Описание на околността
На запад от планинския амфитеатър около Гурзуф се откроява островърхият връх на планината Авунда (1472 м) - най-високият планински връх на Никитската яйла. Планината Авунда, разположена на 5 километра северозападно от Гурзуф, се намира на границата на Никитска и Гурзуфска яйла. Именно от него започва така нареченият Никитски склон, завършващ в морето с нос Мартиан, близо до който се намира Никитската ботаническа градина.
Топонимът "Авунда" все още не е дешифриран. Факт е, че по-голямата част от топонимите на южния бряг на Крим имат гръцки или тюркски корени. Топоним Авунда (или Авинда - втората версия на иметопланини) не се превежда по никакъв начин нито от гръцки, нито от кримскотатарски. Най-вероятно името на планината се е запазило от древни времена, когато южното крайбрежие на Крим и планинският Крим са били обитавани от таври, които са живели тук през 1-во хилядолетие пр.н.е. до първите векове от н.е. Таврийският език не е имал писменост, във всеки случай досега не са открити писмени източници. С известна степен на вероятност може да се предположи, че думата Avunda (или Avinda) е от таврийски произход и този топоним е един от най-древните на южния бряг на Крим, тъй като повечето от гръцките и тюркските имена се появяват по-късно, през Средновековието. Източният израстък на планината Авунда под формата на стъпаловидна скалиста скала се нарича Лунда, което е много съзвучно с името на самата планина. Този въпрос все още чака своите изследователи. Възможно е топонимът Лунд да има корени от Телец.
На изток от планината Авунда има живописно дефиле, наречено "Приказно". В това дефиле произхожда река Авунда, която се влива в Черно море в началото на насипа на Гурзуф. Това е една от най-дългите реки на южния бряг на Крим, дължината й е 9 километра. През 19 век река Авунда се е наричала Сюнарпутан, а също и Салгир. А. С. Пушкин, споменавайки „веселите брегове на Салгир“, може би е имал предвид река Авунда.
От другите реки, протичащи през долината Гурзуф, бих искал да отбележа Путамитс (от гръцки potamos - река), която произхожда от прохода на седловината Гурзуф и се влива в морето в района на пристанището Артек.
На около километър източно от планината Авунда, на самия ръб на скалата на южния склон на Главната верига на Кримските планини, ако се вгледате внимателно, можете да видите малка бяла сграда. Това е известният "Павилион на ветровете". Върхът, на който се намира, се нарича Шаган-Кая (в превод от кримски татарски -соколова скала).
Беседката на ветровете е построена през 1956 г. Представлява каменна колонада под купол. Диаметърът на колонадата е приблизително 4 метра, височината на беседката е 6 метра. На пода е поставена мозайка, изобразяваща роза на ветровете, откъдето идва и името на беседката. Трябва да кажа, че на това място често духат силни ветрове, чиято скорост достига 40 м в секунда. Така че името на беседката е напълно оправдано.
От "Павилионите на ветровете" се открива невероятно красива гледка към Аю-Даг, Гурзуф, Партенит, южния склон на планината. И, разбира се, Черно море. При ясно време оттук морето се вижда на около 150 километра (почти до средата).
Малко на изток от павилиона е връх Кобоплу (993 м), покрит с гора. По-нататък на изток, по протежение на линията Роман-Кош, планината Аю-Даг също се издига планината Караул-Кая, покрита с гора (1268 м, преведено от кримски татарски като „паза планина“), спускаща се като шпора към Аю-Даг.
Можете да стигнете до Павилиона на ветровете от прохода Гурзуфско седло, разположен на километър и половина източно от него. От Гурзуф можете да стигнете до беседката и по по-кратък маршрут през село Партизански. Тук обаче е необходима помощта на опитни диригенти. Все пак си струва да посетите беседката, за да се насладите на гледката от там. Наистина, гледайки надолу към панорамата на южния бряг, забравяте за умората след изкачване на планините, за прекараното време и гледката, която се отваря от височина над 1400 м, остава в паметта ви за дълго време.Склонът на Никитската яйла, който разделя долините Гурзуф и Ялта, е от особен интерес. На Никитския склон се откроява върхът на планината Ай-Илия-Сирим (1219 м, в превод от кримски татарски - „скалата на Св. Илия“). Малко по-ниско от него се намира скалата Шаан-Кая (558 м, „Скалата на сокола”) във формата на триъгълник.
Никитският склон е уникален с това, че е може би единствената планинска верига на Южното крайбрежие, която има посока, перпендикулярна на морския бряг. Всички останали планински вериги имат, като правило, паралелна посока.
От западната страна на склона на Никитската яйла, в покрайнините на село Никита, има интересен природен паметник - Никитската цепнатина. Това е тясно (широко около 30 м) ждрело с дължина 200 м. Дълбочината му достига 30 м. Ждрелото е много красиво и живописно. Не пропускайте да посетите там, тъй като Никитската цепнатина се намира недалеч от магистралата Ялта-Симферопол. _______________________________ Гурзуф. Географска информация
|