Защо Черно море смени цвета си и стана тюркоазено

море

На сателитни снимки можете да видите светли ивици на фона на тъмносиня вода. Тюркоазените петна са най-дебели край бреговете на Турция.

Както обясняват учените, причината за промяната в цвета на водната площ най-вероятно е бил фитопланктонът. Тези малки организми, наречени коколитофори, са способни да пречупват слънчевата светлина.

Тюркоазените петна в Черно море се появяват всяка година, но не са били толкова интензивни от 2012 г.

Сателитни изображения на НАСА, направени от Aqua Satellite с помощта на спектрорадиометъра за изображения с умерена разделителна способност

море

Как работи коколитофоридното осветление еобяснено от The New York Times:

„Тези микроскопични водорасли създават истинска броня, като се обграждат с люспи от варовик или калциев карбонат. В комплект с всичко това, под микроскоп те изглеждат като малки, плетени топчета. Събрани в трилиони, те оцветяват басейните в синьо-зелено. Това се случва, когато умрат, отделяйки черупките си, които отразяват слънчевата светлина."

Бактериите живеят няколко дни, но ефектът от присъствието им във водата продължава много по-дълго - варовиковата броня на коколитофорида потъва на дълбочина със скорост от 10 сантиметра на ден.

Този вид фитопланктон е традиционно широко разпространен в Черно море, но учените все още не могат да кажат със сигурност защо сиянието е толкова ярко тази година.

Изказват се много версии. Това е промяна в температурата на водата и увеличаване на количеството слънчева светлина и липсата на определени хранителни вещества, които се хранят с основните конкуренти на коколитофорида. Друга версия е голямо количество желязо, донесено в Черно моретечения вследствие на проливни дъждове. Желязото е много важно за живота на коколитофора,каза пред Асошиейтед прес изследовател от Научната лаборатория за океана Бигълоу в Мейн, Уилям Балч.

Черно море обаче не е единственото място, където могат да се намерят удивителни творения на фитобактерии. Същите модели се срещат във води по целия свят, включително край бреговете на Исландия, Нова Зеландия, Чили и Южна Африка.