Законна сила на присъдата

законна

Законна сила на присъдата

Правната сила на съдебното решение се разбира като специално качество на съдебното решение, постановено по дело, което се състои в това, че решението става задължително както за лицата, участващи в делото, така и за самия съд, който е постановил решението, както и за всички граждани, организации, длъжностни лица, въпреки че не са участвали в делото. Това качество на съдебното решение произтича от спецификата на съдебното решение като правосъден акт.

Моментът на влизане в сила на решението се определя от гражданското процесуално законодателство (член 208 от Гражданския процесуален кодекс).

Решението влиза в законна сила след изтичане на касационния срок (десет дни), ако не е обжалвано или протестирано. Ако срещу решението е подадена касационна жалба или е подаден касационен протест, то влиза в законна сила с постановяване на решение от второинстанционния съд за оставяне на жалбата (протеста) без удовлетворение.

Влизането в сила на решението влече определени правни последици, които се състоят в това, че решението придобива множество нови имоти.

Основното свойство на законната сила на съдебното решение е задължителността. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за всички държавни органи и организации, кооперативни организации, техните сдружения, обществени организации, длъжностни лица и граждани.

Така че, ако гражданин е признат със съдебно решение за собственик на определен апартамент, никой няма право да посегне на неговата собственост. Но влязлото в сила съдебно решение е задължително за лица, които не участват в делото, само в рамките на спорното правоотношение, тъй като заинтересованите лица имат право да се обърнат към съда за защита на правата и законните интереси, спорът за които с товарешение не е допуснато.

Неотменимостта като свойство на влязло в сила съдебно решение означава невъзможността за по-нататъшно обжалване или протестиране на решението в апелативна или касационна процедура и следователно невъзможността да бъде отменено или променено по този ред. Но в случай на възстановяване на касационния период, пропуснат по уважителна причина и подадена касационна жалба (протест), решението, въпреки че е влязло в сила, може да бъде преразгледано от второинстанционния съд.

Последицата от влизане в сила на решението е придобиване на собственост върху изключителното имущество. Това се изразява във факта, че такова решение изключва възможността за повторно разглеждане и решаване на делото, по отношение на което е взето това решение. Член 208 от ГПК изрично предвижда, че след влизане в сила на решението страните и другите лица, участващи в делото, както и техните правоприемници, не могат да предявяват повторно същите искове и на същото основание (т.е. идентичен иск).

От особено значение за осигуряване на стабилността на гражданските (в широкия смисъл) правоотношения е свойството на предразсъдък (предразсъдък) на влязло в сила решение. Под вредоносност на решението се разбира недопустимостта на участващите в делото лица и техните правоприемници да оспорват, а на съда - да изследват в друг процес фактите и правоотношенията, установени с влязлото в сила решение. Свойството на предубеденост се дължи на общото правило, че влязлото в сила решение е задължително за всички граждани, длъжностни лица и организации, както и за правораздавателните органи.

По силата на свойството на предубеденост фактите, установени с влязло в сила съдебно решение по едно гражданско дело, не могатда се оспорва и да не се доказва отново в производството по други граждански дела с участието на същите лица, както и в производството от арбитражен съд по въпроси относно обстоятелства, свързани с лицата, участващи в делото (част 2 на член 55 от Гражданския процесуален кодекс, параграф 3 на член 58 от АПК).

Влязлото в сила съдебно решение има преюдициално значение за съда, който разглежда наказателното дело. Това е предвидено в чл. 28 Наказателно-процесуален кодекс. Преюдициалността на съдебното решение по гражданско дело обаче се отнася само до въпроса дали е настъпило събитие или действие, а не до въпроса за вината на ответника.

Влязлото в сила съдебно решение има преюдициално значение и за административните органи, органите на местното самоуправление и др.

Влязлото в сила съдебно решение подлежи на изпълнение и ако не се изпълни доброволно, то се изпълнява (член 209 от Гражданския процесуален кодекс). Това правило и задължителността на решението са в основата на свойството осъществимост. Това имущество се придобива само с решения за удовлетворяване на искове за присъждане. Решенията за отказ за удовлетворяване на вземане и по искове за признаване не могат да бъдат изпълнени. Освен това изпълняемостта като свойство на правната сила не се прилага в случаите на незабавно изпълнение на решението.

В определени от закона случаи се допуска възможност за принудително изпълнение преди влизане на решението в сила.

Законът предвижда два вида незабавно изпълнение: задължително (по силата на закона) и факултативно (по преценка на съда). Член 210 от Гражданския процесуален кодекс съдържа списък с основания за задължително незабавно изпълнение. Може да се допусне незабавно изпълнение по желание на основанията, посочени в чл. 211 Граждански процесуален кодекс.

В случаите на задължително незабавно изпълнение в решениетое посочено, че подлежи на незабавно изпълнение. При факултативното незабавно изпълнение въпросът за допускане на незабавно изпълнение трябва да бъде обсъден и обоснован от съда. Мотивът за незабавно изпълнение е отразен в мотивите на решението, а в диспозитива е записано: „да се допусне незабавно изпълнение”.

Границите на валидност на съдебното решение се разглеждат в следните два аспекта: обективни граници и субективни граници.

Обективните граници на валидността на присъдата се очертават от предмета на процеса, т.е. спорно правоотношение, дори ако искът е подлежал на изменение, или спорни факти (в особеното производство).

Субективните граници на правната сила на съдебното решение се определят от факта, че съдебното решение е валидно само по отношение на определен кръг лица: по отношение на лица, участващи в делото, и техните правоприемници.