5.2. Изграждане на програма за прогнозни изследвания (предварителна прогнозна ориентация)

Програмата за прогнозно социологическо изследване е документ, съдържащ теоретичните предпоставки, основните цели и задачи на изследването, надеждни методи за събиране, обработка и анализ на информация. Той предшества всички други изследователски процедури и е необходим елемент от тях. Изграждането на програма е предпрогнозна ориентациянабор от работи, които позволяват разработването назадача за прогнозиране,която включва дефиниране на проблема, обекта, предмета, целта, задачите за прогнозиране, периода на основата и периода на изпълнение, описание на методите, формулиране на работни хипотези за изследване. Прогнозната задача може да се сравни с методологическата част на програмата за социологическо изследване.

предварителна

Ориз. 1. Етапи и процедури за разработване на прогнозна изследователска програма

Предварителната прогнозна ориентация включва следните компоненти:

Обектите на конкретното изследване не се избират произволно, а се определят от проблема на изследването. Те се формират въз основа на анализ на свойствата и характеристиките на обекта на изследване, но не съвпадат с него (един и същ обект може да се изследва за решаване на различни проблеми и по този начин включва много обекти на изследване). Правилният избор на темата допринася за разработването на адекватни хипотези, успешното решаване на изследователски проблеми.

5.Цел на прогнозното изследванемодел за решаване на проблеми. Ясното формулиране на целта е едно от най-важните методологични изисквания за една изследователска програма.

6.Прогностични изследователски задачие система от конкретни изисквания за разработване и решаване на формулиран проблем. Във връзка с целта задачите са необходимо средство за нейното изпълнение, те показват възможността за постигането й счрез изследователски процедури. Заедно задачите формират структурата на изследването (предпрогнозна ориентация, изграждане на първоначален модел и прогнозен фон, разработване на проучвателни и нормативни прогнози, тяхната проверка и разработване на препоръки за подобряване на ефективността на управлението).

7.Основният методологичен изследователски инструмент саработните хипотези, които изследването има за цел да потвърди или отхвърли. Това изисква два вида хипотези:

1) методологични (инструментални): предположения, че прилаганата техника при такива и такива условия е в състояние да даде надеждни резултати,

2) концептуални (смислени): предположения за очакваното или желано състояние на обекта, който се изследва в бъдеще.

8.В програмата от самото началопрогнозният базов период(ретроспекция) - времевият интервал, върху който се изграждат времевите редове на развитието на параметрите на оригиналния модел в миналото и настоящето, ипрогнозният водещ период(проспекция) - времевият интервал, за който се изчислява прогнозата.

9.Съществуваттри взаимно допълващи се метода (т.е. набори от един и същи тип методи) за разработване на прогнози:експертизабазирана на лични и кореспондентски, индивидуални и колективни проучвания на експерти;екстраполация -изследване на предишното развитие на обекта и пренасяне на моделите на това развитие в миналото и настоящето в бъдещето;моделиране- изграждане и изследване на модели на обекти, като се отчита неговата възможна или желана промяна въз основа на налични или косвени данни за мащаба и посоката на промените.

мениджър (за предпочитане генератор на идеи);

2-3 негови помощници (за предпочитане един с критичен складмислене - модератор на идеи; един - с градивно мислене - аниматор на идеи, и един - с аналитично мислене - систематизатор на идеи);

1-2 разработчици - математици, способни да формализират изследователския апарат на подходящо ниво;

оптималната комбинация от експерти с различна степен на опит в тях;

различни нива на обобщаване на подложената за изследване информация (диалектика на „по-широк” и „по-дълбок подход”);

различно отношение към информацията според естеството на тяхната работа („теоретици“ - служители на научни институции и „практици“ - служители на обществени, икономически и други органи).