ЗАКЛЮЧЕНИЕ във връзка с жалбата на р., който е защитник на лицето, което е заявило, че има несъвместимост.
РЕГИОНАЛНА ОБЩЕСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ "НЕЗАВИСИМ ЕКСПЕРТЕН И ЮРИДИЧЕСКИ СЪВЕТ" 117036, Москва, ул. Дм. Улянова, 24, кв. 418 тел./факс: (095) 177-20-38, 207-87-88
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
във връзка с жалбата на Т. М. Котляр, който е защитник на гражданина Д.А.
Българските граждани имат право да действат по своите убеждения, несъвместими с военната служба.
Член 28 от българската конституция гарантира на всеки правото "свободно да избира, да има и да разпространява религиозни и други убеждения". Член 59, част 3 от българската Конституция признава на всеки гражданин на България, ако неговите убеждения или религия противоречат на изпълнението на военната служба, правото да я замени с алтернативна гражданска служба. Българската конституция също така признава правото на гражданина самостоятелно да защитава правата и свободите си (част 2, член 45 от Конституцията на България), да действа в съответствие с убежденията си (чл. 28 от Конституцията на България).
Единствената форма на избягване на военна служба е системното незаконно отсъствие на наборник в дневния ред на военния комисариат
Обективната страна на предвидената част 1 на чл. 328 от Наказателния кодекс на България престъплението се състои в избягване на наборната военна служба при липса на законово основание за освобождаване от тази служба.
Наличието на присъди, несъвместими с военната служба, може да се установи от съда
На основание пар. 4, т. 3 от мотивите на цитираното определение на Конституционния съд на Република България от 22 май 1996 г. „Определяне на степента, в която определени действия на лице, което отказва давоенна служба, са свързани с упражняване на правото му на алтернативна гражданска служба, а доколкото са уважителни причините за неявяването му на военна служба, във всеки конкретен случай е от компетентността на родовите съдилища.
Наличието на убеждения, несъвместими с военната служба, се проверява и установява от съответния съд и съответния съдебен орган към момента на разглеждане на този въпрос.
Член 28 от българската конституция гарантира на всеки правото на "свободен избор на религиозни и други убеждения". Конституционните норми не установяват временни, ситуационни и други ограничителни условия за възникване на тези убеждения и реализиране на правото на алтернативна служба. Следователно, от гледна точка на българската Конституция, правото да има съдби, несъвместими с изпълнението на военната служба, да придобива такива и на това основание да иска замяната на военната служба с алтернативна гражданска служба принадлежи на наборника на всеки етап от дейността, свързана с наборната служба.
Политиката на България „е насочена към създаване на условия, които осигуряват достоен живот и свободно развитие на личността“ (част 1, чл. 7 от Конституцията на България); неразделна част от развитието на човешката личност е развитието и възприемането на вярвания, които въз основа на хуманистичните възгледи на вътрешния законодател могат да се развият с течение на времето - да се подобрят, да се променят до близки или противоположни на първите, по-малко обмислени и зрели.
Под военна служба се разбира служба в българските войски и в определено време
Убежденията на гражданина, несъвместими с военната служба, се установяват във връзка с отношението му към военната служба не като цяло, а във връзка с нейното изпълнение в армията на определена държава -България, в определен исторически момент.
Гражданинът се повиква на военна служба именно в действащите въоръжени сили на България, само в срока, определен със закон и Укази на Президента на Република България.
Така при разглеждане на дела, свързани с алтернативна служба и укриване на военна служба, следва да става дума за наличието или липсата на съдимост, която е несъвместима със службата в българските въоръжени сили към настоящия момент. Този подход е добър и с това, че оставя надежда, че вярванията на наборника ще се променят с подобряването на социалната ситуация.
Съдът, който разглежда наказателното дело, не е обвързан от решението на съда, който преди това е разгледал гражданското дело относно наличието или отсъствието на убеждения на гражданин, несъвместими с военната служба
При разглеждане на дела за престъпления на български граждани по ч. 1 на чл. 328 от Наказателния кодекс на България тежестта за доказване наличието на убеждения или религия, противоречащи на военната служба, не може да се прехвърля върху обвиняемия и защитата (част 2, чл. 49 от Конституцията на България); прокурорът е длъжен да докаже по безспорен начин липсата на такива осъждания, да опровергае твърдението на подсъдимия за наличието им; Неразрешени в хода на съдебния процес съмнения по този въпрос трябва да се тълкуват в полза на обвиняемия, включително и на подсъдимия (чл. 3, чл. 49 от Конституцията на Република България).
