Абстрактни глаголни спрежения

Спрежение- смяна на глаголи по видове, наклонения, времена, числа, лица и родове. Глаголите се спрягат само в показателно настроение в сегашно и бъдеще време. В минало време глаголите се наклоняват по род и число.

Спрежението като глаголно наклонение в парадигматиката на езика се противопоставя на склонителната система. Формите на спрежение могат да бъдат синтетични и аналитични.

Някои учени определят спрежението като съвкупността от всички глаголни форми, включително номиналните форми.

1. Конюгации в определени езици

2. Български спрежения

Съвременният български има две спрежения, които традиционно се означават с римски цифри - спрежение I и спрежение II.

Ако ударението пада върху края на глагола, тогава спрежението се определя на ухо в края. Ако ударението пада върху основата и е трудно да се разграничат личните окончания на ухо, тогава спрежението се определя в неопределена форма.(В. В. Бабайцева, Л. Д. Чеснокова Български език: Теория: Учебник за 5-9 клас на общообразователните институции. - 2-ро изд. - М .: Просвещение, 1993. - 256 с.)

I спрежението включва глаголи, чийто инфинитив завършва на-et, -at, -ot, -ut, -yat, -yt, -t, както и няколко глагола, завършващи на-it: произлизащи от тях). Когато са спрегнати, такива глаголи имат окончания-eat, -et, -em, -et, -ut, -yut.

Глаголите от II спрежение по време на спрежение имат окончанията-ish, -it, -im, -ite, -at, -yat. Те включват:

  • глаголи, завършващи в началната форма с-it (с изключение набръснене, лежане, почивка, поглед, изграждане, усукване, биене, наливане, пиене, шиене, гниене, живот,набъбват, правят грешкаи се образуват от тях),
  • някои-etглаголи:блясък, болка (за част от тялото), нареждане, въртене, виждане, висене, тракане, гледане, изгаряне, дрънкане, бръмчене, бръмчене, духване, зависимо, звънене, виждам (гледам), сърбя, кипя, къкри, дим, пора, стене, летя, мразя, обиждам, пръдя, пуфя, пуфя, подсвирквам, свистя зе, оплаквам, скърцам, воня, гледам, подсмърчам, гърмя, търпя, хъркам, хрущя, шумолене, съска, вдига шум (и образуваните от тях)
  • някои-ат глаголи: дрънкам, мърморя, мърморя, пищя, пищя, мрънкам, карам, дрънчам, дишам, държа, треперя, бръмча, мърморя, звуча, крещя, лягам, мълча, бързам, мърморя, скърцам, ръмжа, чувам, спя, почуквам, стърча, пращене, тътен, пръхтене, шумолене, крещене (и образувано от тях);
  • някои глаголи в-ят: стоят, страхуват се;
  • Останалите глаголи с неударени лични окончания принадлежат към I спрежение.

Няколко глагола имат нехарактерна (архаична) система от окончания за глаголи I и II от спрежения:давам, ям(и производни от тях, т.е.създавам, ями т.н.)

Някои глаголи имат част от формите от първото спрежение и част от второто:тичам,искам. Или имат форми за изборчест- чест / чест, същопръскане- пръскане / пръскане (според речника на Лопатин),размахване,щипкаи редица други. В съвременните справочници и речнициto glimpseвече се отнася до второто спрежение, по-рано имаше форми според първото спрежение (http://www.traktat.com/language/book/glagol/spg.php).