ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ И НЕГОВИТЕ ВИДОВЕ
Терминът "аналогия" означава сходството на два обекта 22 (или две групи от обекти) във всякакви свойства или отношения. Изводът по аналогия е един от най-древните видове изводи, присъщи на човешкото мислене от най-ранните етапи на развитие.
Аналогияе заключение за принадлежност към даден обект на определена характеристика (т.е. свойства или връзки) въз основа на сходството в характеристиките с друг обект. Под формата на такова заключение се приписват свойства на обекта или се прехвърлят отношения.
Чрез аналогия информацията се прехвърля от един обект (модел) към друг (прототип). Предпоставките се отнасят към модела, заключението към прототипа. В аналогията между Земята (модел) и Марс (прототип), знаейки, че има живот на Земята, заключаваме, че вероятно има живот на Марс.
В зависимост от характера на информацията, предавана от един обект на друг (от модел към прототип), аналогията се разделя на два вида: аналогия на свойствата и аналогия на отношенията.
Аналогията на свойстватаразглежда два отделни елемента
(или два набора от хомогенни обекти, два класа), а прехвърлените характеристики са свойствата на тези обекти. Схемата за аналогия на свойствата в традиционната логика е следната:
ЕлементAима свойстваa, b, c, d, e, f.
ЕлементBима свойстваa, b, c, d.
Вероятно обектътBима свойстватаe, f.
Пример за аналогия на свойствата е аналогията на симптомите на хода на определено заболяване при двама различни хора (два единични обекта) или при две групи хора (например възрастни и деца). Въз основа на сходството на симптомите на заболяването(симптоми), лекарят поставя диагноза.
Аналогията на свойствата на два обекта понякога дава не само правдоподобно, но дори надеждно заключение. Например беше установено, че геоложката структура на Южноафриканското плато има много общо с геоложката структура на Източносибирската платформа. В диамантените жили на Южна Африка е открит синкав минерал. Случайно открих същия синкав минерал в устието на една от реките в Якутия. По аналогия те заключиха, че вероятно има диамантено находище в Якутия. Това заключение беше потвърдено. Сега в Якутия се извършва промишлено производство на диаманти 23 .
Ваналогията на връзкатаинформацията, прехвърлена от модела към прототипа, характеризира връзката между два обекта. Нека има отношение(aRb)и отношение (mR1n). Подобни отношения саRиR1,, ноaне е подобно наm,иbне е подобно наn.Пример е планетарният модел на структурата на атома, предложен от Ръдърфорд, който той изгражда на основата на аналогия връзката между Слънцето и планетите, от една страна, и ядрото на атома и електроните, които се държат в орбитите си от силите на привличане на ядрото, от друга. ТукRе взаимодействието на противоположно насочени сили - силите на привличане и отблъскване - между планетите и Слънцето, аR1 е взаимодействието на противоположно насочени сили - силите на привличане и отблъскване - между атомното ядро и електроните.
Освен че се делят на два вида – аналогия на свойствата и аналогия на отношенията – според характера на инференциалното познание (според степента на достоверност на заключението), умозаключенията по аналогия могат да се разделят на три вида: 1) строга аналогия, даваща достоверно заключение; 2) нестрога аналогия, даваща вероятно заключение; 3) невярно(вулгарна) аналогия, която дава невярно заключение.
Силна аналогия
Характерна черта, която отличава строга аналогия от нестрога и невярна, е наличието на необходима връзка между общи характеристики и пренесен признак. Строгата аналогия е следната:
ЕлементAима характеристикиa, b, c, d, e.
ЕлементBима характеристикиa, b, c, d.
От набора от знациa, b, c, d,e.
ОбектътBзадължително има атрибуте.
Ако от множеството признациM= е естествено, признакътe,задължително следва, то тази зависимост може да се напише по следния начин:
Строгата аналогия се използва в научни изследвания, в математически доказателства. Така например формулирането на знаци за сходство на триъгълници се основава на строга аналогия. „Ако три ъгъла на един триъгълник са равни на три ъгъла на друг триъгълник, тогава тези триъгълници са подобни“ (сходството е вид аналогия).
Методът на моделиране се основава на свойствата на извода по строга аналогия. Научните аналогии позволяват да се използва наличният досега опит, докато в допълнение към формално-логическите принципи на извършване на аналогии е необходимо да се вземе предвид методологичното изискване за конкретика на истината, разглеждане на явление в конкретна историческа среда.
При овладяване на контролирана термоядрена реакция и създаване на термоядрена енергия хората ще получат практически неограничени горивни ресурси. В природата високотемпературната плазма съществува естествено в атмосферата на звездите. „Контролираният термоядрен синтез изисква необичайно слънчево вещество в земни условия - водородна плазма с температура около сто милиона градуса. На Слънцето се държи от гравитацията.поле, а на Земята може да се поддържа в подчинение от магнитно поле. Но по отношение на ефекта върху плазмените частици, магнитното поле е напълно различно от гравитационното. » 24
Учените от нашата страна предложиха начин за решаване на този проблем. Създадената от тях теория за равновесието и стабилността на плазмата вече се използва при проектирането на термоядрени инсталации.
Слаба аналогия
За разлика от строгата аналогия, нестрогата аналогия не дава надеждно, а само вероятно заключение. Ако грешната преценка се означи с 0, а истината с 1, тогава степента на вероятност на заключенията по нестрога аналогия лежи в диапазона от 1 до 0, т.е. 1>
Примерите за свободна аналогия включват например: тестване на модел на кораб в басейн и заключение, че истински кораб ще има същите характеристики, тестване на здравината на мост върху модел, след това изграждане на истински мост. При стриктно спазване на всички правила за конструиране и тестване на модел, този метод на извод може да се доближи до строга аналогия и да даде надеждно заключение, но по-често заключението е вероятно. Разликата в мащаба между модела и прототипа (самата структура) понякога е не само количествена, но и качествена. Също така не винаги е възможно да се вземе предвид разликата между лабораторните условия за тестване на модела и естествените условия на самата конструкция, в резултат на което възникват грешки.
За да се увеличи степента на вероятност от заключения чрез нестрога аналогия, трябва да бъдат изпълнени редица условия:
1) броят на общите характеристики трябва да бъде възможно най-голям;
2) подобни характеристики трябва да са значими. Аналогия, основана на сходство на несъществени характеристикитипично за ненаучно и детско мислене. Например, децата могат да ядат отровни плодове въз основа на приликата им с ядливите;
3) общите характеристики трябва да бъдат възможно най-разнообразни; 4) необходимо е да се вземе предвид броят и значимостта на точките на разлика. Ако обектите се различават по съществени признаци, тогава заключението по аналогия може да се окаже невярно; 5) прехвърлената черта трябва да бъде от същия тип като подобни черти.
Фалшива аналогия
Ако горните правила са нарушени, аналогията може да даде невярно заключение, тоест да стане невярна. Вероятността за заключение чрез фалшива аналогия е 0 (P(a) = 0). Фалшиви аналогии понякога се правят умишлено, с цел да се заблуди противника, и тогава те са софистичен похват, в други случаи се правят случайно, в резултат на непознаване на правилата за изграждане на аналогии или липса на действителни познания за обектитеAиBи техните свойства, въз основа на които се извършва аналогията.
Подобна грешка е допусната през 19 век. поддръжниците на вулгарния материализъм Л. Бюхнер, К. Фохт и Й. Молешот, които, като правят аналогия между черния дроб и мозъка, твърдят, че мозъкът отделя мисълта по същия начин, по който черният дроб отделя жлъчката.
Нека обобщим казаното за строгите, нестрогите и неверните аналогии. АкоP(a)=1, т.е. заключението е надеждно, тогава това ще бъде строга аналогия. Ако 1 >P(a)> 0, т.е. заключението ще бъде вероятно, тогава това ще бъде нестрога аналогия. АкоP (a)= 0, т.е. заключението е невярна преценка, тогава това ще бъде невярна аналогия.
И така, три вида аналогия се разглеждат в зависимост от естеството на инференциалното познание, т.е. според степента на надеждност на заключението: получава се истинско заключение, определена степен на вероятностзаключение или невярно заключение. Вероятностните заключения са толкова по-ценни, колкото по-близо е тяхната вероятност до 1 (вярно).
Смятаме, че това разделение на три вида, в зависимост от степента на достоверност на заключението, може да се проследи върху индуктивните разсъждения, а по-късно, в темата „Хипотези“, върху хипотезите.
В темата за хипотези ще видим, че има хипотези, които се превръщат в научна теория, вероятността за такава хипотеза е 1; степен на вероятност на други хипотези 1 >P (a)>0; вероятността за погрешни хипотези, които са погрешни преценки или погрешни теоретични конструкции, е равна на 0 (т.е.P(a) = 0).