2 Индексен метод на анализ
2.1 Същността на индекса, техните видове
Индексът е относителна стойност, показваща колко пъти нивото на изследваното явление при дадени условия се различава от нивото на същото явление при други условия. Разликата в условията може да се прояви във времето (тогава се говори за динамични индекси), в пространството (териториални индекси), при избора на някакво условно ниво като база за сравнение, например целеви показател, ниво на договорни задължения и др. Съответно се въвежда индексът на изпълнение на задълженията или, ако планираното ниво се сравнява с нивото от предходния период, индексът на планираната цел [9].
В икономическия анализ индексите се използват не само за сравняване на нивата на изследваното явление, но главно за определяне на икономическата значимост на причините, които обясняват абсолютната разлика между сравняваните нива.
С помощта на индекси [1] се решават три основни задачи:
Измерват се факторите в общата динамика на показателите.
Влиянието на структурата на явленията се изолира от промяната в индексирания признак при анализа на динамиката на вторичните признаци.
Измерват се резултатите от промяна на характеристики с несъизмерими елементи.
От тези задачи първата е централна. Спецификата на индексите е именно изследването на причините, влиянието на отделните фактори (признаци) върху общата динамика на явленията (показатели). Възможно е да се идентифицира влиянието на отделните фактори само чрез последователно разглеждане на всеки от факторите като променлива, като се приеме, че останалите са постоянни. Взаимосвързаните показатели, получени в резултат на факторния анализ, се наричат в статистиката система от индекси.
В практиката на изчисляване на статистическа система от индекси при индексиране на вторични характеристики, претеглянето обикновено трябва да се извършва чрез отчитане на тегла, синдексиране на първичните признаци - по основни тегла. Въпреки това, когато се изчисляват някои индекси за изпълнение на плана, това правило може да бъде нарушено. Изборът на периода на тегла винаги трябва да се прави въз основа на конкретната ситуация и задачите, възложени на изследователя.
Индексната система открива големи възможности за решаване на широк кръг от икономически проблеми. Например, без да разполага с данни за абсолютната стойност на явленията, които интересуват изследователя, но разполагайки с данни за относителния растеж, тенденциите в тяхната промяна, той може да реши задачи за изучаване на процеса на промяна на отделни фактори, използвайки връзката на индексите в индексната система. При решаването на проблеми от този вид първо се установява как са свързани помежду си първоначалните характеристики и след това се извършва преходът към индексната система.
Използвайки индексни системи, в някои случаи е възможно да се изчислят изчислени показатели, които нямат конкретни аналози, т.е. не се намират под формата на индивидуални входни данни, необходими за изчисляване на индекса.
В практиката на вътрешната статистика индексите се използват, като правило, в системата. Това, първо, осигурява анализ на явленията от различни ъгли и, второ, има контролна стойност, тъй като системата изисква свързване на получените резултати.
Индексите също трябва да се прибягват, когато е необходимо да се изолира влиянието на структурата на явленията от промените в индексирания атрибут, когато се анализира динамиката на вторичните атрибути (средна работна заплата, средна продукция, средни разходи и т.н., изчислени за различни групи, предприятия, отрасли, региони). Това е втората основна задача, решавана с помощта на индекси.
Средният набор от явления като цяло може да се промени както поради собствената си промяна в изучавания признак в отделни единицисъвкупности или техните групи, и поради изменение на съотношението между единици или групи, т.е. промени в структурата на явленията. В резултат на това може да се окаже, че изучаваният признак в отделни единици или в групи, например, няма да се промени или да се увеличи, средната стойност за този признак като цяло за явленията ще намалее; може да стане обратното и т.н.
И накрая, третата задача на индексите е задачата за обобщена характеристика на промените в характеристиките, чиито елементи са пряко несъизмерими. Например, необходимо е да се установи динамиката на физическия обем на произведените или продадените разнородни продукти, за което естествено е необходимо да се знае общият обем на продуктите за различни периоди от време. Например, за да се реши специален проблем за това как броят на продадените стоки през отчетния период се е променил в сравнение с базовия, на първо място е необходимо да се намери приемлив за всички измервател, който да приведе несъизмеримите елементи на атрибута „количество“ в съизмерим вид. По правило цената на стоките, продуктите, услугите действа като такова универсално съизмерване.
За да се реши задачата, броят на продадените стоки през отчетния и базисния период се умножава по същите цени. След като сумирате получените продукти за всички стоки поотделно за отчетния и базовия период, разделете сумата на отчетния период на сумата на базовия период; частно от разделянето на тези суми и показва промяната във физическия обем на продадените стоки.
При решаването на третата задача възниква въпросът за знака на теглото. Индексирайки, например, физическия обем, като тегловен ко-метър могат да се вземат различни знаци - цена, действителни или стандартни разходи за труд, калоричност (на гориво), физическо тегло и др. Изборът на тежест се решава въз основа на материалната природа на изучаваните явления, а това на свой редопашката определя необходимостта да се избере точно индексната система от признаци, от която се взема необходимия ко-метър, а изборът на тегловния признак също зависи от задачата, стояща пред индекса.
Всички икономически показатели могат да бъдат класифицирани по следните признаци [6]:
• степен на обхващане на явлението;
• вид скали (кометър);
• естеството на обекта на изследване:
Според степента на обхващане на явлението индексите са индивидуални и консолидирани. Индивидуалните индекси служат за характеризиране на промяната в отделните елементи на сложно явление, например промените в обема на производството на определени видове продукти (телевизори, електроенергия и др.), Както и цените на акциите на предприятието. За измерване на динамиката на сложно явление, чиито съставни части са пряко несъизмерими, се изчисляват сумарни или общи индекси.
Ако индексите не обхващат всички елементи на сложно явление, а само част от тях, тогава такива индекси се наричат групови или подиндекси, например индекси на физическия обем на производството за отделни отрасли, индекси на цените за групи хранителни и нехранителни стоки. Груповите индекси отразяват закономерностите в развитието на отделните части на изследваните явления. В такива индекси се проявява връзката им с метода на групиране.
При изчисляване на динамични индекси стойността на показателя през отчетния период се сравнява със стойността на същия показател за предходния период, който се нарича базисен период. Въпреки това, както прогнозните, така и планираните показатели могат да се използват като втори. Динамичните индекси са основни и верижни.
В зависимост от формата на конструкцията се разграничават агрегатни и средни индекси. Последните се делят на аритметични и хармонични. Агрегирана форма на общи индексие основната форма на икономически индекси. Средните индекси са производни, те се получават в резултат на преобразуване на агрегатни индекси.
Според естеството на обекта на изследване общите показатели се делят на показатели на количествени (обемни) и качествени показатели. Такова разделение на индексите се основава на вида на индексираната стойност. Първата група индекси включва например индексите на обема на продажбите в щатски долари на Московската междубанкова валутна борса, а втората група включва индекса на обменния курс на германската марка.
Според обекта на изследване се разграничават показатели на производителността на труда, себестойността, физическия обем на продукцията, себестойността на продукцията и др.
Според състава на явлението могат да се разграничат две групи показатели: постоянен (фиксиран) състав и променлив състав. Разделянето на индексите в тези две групи се използва за анализ на динамиката на средните показатели.
Според периода на изчисляване индексите се делят на годишни, тримесечни, месечни, седмични.