За това кой не еизпълнява клетва пред Аллах - Студопедия
[Шейх Салих Али Шейх казва]: Човек трябва да бъде доволен, ако някой потвърди думите му с полагане на клетва, тъй като това е превъзнасянето на Всевишния Аллах. Много от коментаторите на тази книга казаха, че това се отнася за клетва по време на правни спорове. Следователно, ако съдия води процес и задължи някого да положи клетва, тогава противоположната страна трябва да се задоволи с това. Тези учени казват, че това се отнася само за съдебни спорове. Други учени смятат хадисите, свързани с този въпрос, като общи.
Абдуллах ибн Умар каза, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:„Не се кълнете в бащите си! Който се е заклел в Аллах, трябва да каже истината и който се е заклел в Аллах, трябва да бъде доволен. Ако това не го удовлетворява, тогава той не е от Аллах.” Предаден от ибн Маджа, 2101; ал-Байхаки в Сунан ал-Кубра, 10/181. Хафиз ибн Хаджар нарече иснада добър. Виж Фатх ул-Бари, 11/535. Това е общо правило, което се прилага за всички клетви, независимо дали се клетват в присъствието на съдия или при други обстоятелства. Това мнение е по-правилно, защото е необходимо да се задоволим с клетва в името на този, чието име се кълне. Уважението към Великия и Могъщ Аллах кара роба да повярва в този, който се кълне в името на Аллах, дори и да е лъжец. Разбира се, в този случай човек може да не разчита на думите си, но в името на уважението към Великия и Могъщ Аллах не трябва да показва, че не му вярва. Така той ще потвърди своята привързаност към монотеизма и ще прояви уважение към Аллах, а фалшивата клетва в името на Аллах няма да навреди на никого, освен на самия лъжец. Третомнението на учените е, че това решение се отнася само за онзи, чиято истинност в клетвите е известна. Що се отнася до безбожния грешник, който не се интересува от клетвата си, не е необходимо да му се вярва, особено ако има ясни причини, които показват, че той лъже.“. тогава той не е от Аллах” - това е индикация, че постъпката му се отнася за тежки грехове. Относно тази глава между учените имаше разногласия. Но шейхът (Аллах да се смили над него) я доведе, за да изтъкне величието на Аллах. Ако човек се кълне в Аллах, той е длъжен да каже истината. Забранено му е да се кълне в бащите си или в някой друг освен Всевишния Аллах. И този, на когото са се клели в Аллах, е длъжен да го приеме, превъзнасяйки името на Всевишния Аллах.
РАЗГЛЕДАНИТЕ ВЪПРОСИ:
1. Забрана за кълнене в бащи.2. Заповедта да бъдеш доволен от този, който се кълне в Аллах.3. Тежка заплаха за онези, които не са доволни от нея.
Относно израза „Ако Аллах и ти пожелаеш“
[Шейх Салих Али Шейх казва]: Този израз съдържа елементи на политеизъм, защото в него желанието на Аллах и желанието за сътворението са поставени на една и съща линия. Произнасяйки го, човек извършва малък политеизъм.
Кутейла каза:„Веднъж един евреин дошъл при Пророка (саллеллаху алейхи ве селлем) и казал: „Ти извършваш политеизъм, защото казваш: „Ако Аллах пожелае и ти“, а също така се кълнете в Кааба. След това Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) заповядва при полагането на клетва хората да казват: „Кълна се в Господаря на Кааба“, а също и: „Ако Аллах пожелае, и вие“. Ахмад, 6/371; ат-Тирмизи в „Илал ал-Кабир“, 457; ат-Табарани в „Муджамал-Кабир", 25/14; ал-Хаким, 7815. Ибн Хаджар нарича хадисите автентични. Вижте ал-Исаба, 8/79. Има много важна полза в този хадис. Шейхът каза:"Разбирането на човек по такива въпроси, ако това отговаря на неговите страсти."Евреите са политеисти, те казват, че Узеир е син на Аллах. Въпреки че са политеисти, те се обръщат към мюсюлманите, казвайки, че са изпаднали в политеизъм. Това е така, защото те намериха причина да търсят грешки в мюсюлманите. Целта на евреите е била да унижат мюсюлманите. Следователно те разбраха на коя страна да намерят вина. Мюсюлманите са монотеисти, а евреите ги обвиняват в политеизъм, въпреки че самите те са изпаднали в него. От това обаче следва, че грешният човек понякога може да осъзнае истината, ако тя отговаря на неговите страсти. И ако той казва правилните думи, тогава мюсюлманите са длъжни да се съгласят с него, защото те трябва да приемат истината от всеки човек, който и да е той, дори ако се окаже евреин или християнин. Евреи и християни започнаха да се карат на мюсюлманите за политеизъм. Но нищо не попречи на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да приеме истината от евреите, защото вярващият трябва да се стреми към истината, където и да я намери. Ние приемаме истината, дори ако тя идва от устата на политеист, невярващ, нечестив човек, новатор и т.н. Пророкът (саллеллаху алейхи ве селлем) каза:„Вярващият се стреми към мъдрост и я взема, където и да я намери.“ ибн Маджа, 4169.
