Златни години
Туркменският фолклор не може да се представи без героичния епос "Горогли". Безсмъртна, както и самият народ, творбата е венецът на народното творчество. По всяко време тя остава най-обичаната работа и всяко туркменско дете попива любовта към легендарния герой с майчиното мляко. Гьорогли беше и си остава въплъщение на всички най-добри човешки качества, герой в най-висшия смисъл на думата, символ на безстрашие и справедливост.
Верният спътник на смелия Горогли беше неговият бял кон Гират. Той препускаше толкова бързо, „като птица в небето“ летеше, така че хората получиха името „крилат кон“:
С такъв кон няма да се изгубиш, Добър е и в състезание, и в битка. Крупата му прилича на воденичен камък, Ако го оставите да потече малко, изглежда крилат.
Историята на раждането на „крилатия кон” е свързана с предсказанията на божествените старейшини и с името на дядото, отгледал Горогли, опитният сейс Джигалибек.
Султан Хункар залови семейството на Джигалибек, тъй като искаше да разбере тайната на отглеждането на туркменски коне, които нямаха равни в нито една страна. Султанът пожелал да получи такъв кон, какъвто няма никой друг в света. Когато една година по-късно се роди жребче от бърз, като стрела, воден кон, той изглеждаше грозен за всички. Сейис знаеше, че след година тази кобила ще даде чудесно потомство, но мъдрият знае как да чака, а султан Хункар беше много нетърпелив. Той заповяда да убият сина на Сейис, а самият той да бъде ослепен. След известно време Джигалибек, който искаше да спаси внука си, започна да моли Хункар да го пусне в родната си земя, като поиска само да вземе тази млада, неуспешна кобила със себе си на пътя. Султанът се съгласи: за какво му е сега слепият сей, който излъга надеждите му?
Джигалибек и неговият внук отидоха на планината с три върха - Уч-Гумбез. Тук кобилата дадепотомство - малко бяло жребче, което расте много бързо. Веднъж Гьорогли видял как конят, изправен на задните си крака, се издигнал високо и като на крила прелетял през река Араз. Радостният младеж побърза да сподели тази новина с дядо си:
Скъпи татко, чуй приказката, Моят кон, сякаш послушен на божията ръка, На криле летеше през Араз, Кълкоти и кипи в мъглата!
Оттогава Гьорогли непрекъснато се грижел за коня, пасял го „в градините, дето всичко цъфти, давал му шербет и мед“. Дядото учи внука си на военни умения, младият Гьорогли се готви да стане защитник на Родината. В една от песните си той се обръща към своя кон със следните думи:
Моят кон да бъде благословен и добре нахранен, Той е покрит с одеяло от златен плат. Така че звънът на юздата му и тропотът на копитата пораждат гняв и страх във вражеския лагер.
Конят Гюрат беше верен приятел на Гьорогли. Станал воин, той често изпадаше в трудни ситуации, но винаги за него на първо място беше верният кон, не за себе си, а за своя четириног другар, той се тревожеше и молеше Гьорогли:
Бъди пазач, Шахемердан, Конят, който ми е даден от съдбата. И нека конят ми блести с късмет Служи ми до последния ми дъх!
За храбрия Гьорогли неговият кон нямаше цена: „Ако имаше човек, който би искал да те купи с цената на душата си, тогава тази цена щеше да е ниска за теб“, казва той на своя верен кон. Драматично събитие и неутешима скръб за легендарния герой беше загубата на кон. И стана така. На падишах Балибек е казано: „Цялата сила на Гьорогли е в коня Гйрат, който се нарича още Меджнун Дяли – два пъти обладан. Ако на кон Гьорогли е непобедим и за хиляда конници, то без кон той е по-слаб от дете в люлка. Трябва да му отнемем коня. Враговете с хитрост и с помощта на магьосничество откраднаха Гират, носмелият войн не приел загубата на любимия си кон. Гьорогли намери коня и отмъсти на враговете си. Беше трудно да се направи, но смелият мъж преодоля всички препятствия:
Вървях от Чандибил, от далечни планини, Търсих те, о мой верен Гюрат! Оттогава има осем луни. Търсих те, мой верен Гюрат! Отново си с мен, пак ще яздя, Ще накажа онези, които ни донесоха зло.
Епосът възхвалява най-добрите качества на "крилатия кон", неговия бърз бяг и вярност към смелия конник. Произведение, създадено, а след това шлифовано и усъвършенствано през вековете, с богати изразни средства, образни сравнения и епитети, които помагат да се разкрие образът на Гират:
Никой още не го е заобиколил, Само орел може да настигне кон, Господарят е дал знак и макар и тежък, Като птица, конят ще се рее над облаците. Такъв кон е достоен за похвала, И ако Гьорогли държи юздите, Колкото и да са смели враговете му, Те не могат да избегнат смъртта скоро!
На „крилатия кон” Гюрат, въоръжен с чудесна сабя и героичен лък, в силни бойни доспехи, неуязвим за вражески стрели и саби, Гьорогли влиза в битката срещу враговете. Той извършва много подвизи в името на Родината и щастието на своя народ. Със своите верни нукери Гьорогли побеждава многобройни войски с магьосници лайхор, ужасни чудовища, чиито „шия е като минаре, главите им са като купол на гробница, устата им е като огнище под артелен котел, а зъбите им стърчат като лопати.“ Нищо не можеше да спре славния герой:
Аз съм Гьорогли, няма да се върна. Няма прегради за моя Гюрат, Да приготвя ад за враговете си, Смелите туркмени ме следват.
През вековете до нас е достигнал неувяхващият образ на народния герой Гьорогли, летящ на крилатия Гюрат, образътгероичен и вдъхновяващ, върху който са възпитани цели поколения, който и днес служи на каузата за образование на туркменската младеж. А „крилатият” Гират олицетворява най-добрия кон на Ахалтеке в света, който е гордостта и собствеността на туркменския народ.