетически качества: съвършенство, оригиналност, оригиналност, най-доброто изпълнение [2,28].
Трябва да се отбележи, че произведенията на изкуството в наше време се използват като начин за натрупване на богатство, когато се инвестират баснословни капитали в закупуването им на търгове. По-голямата част от естетическите предмети обаче не са полезни и не са вредни, например някои произведения на изкуството могат да бъдат включени тук.
Във времето, когато изкуството е отделено от занаята, художниците напускат занаятчийските работилници. В процеса на труда те съчетават 2 функции: духовна дейност при създаване на концепцията за произведение (търсене на оригиналната форма, избор на подходящ материал, палитра от цветове, техники на обработка) и физическа работа при непосредственото производство на предмета. Така занаятчията е бил художник. Такъв процес на дейност, при който не е имало разделение на физическия и умствения труд и възлагането му на различни индивиди, е имал значителен творчески потенциал, който е издигнал значителна част от занаята до нивото на изкуството. Именно този характер на труда създава предпоставките за разцвета на изкуството в древна Гърция и Рим [1,30].
Физическият труд в едно класово общество винаги е бил смятан за участ на експлоатираната класа и няма никаква стойност в общественото съзнание.Но доколкото е имал занаятчийски характер, в него е било присъщо творчеството, което е стимулирало развитието на личността. Формирането на буржоазния начин на производство с разделянето на труда на отделни операции и последващото им прехвърляне към машини коренно промени характера на труда, изключвайки естетическия момент от него, превръщайки работника в обикновен придатък към машината. Трудът в капиталистическата фабрика от онова време е напълно лишен от творчески елемент и поради това приема формата на антипод на изкуството, в което, както е известно, творчеството е негова основна характеристика. Именно капиталистическият начин на производство разделя труда и изкуството на различни полюси, които се противопоставят един на друг и засилват ореола на изключителността над изкуството.
Традиционното разделение в съвременното производство на творчески и репродуктивни функции е една от най-важните причини за поддържане на престижа, непривлекателността на работата в промишлено предприятие, особено в среда на конвейерно производство. Това се обяснява със съществуващото ниво на развитие на техниката и технологиите. От една страна, тясната специализация, т.е. възлагането на определена операция на работника, направи възможно значително повишаване на производителността на труда. От друга страна, такъв труд започна да превръща човек в автомат, лишавайки го от възможността да се развива, да реализира в процеса на труда богатството от способности, присъщи на него. Следователно технологичният прогрес е противоречив, създавайки материално богатство и обеднявайки самия човек [1,30].
Естетическата дейност обхваща работата, ежедневието и културата, например областта на озеленяването. Градините и парковете са продукт на културна дейност, стремеж към хармония, към сродяване на облагородената природа с благосклонния към нея човек. Не е в тесния смисъл на думатаСамото изкуство, културата на озеленяване се развива заедно с него и под негово влияние, което се отрази на развитието на стиловете на градините и парковете, следвайки развитието на художествените тенденции в изкуството. Има градини и паркове от ренесанса, барока и рококо, градини от класицизма и романтизма. Например паркът на френския класицизъм във Версай, градините на холандския барок в Московския Кремъл са оградени със стени, украсени с беседки, има градини с наклон в рококо в Царско село.
Всеки стил има свои национални характеристики, а в рамките на националния стил - почеркът на отделните градинари (Джон Евелин пише в края на 17 век: "Какъв е градинар, такава е градина"). Ироничният елемент, който съществува в бароковите и рококовите градини, свидетелства, че естетическото развитие на света също се основава на цялото разнообразие от естетически свойства на реалността (възвишени, трагични, комични и др.). Естетическата дейност включва развитието на естетически възгледи, идеали, личен вкус, представяне, оценка.
По този начин естетическите вкусове са система от естетически идеи и ориентации, които регулират човешкото поведение, въз основа на исторически обусловени естетически впечатления, така наречената емоционална памет.
Естетическият идеал е идеята за по-висока хармония, образът на възможността и съвършенството в реалността и културата, което се превръща в цел, критерий и вектор на човешката дейност за преобразуване на света. Идеалът е нещо, което не съществува.
Естетическите оценки съществуват под формата на чувства, това е преценка за реалността, основана на естетическо чувство.
Спецификата на естетическата дейност не е само в познанието на ниво сетивни образи, специфична особеност на естетическата дейност е, чезасяга цялата личност на човека. В структурата на естетическата дейност: цел-действие-операция-естетическата дейност се разгръща универсално, тъй като преминава от индивидуалността към обществото.