Съобщава се от Ибн Аббас,че един човек казал на Пророка (саллеллаху алейхи ве селлем): „Ако Аллах пожелае, и ти също“. В отговор на това Пророкът (саллеллаху алейхи ве селлем) го попитал: „Ти приравняваш ли ме с Аллах? Ако само Аллах пожелае!” Разказано от ан-Насаи в ‘Амал ал-яум уа-л-лейла, 988.
ИбнМаджа разказва хадиса на Туфеил, брат на Айша по майка:„Веднъж в съня си видях, че се приближих до група евреи и казах: „Наистина, вие щяхте да сте чудесен народ, ако не казвахте, че Узеир е син на Аллах.“ Те отговориха: „И вие бихте били прекрасен народ, ако не казахте: „Ако Аллах и Мохамед пожелаят.“ Тогава се приближих до група християни и им казах: „Наистина, вие бихте били красиви хора, ако не казвахте, че Иса е син на Аллах.“ Те казаха: „И вие бихте били красиви хора, ако не казахте:„ Ако Аллах и Мохамед пожелаят. Когато се събудих сутринта, казах на някои хора за това и след това дойдох при Пророка (саллеллаху алейхи ве селлем) и му разказах съня си. Той попита: "Казали ли сте на някого за това?" Отговорих да. Тогава Пророкът (с.а.с.) възхвали Аллах, благодари Му и след това каза: „Туфаил имаше сън, за който разказа на някои от вас. Използвахте израз, който поради някои обстоятелства не можах да ви забраня по-рано. Така че, не казвайте повече: „Ако Аллах и Мохамед пожелаят“, но кажете: „Ако Аллах пожелае“. 2699; ал-Бухари в Тарих ал- Kabir, 4/363; Abu Ya'la, 4655; ad-Diya в al-Muhtara, 154-155 и други.<3 От този хадис става ясно, че заблуден човек или последовател на погрешна религия понякога може да намери грешка в думите на последовател на истината, въпреки че много от неговите възгледи също са погрешни И ако той му докаже истинността на думите си, тогава привърженикът на истината е длъжен да ги приеме и да не отхвърля истината само защото му е открита от заблуден човек.лъжи. Въпросите, повдигнати в този хадис, се отнасят до прояви на второстепенен политеизъм, както се вижда от думите на Пророка, с.а.с.:„Ти използва израз, който поради някои обстоятелства не можах да ти забраня по-рано.“ Политеизмът на думи беше изкоренен постепенно и големият политеизъм на Пророка Мохамед, с.а.с. поставен и забранен веднага в самото начало на мисията му. Невъзможно е да се забави разобличаването на голямото многобожие, а някои от проявите на многобожието на думи могат да бъдат отложени, ако обстоятелствата го налагат, така че във времето да се постигнат още по-големи резултати. Това се определя от методите на наборната служба и необходимостта от постепенно преминаване от по-важни въпроси към по-маловажни. Що се отнася до великото многобожие, неговото съществуване не може да донесе на хората никаква полза.
РАЗГЛЕДАНИТЕ ВЪПРОСИ:
1. Знанието на евреите за второстепенния политеизъм.2. Разбирането на човек по такива въпроси, ако отговаря на неговите страсти.3. Изречението на Пророка (с.а.с.):„Приравнявате ли ме с Аллах?“ Какво тогава заслужава човекът, който е написал следните редове:„О, най-благороден сред хората! Няма от кого да търся спасение освен от теб. ”.4. Този израз не е голям политеизъм, тъй като Пророкът (саллеллаху алейхи ве селлем) е казал:“. поради някои обстоятелства не можах. ”.5. Праведното сънуване е част от Божественото откровение.6. Сънят понякога може да служи като основа за определени правни разпоредби.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: