47, ФИСКАЛ И ПРОКУРОРИ В КРАЯ НА 18 – ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА 19 ВЕК
През 1711 г. Петър Велики създава Сената и Фискалния съвет. Под фискалите имаше специални длъжности, като например главния фискал, на когото трябваше да бъдат подчинени всички провинциални фискали. Те трябваше тайно да научават всякаква информация, да я извличат от когото и да било, да изобличават хората и да разкриват всякакви злоупотреби от служители както на държавните органи, така и на местното самоуправление, да следят за прилагането на закони и различни постановления, да преследват и разкриват злоупотреби, подкупи и всякакви кражби в държавните органи. Фискалите получиха половината от конфискуваното по техен донос имущество или половината от събраната с тяхна помощ глоба, поради което думата фискал стана ругателна сред населението.
Камарата за репресии, възстановена през 1712 г., всеки месец изготвя доклади по всички горепосочени въпроси пред Сената. Но Петър I, недоволен от работата на фискалите и фискалното управление, създаде длъжността на генерален ревизор към Сената или, по-просто, надзорник на изпълнението на постановленията.
През 1722 г. е създадена прокуратура, която да наблюдава Сената, което скоро изтласква фискалното ведомство извън сферата на държавния и друг надзор. Създаден е ранг главен прокурор, на когото впоследствие са преназначени всички фискали.
Ако сравним мандата на фискалите и прокурорите, разликата между тях е, че фискалите упражняват скрит, таен надзор и контрол, докато прокурорският надзор се осъществява публично и явно за всички слоеве от населението. Със създаването на прокуратурата ролята на Сената значително намалява.
Екатерина II възстановява институцията на провинциалните прокурори в съдилищата в хода на тяхната реформа. Провинциалният прокурор вече беше част отсъстава на провинциалното правителство и наблюдаваше законността и прилагането на законодателството в провинцията, а също така упражняваше контрол върху всички служители на провинциално ниво, с изключение на самия губернатор и генерал-губернатора. Той се отчита пряко на генерал-губернатора на империята, който се отчита само пред монарха. На провинциалния прокурор бяха докладвани прокурорът на горния земски съд, прокурорът на провинциалния магистрат, прокурорът на горното клане, провинциалните и окръжните адвокати. Без подписа на областния прокурор съдебното решение дори не би могло да влезе в сила.
През 1802 г. Александър I заменя всички колежи с министерства. От 1802 г. прокуратурата става подчинена на Министерството на правосъдието на България. Бяха съвместени длъжностите министър на правосъдието и главен прокурор. Министърът на правосъдието контролираше цялата съдебна система, извършваше подбора на персонала и различни надзори на съдебните и административни инстанции, подчинени на Сената.