В гражданския процес, напротив, „Всяка страна трябва да докаже обстоятелствата, на които се позовава като основание на своите искания и възражения“. (Част 1, член 50 от Гражданския процесуален кодекс на RSFSR). „Когато взема решение, съдът оценява доказателствата, определя кои обстоятелства от значение за делото са установени и кои не са установени.“ (част 1, член 194 от Гражданския процесуален кодекс на RSFSR).
Отказ за получаванедневния ред на военния комисариат не е наказуемо
Независимо от това дали гражданинът има присъди, които са несъвместими с военната служба, той не може да се счита за избягващ военна служба, тоест да не се явява без основателна причина на събития, свързани с набора за военна служба, ако не му бъде връчена призовката на военния комисариат.
ОЦЕНКА НА ЗАКОННОСТТА НА ОСЪЖДАНЕТО НА ГРАЖДАНИНА Д.А. НЕВЕРОВСКИ
1. В деянията на подсъдимия не е налице състав на престъпление по ч. 1 на чл. 328 от Наказателния кодекс на България.
а) A.D. Neverovsky беше връчен дневният ред на военния комисариат; или не е било възможно да се връчи призовката на военния комисариат, но военният комисар е подал писмено заявление до органите на вътрешните работи за осигуряване на пристигането на този наборник на съответните събития;
б) A.D. Neverovsky системно, най-малко три пъти през годината, след като е получил призовка, не се е явил без уважителна причина във военния комисариат, за което е бил подложен на административно наказание два пъти през годината; или активно се противопостави на органите на вътрешните работи, които се опитаха да осигурят пристигането му на повикване въз основа на писмено искане от военния комисар, което трябваше да последва отказа на наборника да получи призовка;
в) Осъжданията на А. Д. Неверовски през периода от момента на извършване на посочените деяния до момента на постановяване на присъдата не са били в противоречие с изпълнението на военна служба във въоръжените сили на България.
Нито едно от тези обстоятелства не е доказано.
Горните съображения са достатъчни за прекратяване на наказателното дело срещу осъдения A.D. Neverovsky на основанията, предвидени в параграф 2 на част 1 на чл. 5 Наказателно-процесуалния кодекс на RSFSR, тоест за липсата на състав на престъпление в деянието му.
A.D.Neverovsky, разпитан вна съдебното заседание като обвиняем той заявява: "Моите убеждения противоречат на изпълнението на военната служба. Аз съм антимилитарист. Аз съм против окупационните действия, против политическото насилие, използването на армията, като политическо насилие, считам за неприемливо да служа в нашата армия, защото смятам, че армията е продължение на политиката. Докато учех в института, не посещавах военната катедра. Войната в Чечня потвърди моите убеждения. да служи в такава армия.. Армията води война срещу собствения си народ." (стр. 2 от протокола от съдебното заседание).
Така възгледите на А. Д. Неверовски, несъвместими с военната служба, са ясно изразени: той не желае да служи във въоръжените сили на България, където е призован, тъй като използването на армията за вътрешнополитически цели, по-специално срещу населението на Чеченската република, противоречи на неговите убеждения. А. Д. Неверовски би се съгласил да служи в швейцарската армия (стр. 2 от протокола от съдебното заседание), но той е обвинен в укриване на военна служба не в швейцарските, а в българските въоръжени сили и следователно, за да се оправдае подсъдимият А. Д. Неверовски, е достатъчно да се установи, че неговите убеждения са несъвместими с военната служба в редовете на родната армия.
Фактът, че A.D.Neverovsky има присъди, които са несъвместими с военната служба, не е опроверган от прокуратурата.
Доказани са фактите на постоянното изразяване от А. Д. Неверовски на вярвания, несъвместими с военната служба:
по изявлението на самия А. Д. Неверовски;
показанията на свидетеля Ю. В. Ледякова: „Отношенията на Неверовски с армията са ми известни, той изрази мнението си по въпросите на чеченския конфликт, Дагестан, което оцени като политическа игра“ (стр. 4 от протокола от съдебното заседание);
показанията на свидетеля Клевакичев И.А., който,както се посочва в присъдата, „той показа, че Неверовски многократно е казвал в негово присъствие, че не иска да служи в армията поради своите убеждения, вярвайки, че използването на армията е провал на демокрацията“ (стр. 2 от присъдата);
показанията на свидетеля А. П. Подгурски: „В присъствието на членове на комисията Неверовски отказва да получи призовка, като се позовава на своите убеждения, които противоречат на изпълнението на службата му“ (стр. 3 от протокола от съдебното заседание).
Прокуратурата не опровергава твърденията на подсъдимия и свидетелите, че той е изразявал убежденията си не само с думи, но и с действия: по време на анкетна карта е посочил, че не желае да служи в армията; не е посещавал военния отдел в института; е бил член на пацифисткото хипи движение. Позоваването в полза на подсъдимия за членството на А. Д. Неверовски в Антимилитаристката радикална асоциация (АРА), което беше признато от съда, беше погрешно обявено за доказателство, потвърждаващо вината на подсъдимия (стр. 3 от присъдата).
По този начин има основания за отмяна на присъдата във връзка с неправилното прилагане на наказателния закон от съда под формата на прилагане на закон, който не подлежи на прилагане (клауза 4, член 342, клауза 2, член 346 от Наказателно-процесуалния кодекс на RSFSR).
2. Изводите на съда, изложени в присъдата, не отговарят на действителните обстоятелства по делото
По този начин, по-горе подробно анализира доказателствата, свидетелстващи за наличието на убеждения на А. Д. Неверовски, несъвместими с военната служба във Въоръжените сили на България. От тях съдът направи точно противоположни изводи, като съзнателно или погрешно обяви оневиняващите доказателства за уличаващи.
Изводите на съда, изложени в присъдата, съдържат съществени противоречия:
членството на А. Д. Неверовски в Антимилитаристката радикална асоциация (АРА), потвърдено със сертификат отл.д. 63 и показанията на свид.Ю.В.
съдът установява, че А. Д. Неверовски „отказва да получи призовка“ от военния комисариат (стр. 2 от присъдата) и в същото време, че е получил призовка „за явяването си в пункта за набор“ (стр. 3 от присъдата).
По този начин има основания за отмяна на присъдата поради несъответствие между изводите на съда, изложени в присъдата, и действителните обстоятелства по делото (параграф 2 на член 342, параграфи 1, 2, 4 на член 344 от Наказателно-процесуалния кодекс на RSFSR).
3. Съдът е нарушил съществено изискванията на наказателно-процесуалния закон при насрочване на съдебно заседание и постановяване на присъдата.
При такава формулировка на обвинението съдията би бил длъжен, воден от разпоредбата на ал.5 на чл. 221, ал. 2 на чл. 222, чл. 234 от Наказателно-процесуалния кодекс на RSFSR, прекратява наказателното производство въз основа на параграф 2 от част 1 на чл. 5 Наказателно-процесуален кодекс на RSFSR, но назначи изслушване.
По силата на в.л. 1 и 3 чл. 254 от Наказателно-процесуалния кодекс на RSFSR "Делото се разглежда в съда само по отношение на обвиняемия и само по обвинението, по което те са изправени пред съда. Не е позволено да се промени обвинението в съда. значително различно по действителни обстоятелства от обвинението, по което обвиняемият е изправен пред съда."
По този начин има основания за отмяна на присъдата във връзка със съществено нарушение на наказателно-процесуалния закон под формата на незаконосъобразна промяна на обвинението от първоинстанционния съд (част 1, член 345 от Наказателно-процесуалния кодекс на RSFSR).
В резултат на привличането на Д. А. Неверовски по наказателното дело като обвиняем, прилагането на мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда към него, осъждането му на наказание под формата на лишаване от свобода, са значително нарушени следните:
правото му на свобода и лична неприкосновеност (част 1 на член 22Конституцията на България);
правото му свободно да избира и да има мнение и да действа в съответствие с него (чл. 28 от Конституцията на България);
правото му да замени военната служба, чието изпълнение противоречи на неговите убеждения, с алтернативна гражданска служба (чл. 3, чл. 59 от Конституцията на Република България).
Доктор по право, член на Президиума на Експертния съвет към Комисаря по правата на човека в България, член на Независимия правен експертен съвет С. А. Пашин