5.2. ВХОДНИ УСТРОЙСТВА
Разбира се, за въвеждане (и извеждане) на информация се използват всички видове ВЗУ. Имайте предвид, че информацията във ВЗУ се съхранява във вид, недостъпен за пряко човешко възприятие, тъй като ВЗУ са предназначени за междинно съхранение на данни.
Много други входно-изходни устройства, от друга страна, са проектирани да обменят информация с човек.
Най-важното устройство за въвеждане несъмнено е клавиатурата. По-голямата част от съвременните клавиатури са с пълен ход, т.е. клавишът е вдлъбнат при натискане и затваря контакта между две метални пластини, покрити, за да се избегне окисляване, с филм от благороден метал. Добрата клавиатура е проектирана за няколко десетки милиона натискания на клавиши. Когато се натисне клавиш, се генерира код, свързан с него, който се въвежда в съответния буфер на паметта, а когато се освободи, се генерира друг код, който ви позволява да препрограмирате присвояването на клавишите чрез въвеждане на нова таблица на съответствие на тези кодове.
Няколко клавиша, когато се натиснат заедно, чифт от тях, генерират специален код, различен от този, който се генерира при натискане на всеки клавиш поотделно. Това ви позволява значително да увеличите възможностите на клавиатурата. Спомнете си, че за прехвърляне на всички възможности с байтова система за кодиране може да са необходими 256 клавиша, които не се намират на нито една клавиатура поради посочените комбинации.
Повечето клавиатури имат стандартни групи клавиши:
• клавиши за пишеща машина - за въвеждане на букви, цифри и други знаци;
• служебни клавиши, които пренасочват действията на другите (смяна на главни букви, преходи от латиница на български и други);
•функционални клавиши Ft - F12 (понякога има по-малко), чието предназначение се задава от разработчика на приложната програма;
• допълнителенцифрови клавиши за повече удобство при работа.
Важно свойство на клавиатурата, благодарение на което потребителят може да работи повече от един час подред, е ергономичността. Този термин определя набор от характеристики, които определят удобството (в широкия смисъл на думата) на устройството. По отношение на клавиатурата това е дизайн, липса на отблясъци, удобно взаимно разположение и размер на клавишите и много други.
Съставът на стандартното оборудване на съвременния персонален компютър включва мишка - устройство за въвеждане и управление. Структурно това е кутия с топка, изпъкнала отдолу, която, завъртайки се, върти взаимно перпендикулярни колела. Благодарение на наличието на специални прорези в тях, оптичната система на мишката е в състояние да проследява и преобразува движението на топката в движение на курсора на екрана на компютъра. Двата или трите клавиша от горната страна на мишката ви позволяват да издавате множество команди, дефинирани от текущата програма. „Обърнатата мишка“ прави същото - топка (тракбол), която е монтирана в компютърна кутия или клавиатура.
Има и редица манипулатори, които служат за въвеждане на информация: светеща писалка, джойстик и др. Те са второстепенни, решават някакви ограничени задачи.
Все по-често до компютъра се среща скенер – устройство за въвеждане на документи (текстове, чертежи и др.) от лист хартия. Лъч светлина преминава през листа с голяма скорост, яркостта (а понякога и цветът) на отразената светлина се възприема от светлочувствителни сензори и се трансформира в двоичен код. Скенерите са цветни и монохромни, с различни резолюции, различни размери на обработваните изображения, настолни и ръчни. Най-модерните от тях са много скъпи.
Не толкова отдавна се появиха инструменти за въвеждане на реч, които позволяват на потребителя вместоклавиатури, мишки и други устройства за използване на говорни команди (или произнасяне на текст, който трябва да се съхранява в паметта като текстов файл). Възможностите на такива устройства са доста ограничени, въпреки че непрекъснато се подобряват. Проблемът не е да се запише речта, да се пробва и да се въведат кодове в компютър (при сегашното ниво на технологиите това не е трудно), а да се разпознае значението на речта и да се представи, например, в текстова форма, която позволява последваща компютърна обработка. Например, програмата Kurzweil Voice 1.0 за Windows осигурява разпознаване (на английски) на всички говорни команди за навигация в Windows среда, а в режим на текстово диктовка е в състояние да разпознае до 40 хиляди думи, изговорени със средна скорост на говор за човек (изисквайки обаче поне 16 MB RAM и поне 50 MB на твърдия диск само за себе си). Много експерти свързват бъдещето на компютърните технологии с напредъка на устройствата за въвеждане на реч, като смятат, че тези устройства са водещите елементи на нейната интелектуализация.
