44 (Българска литература)
ФУТУРИЗЪМ КАТО ТЕЧЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АВАНГАРДИСТНА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ ПРЕДРЕВОЛЮЦИОННАТА ЕПОХА.
ТЕНДЕНЦИИ ВЪВ ФУТУРИЗМА.
Основните характеристики на футуризма:
- бунтарство, анархичен мироглед, израз на масовото настроение на тълпата;
- отричане на културните традиции, опит за създаване на изкуство, стремящо се към бъдещето;
- бунт срещу обичайните норми на поетичната реч, експериментиране в областта на ритъма, римата, ориентация към говоримия стих, лозунг, плакат;
- търсенето на освободена "самоизработена" дума, експерименти за създаване на "неразбираем" език;
- култът към технологиите, индустриалните градове;
Относно Poetic FLOW:
Отправната точка на техническите търсения на футуристите е динамиката на съвременния живот, неговият бърз темп, желанието за максимално спестяване на разходи, "отвращение към крива линия, към спирала, към турникет, склонност към права линия. Отвращение към бавност, към дреболии, към многословни анализи и обяснения. въображение", т.е. "абсолютна свобода на образи или аналогии, изразени с освободени думи, без жиците на син. данък и без никаква "пунктуация", "кондензирани метафори", "телеграфни изображения", "движения в две, три, четири и пет темпа", унищожаване на качествени прилагателни, използване на глаголи в неопределено настроение, пропускане на съюзи и така нататък - с една дума, всичко, насочено към сбитост и увеличаване на "бързината на стила". Основният стремеж на българския "кубофутуризъм" е реакция срещу "музиката на стиха" на символизма в името на присъщата ценност на словото, но словото не е като оръжие за изразяване на определена логическа мисъл, т.к.това беше сред класическите поети и сред акмеистите, а думите, като такива, като цел сами по себе си. Във връзка с признаването на абсолютния индивидуализъм на поета (футуристите придават голямо значение дори на почерка на поета и издават ръкописни литографски книги и с признаването на ролята на „създателя на мита“ зад думата), този стремеж породи безпрецедентно словотворчество, което в крайна сметка доведе до теорията за „неразбираемия език“. Пример за това е усещането национално стихотворение от Крученних:
Дупка, камък, шил, Убещур скоом ти така буу, р л ез.
Словотворчеството е най-голямото постижение на българския футуризъм, негова централна точка. За разлика от футуризма на Маринети, българският "кубофутуризъм", представен от най-ярките си представители, няма много връзка с града и модерността. Същият романтичен елемент беше много силен в него. Той се почувства и в сладкото, полудетско, нежно мърморене на Елена Гуро, която не се вписва в „ужасната“ дума „кубо-футурист“, и в ранните произведения на Н. Асеев, и в буйната волжска мощ и звънтящото слънце на В. Каменски, и мрачната „пролет след смъртта“ на Чурилин, но особено силно у В. Хлебников. Хлебников дори трудно се свързва със западния футуризъм. Самият той упорито заменя думата "футуризъм" с думата "бюдетляне". Подобно на българските символисти, той (както Каменски, Чурилин и Божидар) пое влиянието на предходната българска поезия, но не и мистичната поезия на Тютчев и Вл. Соловьов, и поезията "Слово за похода Игорев" и българския епически епос. Дори събитията от най-непосредствената, непосредствена модерност - войната и НЕП - са отразени в творчеството на Хлебников не във футуристични стихотворения, както в "1915". Асеев и в прекрасните „Борба” и „О, добри хора, търговци” романтично стилизирани в изконния български дух.
изпълнен в Санкт Петербург,малко по-рано от московските "кубофутуристи". Начело на това течение са И. Северянин, В. Гнедов, И. Игнатиева, К. Олимпов и бъдещият основоположник на "имажизма" В. Шершеневич. „Его-футуризмът“ по същество имаше много малко общо с футуризма. Това течение беше някаква смесица от епигонизъм на ранния петербургски упадък, довеждащ до безгранични граници "песенността" и "музикалността" на стиховете на Балмонт (както знаете, Северянин не рецитира, а пее стиховете си на "поетични концерти"). „Егоизмът е индивидуализация, осъзнаване, преклонение и възхвала на „аз“. „Его-футуризмът е непрестанният стремеж на всеки егоист да постигне бъдещето в настоящето.“ В „его-футуризма имаше всичко: както ехо от модерността, така и ново, макар и плахо, словотворчество („поезия“, „глупост“, „посредственост“, „олилиен“ и т.н.), и успешно намери нови ритми за предаване премереното люлеене на автомобилни пружини (" Елегантна количка "Северянин) и странно за футурист възхищение от салонните стихове на М. Лохвицкая и К. Фофанов, но най-вече любов към ресторанти, будоари със съмнителен растеж, кафене-шантани, които са се превърнали в роден елемент за Северянин. С изключение на Игор Северянин (скоро обаче той изостави его-футуризма), тази тенденция не даде нито един ярък поет.