Заслугите на Ломоносов към българското училище
ЗАСЛУГИТЕ НА ЛОМОНОСОВ КЪМ БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ
- Наследствени и индивидуални способности на децата.
- Връзката между общото, средното и висшето образование.
- Преподаване на български език. Българска граматика.
2. Етапи от педагогическата дейност на Ломоносов.
-Първи етап(1742-1745). Народно просвещение. Разработка на учебни помагала по български език.
-Втори етап(1745-1749). Методическа работа. Семинаристите - в университета!
- Работи се върху нова харта.
-Третият етап(1750-1755). Програма за организиране на просвещението в България. Московски университет (1755) и гимназия. Служба на университета в полза и слава на отечеството: развитие на науката, популяризиране на научните знания, решаване на педагогически проблеми.
-Четвъртият етап(1756-1765). Приключване на работата по програмата за развитие на средното и висшето образование в България.
3. Принципите на демокрацията, хуманизма и народността.
-Демокрация.Образование във всички сфери на живота, стипендии и финансиране. Средно училище: български, латински, първите основи на науките и най-известните европейски езици; три години обучение.
- Три факултета на университета: исторически, медицински, философски. Богословското образование е прерогатив на Синода.
- Създайте теория от наблюдения, коригирайте наблюденията чрез теория.
- Принципът на естественото съответствие: той раздели природните дадености на човека на умствени и телесни.
-Принципи на хуманизма и националността. Общ човешки морал. Милосърдие и трудолюбие. Внимание към условията на труд. Човек трябва да е щастлив - морал и възможност да служиблагото на отечеството.
- Да предпазва младите хора от вредното влияние на семейството. Препоръки за гимназисти: мързелът се преодолява с послушание, въздържание, бдителност и търпение. Ломоносов смята родния си език за основа на моралното възпитание.
- Да научи децата да четат и пишат по народен начин.
- Науката трябва да се владее от всички членове на обществото.
4. Особености на техниката.
- Привърженик на класно-урочната система: проверка на домашните, съобщаване на нови знания в класната стая. Практикувайте.
- Разработване на специални упражнения. Публично говорене в гимназията. Учениците могат да си помагат в клас. Оценки.
- Предмети. Обикновени и екстра. Награди и наказания. Ред и дисциплина, убеждаване и пример. Не позволявайте на чужденци да учат деца. Начело на училището - само учител!
Михаил Василиевич Ломоносов (1711-1765) - първият български академик. Този велик ум се проявява във всички сфери на човешката дейност: в литературата, лингвистиката, историята, географията, металургията, физиката, химията, а също и в педагогиката.
Ломоносов твърди, че при обучението на децата трябва да се обърне внимание на наследствените и индивидуалните способности на всеки от тях.
Той разкри и връзката между общото, средното и висшето образование. Една от най-важните заслуги на Ломоносов е основаването на Московския университет, където не само благородници, но и представители на по-ниските класове са получили висше образование.
В педагогическата дейност на Ломоносов могат условно да се разграничат редица етапи.
Първият етап(1742-1745) е пряко свързан с преподавателската работа на учения. Ломоносов заключава, че по-голямата част от населението на империята е неграмотно. Трябва да се открият редица училища и да се централизира народното образование. Ломоносов застъпва идеята заче всички членове на Академията на науките трябва да се занимават с педагогическа дейност.
Класовете с гимназисти и студенти убедиха Ломоносов в необходимостта от трансформиране на образователната част на Академията на науките.
Ломоносов също вярваше, че гимназията трябва да побира възможно най-много ученици, от които след това да бъдат избрани най-способните. Членовете на Академичното събрание отхвърлиха инициативата на Ломоносов за подбор на способни ученици от манастирските училища, за увеличаване броя на гимназистите и за широко разпространение на научните знания на български език.
Веднъж това предложение беше тествано от Ломоносов на практика. Така още през 1732 и 1735 г. в академията са избрани ученици от семинарията. От тях са такива учени като С. П. Крашенинников, самият М. В. Ломоносов, академик-астроном Н. И. Попов, създателят на българския порцелан Д. И. Виноградов, гравьор А. Поляков, преводачи В. И. Лебедев, И. И. Голубцов, А. А. Барсов.
През 1748 г. Синодът разрешава да се изберат десет души за университета от Московската славяно-гръко-латинска академия, Новгородската и Александър Невски семинарии.
Третият етапот педагогическата дейност на Ломоносов (1750-1755) съвпада с периода, когато ученият работи върху поредица от документи за висшето и средното образование. По-късно те са наречени изследователи на педагогическото творчество на ученияПрограмата на Ломоносов за организиране на образованието в България.По това време Ломоносов е в разцвета на творческите си сили, посвещава много време на прякото обучение на млади специалисти и излиза с идеята за откриване на Московския университет. В "доклад" до Сената той обосновава предложението си с факта, че в Москва живеят много дворяни и разночинци; сравнително по-малко пари са необходими за образование, тъй като"евтина поддръжка" и доста голям брой домашни учители. Затова той се увери, че образователните институции, включително университетът, са отворени за децата на обикновените хора.
Московският университет е открит през 1755 г. Имаше три факултета: философия, право и медицина.
Обучението в университета се провеждаше предимно на български език; създава се значителна група български професори, които се борят за напреднала наука, народна просвета и демократична педагогика. Целият първи състав на учениците се състоеше от разночинци. Университетът беше автономен, освободен от политически надзор, такси, имаше собствен съд.
Ломоносов постави няколко цели пред университета, обединени от идеята да служи за "доброто и славата на Отечеството":
1) развитието на науката (особено в областта на философията, историята, бълг