Разбира се, за въвеждане (и извеждане) на информация се използват всички видове ВЗУ. Имайте предвид, че информацията във ВЗУ се съхранява във вид, недостъпен за пряко човешко възприятие, тъй като ВЗУ са предназначени за междинно съхранение на данни.
Много други входно-изходни устройства, от друга страна, са проектирани да обменят информация с човек.
Най-важното устройство за въвеждане несъмнено е клавиатурата. По-голямата част от съвременните клавиатури са с пълен ход, т.е. клавишът е вдлъбнат при натискане и затваря контакта между две метални пластини, покрити, за да се избегне окисляване, с филм от благороден метал. Добрата клавиатура е проектирана за няколко десетки милиона натискания на клавиши. Когато натиснетеключ, се генерира код, свързан с него, въведен в съответния буфер на паметта и когато се освободи, се генерира друг код, който ви позволява да препрограмирате присвояването на ключовете чрез въвеждане на нова таблица на съответствие на тези кодове.
Няколко клавиша, когато се натиснат заедно, чифт от тях, генерират специален код, различен от този, който се генерира при натискане на всеки клавиш поотделно. Това ви позволява значително да увеличите възможностите на клавиатурата. Спомнете си, че за прехвърляне на всички възможности с байтова система за кодиране може да са необходими 256 клавиша, които не се намират на нито една клавиатура поради посочените комбинации.
Повечето клавиатури имат стандартни групи клавиши:
• клавиши за пишеща машина - за въвеждане на букви, цифри и други знаци;
• служебни клавиши, които пренасочват действията на другите (смяна на главни букви, преходи от латиница на български и други);
•функционални клавиши Ft - F12 (понякога има по-малко), чието предназначение се задава от разработчика на приложната програма;
• допълнителни цифрови клавиши за по-лесно използване.
Важно свойство на клавиатурата, благодарение на което потребителят може да работи повече от един час подред, е ергономичността. Този термин определя набор от характеристики, които определят удобството (в широкия смисъл на думата) на устройството. По отношение на клавиатурата това е дизайн, липса на отблясъци, удобно взаимно разположение и размер на клавишите и много други.
Съставът на стандартното оборудване на съвременния персонален компютър включва мишка - устройство за въвеждане и управление. Структурно това е кутия с топка, изпъкнала отдолу, която, завъртайки се, върти взаимно перпендикулярни колела. Благодарение на наличието на специални слотове в тях, оптичната система на мишката е в състояние да проследява ипреобразувайте движението на топката в движението на курсора на екрана на компютъра. Двата или трите клавиша от горната страна на мишката ви позволяват да издавате множество команди, дефинирани от текущата програма. „Обърнатата мишка“ прави същото - топка (тракбол), която е монтирана в компютърна кутия или клавиатура.
Има и редица манипулатори, които служат за въвеждане на информация: светеща писалка, джойстик и др. Те са второстепенни, решават някакви ограничени задачи.
Все по-често до компютъра се среща скенер – устройство за въвеждане на документи (текстове, чертежи и др.) от лист хартия. Лъч светлина преминава през листа с голяма скорост, яркостта (а понякога и цветът) на отразената светлина се възприема от светлочувствителни сензори и се трансформира в двоичен код. Скенерите са цветни и монохромни, с различни резолюции, различни размери на обработваните изображения, настолни и ръчни. Най-модерните от тях са много скъпи.
Не толкова отдавна се появиха инструменти за въвеждане на реч, които позволяват на потребителя да използва речеви команди вместо клавиатурата, мишката и други устройства (или да произнася текст, който трябва да се съхранява в паметта като текстов файл). Възможностите на такива устройства са доста ограничени, въпреки че непрекъснато се подобряват. Проблемът не е да се запише речта, да се пробва и да се въведат кодове в компютър (при сегашното ниво на технологиите това не е трудно), а да се разпознае значението на речта и да се представи, например, в текстова форма, която позволява последваща компютърна обработка. Например, програмата "Kurzweil Voice 1.0 за Windows" осигурява разпознаване (на английски език) на всички речеви команди за навигация в среда "Windows", а в режим на диктовка на текст е в състояние да разпознае до 40 хиляди думи, изречени всредна скорост на речта за човек (изисква обаче поне 16 MB RAM и поне 50 MB на твърд диск само за себе си). Много експерти свързват бъдещето на компютърните технологии с напредъка на устройствата за въвеждане на реч, като смятат, че тези устройства са водещите елементи на нейната интелектуализация.