1.2.2 Озонобезопасни хладилни агенти.

През последните години усилията на много страни бяха насочени към разработването на щадящи озона хладилни агенти, включително такива за използване в домакинско хладилно оборудване.

През 1993 г. в България са произведени 3,4 млн. хладилници и фризери. Те са използвали 5200 тона озоноразрушаващи CFC (хлорофлуоровъглероди). Домакинските хладилници и фризери в страните от ОНД съдържат 15 000 тона R12.

В България има Постановление на правителството на България № 526 от 24 май 1995 г. „За приоритетни мерки за прилагане на Виенската конвенция за опазване на озоновия слой и Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой”.

Озоноразрушаващите вещества са най-често използваните хладилни агенти в охлаждането. Тяхнатаразрушаваща озона активност се определя от наличието на хлорни атоми в молекулатаи се оценява чрезпотенциал за изчерпване на озонаODP(Потенциал за изчерпване на озона) ипотенциал за парников ефектGWP(Потенциал за глобално затопляне) спрямо CO2 с времеви хоризонт от 100 години или H GWP (Halocailon Global Warming Potential) спрямо R11, за който стойността на този параметър се приема за единица (Таблица 1).

Таблица 1 - Екологични характеристики на хладилните агенти

Продължение на таблица 1.

агенти

Напоследък за анализ на общия потенциал на парниковия ефект се използва и параметър, нареченTotal Equivalent Warming ImpactTEWI(Total Equivalent Warming Impact), който е сумата от потенциала за директен парников ефект, дължащ се на емисиите на дадено вещество в атмосферата, и косвения потенциал, дължащ се на емисиите на CO2 по време на производството на електроенергия, която е необходима за работата на хладилните инсталации.

Общият еквивалентен топлинен ефект на TEWI до голяма степен зависи от свойствата и количеството на използвания хладилен агент, херметичността, режима и продължителността на работа и метода на генериране на електроенергия.

Ако електричеството се произвежда от водноелектрически централи или от вятърна или слънчева енергия, тогава няма емисии на CO2. В Норвегия например 99,6% от цялата електроенергия се произвежда от водноелектрически централи, така че средната емисия на CO2 е 0,005 kg на 1 kWh. В същото време в Дания 91% от електроенергията се произвежда чрез изгаряне на въглища, което дава 1,1 kg CO2 на 1 kWh енергия. Поради това е необходимо да се подобри енергийната ефективност, включително ефективността на хладилните системи. В развитите страни 20,25% от битовата електроенергия се консумира от хладилници и фризери и дори влошаване с 1,2% на енергийните характеристики на хладилната система допринася за глобалното затопляне.

Според степента на озоноразрушаваща активност хладилните агенти (виж таблица 1) се разделят на две групи:

хладилни агенти с висока озоноразрушаваща активност(ODP1.0)са хлорофлуоровъглеводороди (CFC или CFC по международно обозначение) R11, R12, R13, R113, R114, R115, R502, R503, R12BI, R 1 3BI (или по друг начин CFC11, CFC12, CFC13 и т.н.) и т.н.

Хлорфлуорвъглеводородите (CFC), поради високата си хладилна производителност, от десетилетия се считат за основни хладилни агенти и са предпочитан избор в домашни и търговски хладилни приложения. Проучванията, проведени през последните години обаче, показват интензивно разрушаване на защитния озонов слой на Земята от слънчевата радиация.

За първи път механизмът на изчерпване на защитния слой на Земята е описан през 1974 г. от американски учени от Калифорнийския университет (САЩ).Марио Молина и Шепууд Роуланд. Те показаха, че молекулата на хлорния оксид и хлорния атом са най-силните катализатори, които допринасят за разрушаването на озона. Пътят на хлорните молекули в стратосферата отнема една до две години. До стратосферата достигат само химически стабилни молекули, които не се разрушават от слънчева светлина, химични реакции и не се разтварят във вода. Това са качествата, които притежават CFC молекулите. Продължителността на живота им е над сто години. CFC молекулите са по-тежки от въздуха и броят им в стратосферата е изключително малък: три до пет CFC молекули на десет милиарда въздушни молекули. Под действието на ултравиолетовото лъчение хлорният атом се отделя от CFC молекулите, а останалият радикал лесно се окислява, давайки молекула хлорен оксид и нов радикал. Хлорният атом и молекулата на хлорния оксид участват активно в каталитичния цикъл на разрушаване на озона.Една хлорна молекула, достигаща стратосферата, може да унищожи десет хиляди до сто хиляди озонови молекули;

Хладилни агенти с ниска активност на разрушаване на озоновия слой(ODPСтраница 2 от 3 2 3