Защо калинката има черни точки по черупката си (Вячеслав Вишенин)
ПРИКАЗКАТА Е ПУБЛИКУВАНА В ДЕТСКОТО ОБРАЗОВАТЕЛНО СПИСАНИЕ „СИМБИК“ БРОЙ 7 (159) 2018 НА ОГА „ИЗДАТЕЛСТВО „УЛЯНОВСКАЯ ПРАВДА“
Много отдавна, в незапомнени времена, калинката не носеше такава яркочервена черупка с черни петна, както сега. И беше обикновен сив цвят и се наричаше просто крава. Тя летеше над нивите, през ливадите. Хранеше се с люцерна и детелина и живееше своя безгрижен живот. Хората не обърнаха внимание на кравата. Дори малките деца и тези в нейната посока не поглеждаха. Да, те биха могли да стъпят по невнимание. В крайна сметка кравата беше толкова проста, сива и незабележима. Тук децата не я забелязаха, но хванаха скакалци и преследваха пеперуди, защото скакалците и пеперудите, за разлика от кравите, бяха ярки и красиви. Кравата беше много разстроена, че децата не си играят с нея. Мечтаела някой ден да се случи чудо и тя да стане пъстра и шарена като пеперуда. Но минаваха дни след дни, чудото не се случи и кравата си остана същата сива.
Но един ден се случи ужасна трагедия. Безброй орди листни въшки се спуснаха на земята и нападнаха реколтата. Те унищожиха полета с посеви, овощни градини и градини, гори и цветя, изяждайки всичко за минути. И нищо не можеше да спре листните въшки, нито дълбоките реки, нито високите планини, нито широките равнини. Листните въшки покриха огромни пространства, погълнаха всичко, което се срещне по пътя, оставяйки след себе си само изсъхнали дървета и гнила трева. Имаше глад сред хората. Още малко и щяха да умрат. И тогава хората се помолиха и започнаха да молят Бог за помощ. Ден и нощ, на колене, те призоваваха Всевишния с молба за спасение. Но Бог не чу молитвите на хората. И като не ги чу, не можа да им помогне.
Тогавамалка сива крава, която разбираше езика на хората, виждайки скръбта им и чувайки молитвите им, реши да им помогне. Тя размаха сивите си крила и полетя към небето. Кравата летяла дълго, три дни и три нощи останали. И колкото по-високо се изкачваше, толкова по-трудно ставаше да лети. Слънцето печеше все по-безмилостно и от горещия му дъх кравата почервеняваше, а ярки лъчи на няколко места прогаряха черупката й и оставяха черни петна по нея. Кравата излетя с последни сили. Още малко и тя просто щеше да падне. За щастие оставаше много малко до края на пътуването. Бог видя разпадането на силите си и протегна ръка към нея. „Благодаря ти, Боже, че не ме остави да умра“, прошепна изтощената крава. „Така че не позволявайте на хората, които чакат вашата помощ на земята, да умрат.“ И тя каза на Бога за ужасното бедствие, което се случва с хората.
Бог изслуша внимателно историята, след това помисли малко и каза: „Смела крава! Ти си много мил, но и много силен и смел. Не се страхувахте да преодолеете огромно разстояние, за да ми разкажете за човешкото нещастие, рискувайки просто да не летите или да паднете на земята, изгорени от слънцето. Трябва да помагате на хората! Вие сте този, който ще спаси земята от безмилостните листни въшки и ще донесе спасение на хората. Ще унищожите листните въшки по същия начин, по който са унищожавали ниви и градини преди. - „Но как ще се боря с него?“ - изненада се кравата. „Ще станеш хищник и ще ядеш листни въшки. И това ще бъде най-голямото удоволствие за вас. Никой друг няма да посмее да те обиди, защото ти ще бъдеш мой пратеник на земята и хората ще те наричат Калинка. И този яркочервен цвят на вашата черупка с черни точки ще напомня на хората за доброто дело, което сте направили за тях. Вие ще донесетекъсмет на хората и вие ще станете за тях символ на яркото слънце, топлия дъжд и плодородието. Лети надолу, слез на земята и направи каквото ти казах. Нека моите благословии ви дадат увереност и сила.”
Калинката слязла на земята и започнала да върши поверената й от Господ работа. Тя се пребори с омразната листна въшка и я изяде с такова усърдие, сякаш беше най-вкусната торта на света. И огромните орди от тези гнусни насекоми бяха принудени да се оттеглят. „Караул. Спасявайте се, който може!“ те изкрещяха от страх и се разбягаха в различни посоки. Но Калинката намери и яде листни въшки навсякъде, където не се криеха - на дърво, под камък или в цвете. И след известно време на земята не остана ъгъл, където някога царуваха листни въшки.
Дърветата отново оживяха, нивите набъбнаха и цветята израснаха. Мир и благодат дойдоха на земята. Хората бяха спасени от глад и изчезване. Те благодариха на смелата крава за чудесната и смела постъпка. „Смела крава! Ти спаси земята от гибел и опустошение. Това ни върна надеждата и увереността в бъдещето. За това, което направи, ние ще те почитаме като свещено насекомо. Отсега нататък никога човешка ръка няма да се вдигне срещу вас, това ще бъде ужасен грях, който може да се превърне в нещастие за онези, които нарушат този обет. Знаем, че можете да летите директно до Бог и да се обърнете към него, така че ще ви изпратим нашите молби и желания за него. Ние ще подготвим амулети с вашия образ и те ще ни предпазят от нещастие и ще предупредят за опасност. - „Добре, хора. Нека бъде така! - отвърна Калинката. - И аз също ще ви предскажа дали реколтата ще бъде успешна, дали времето ще бъде слънчево и топло, ще посоча на младите момичета дали скоро ще се оженят и ще помогна на овчарите да намерятизгубена овца."
За такова добро сърце хората започнаха да се отнасят към Калинката още по-уважително и изпитват най-топли чувства към нея. Но най-много Калинката харесва, че оттогава децата винаги я забелязват, радват се и си играят с нея. Сега виждат яркия му цвят и никога няма да отминат. Кравата е особено доволна, че след като я поставиха на дланта си, децата често я молят да изпълни заветното им желание и след това винаги казват рима: „Калинка! Лети до небето, Ще ти дам хляб Цял хляб.
Калинка- Черна глава! Само вие често Елате ни на гости!"