Адаптивност по СПА скала - Депресивни състояния при тийнейджър и тяхната корекция

Адаптивност на SPA скалата

Таблица № 8 представя резултатите от три раздела, извършени в процеса на коригираща работа по SPA въпросника, според неговата скала за адаптивност, от които се вижда, че има промени, нивото на адаптивност се е повишило. За потвърждаване на тези резултати беше използван t-тестът на Student, който се основава на статистически тест за значимостта на разликата между средните стойности на два набора от данни. Следната е формулата, по която са извършени изчисленията:

Но: Извадка означава, че принадлежат към два набора от данни, които са статистически значимо различни.

H1: Извадковите средни стойности, принадлежащи към двата набора от данни, не се различават статистически значимо. Таблица 8. Резултати от три диагностични раздела според SPA въпросника

Не.Фамилни именаПолВъзрастПърво измерване2-ро измерване3-то измерване
аBиаBиаbи
1S.N.М149011943100109481208658
2Р.К.М149612543105104501159056
3Y.B.F13100130431101194812410055
4А.Б.F1581150351151204911810154
5A.S.М159211046108111491249656
6К.С.F1490129411241235012811253
7С.Я.F149114838112122481189855
8Н.И.F13861304099109481108756
9С.В.F1311410053112100531148059
10I.T.М146170479872581167262
11S.O.F14101130441161234911610952
12D.H.М1562145301001184612010060

Xсредно=42Xсредно=50Xсредно=56

1. Измерване 1 и измерване 2.

t = 32 – 9 / √2,7 + 0,75 = 23/1,86≈ 12,362. Стоп 2 и стоп 3.

t = 9 – 8 / √0,75 + 0,66 = 1/1,187≈ 0,84

3. Проба 1 и проба 3. S 2 ср.1 = 32

t = 32 – 8 / √2.7 + 0.66 = 24/1.83≈ 13От таблицата на критичните стойности за t-теста на Стюдънт беше установено, чеtcr.(0.05) ≥ 2.07, в резултат на което средните стойности на извадката за третото и второто измерване са статистически значими не се различават, но средните стойности за второто и първото измерване, както и за първото и третото измерване са статистически значимо различни.

Следователно процесът на корекция беше извършен и целта беше постигната.

Анализът на съвременното състояние на проблема, извършен в първата глава на тази дипломна работа, доведе до заключението, че въпреки голямото внимание на психолозите и представителите на сродните специалности към проблема с депресията, използваният концептуален апарат все още не е достатъчно съвършен. Така самото понятие "депресия" остава и до днесспорен и двусмислен. Използва се като характеристика на настроението, като име на синдром и като име на конкретно заболяване. По този начин взаимодействието на медицинските и психологическите знания става необходимо за практическото решаване на проблема с диагностицирането и коригирането на емоционалния дистрес при подрастващите. В същото време първото място сред трите основни групи депресивни явления е психологическото изследване на депресивните състояния, тъй като депресията като заболяване е предимно в юрисдикцията на медицината, а депресивното настроение като правило е проява на различни психологически механизми, свързани както със спецификата на юношеството, така и с индивидуално типичните психологически и психофизиологични характеристики на подрастващите.

Депресивните състояния като тревожен сигнал за емоционален стрес на тийнейджър, не винаги предизвикващи достатъчно внимателно отношение на специалисти и родители, станаха обект на нашето изследване.

Въз основа на данните, налични в литературата, ние идентифицирахме редица области и подходи към изследването на психологическото съдържание на депресията, механизмите на нейното възникване и корекция, поради факта, че процесът на коригиране на депресивните състояния беше предмет на тази дипломна работа.

Анализът на литературата показа, че депресивните състояния са свързани с онези характеристики на живота на юношата, които са най-значими за него. Това се отнася за междуличностните отношения в семейството и отношенията родител-дете, съвкупност от взаимоотношения, в които тийнейджърът влиза в процеса на обучение, до стресови житейски събития. Разгледани са начините и методите за психологическа корекция на депресивните състояния вразлични психологически подходи.

Практическата част на дипломната работа отразява резултатите от диагностично изследване и корективна работа.

Диагностиката показа, че почти половината от юношите не се характеризират с депресия, тя се изразява само при 5% от пациентите, но 15% маскират истинското си състояние или не искат да признаят, че го имат. Леко понижение на настроението при една трета от юношите показва започващи проблеми.

В това отношение най-ефективният от наша гледна точка е интегрираният подход към проблема с корекцията на депресивните състояния. Интегрираният подход е комбинация от всички начини и методи за коригиране на депресивни състояния, разработени в различни психологически теории (психоанализа, когнитивна, поведенческа, групова психокорекция, семейна психотерапия). Този подход беше успешно използван в тази дипломна работа.

Така по време на емпиричното изследване хипотезата на тази теза беше потвърдена.

Литература

  1. Антропов Ю.Ф. Невротична депресия при деца и юноши. – М.: издателство Medpraktika, 2009, 224 с.
  2. Баярд Р. Баярд Д. Вълнението на тревожен тийнейджър. - М., 2010, 315 с.
  3. Бойко В.В. Трудни характери на подрастващите: развитие, идентификация, помощ. - Санкт Петербург: Союз, 2009, 160 с.
  4. Василиев Н.Н. Обучение за управление на конфликти. - Санкт Петербург: Реч, 2010, 174 с.
  5. Виготски Л.С. Събрани произведения: в 6 т. - М .: Педагогика, 2010. Т. 4.
  6. Голант М., Голант С. Какво да правите, когато някой, когото обичате, е в депресия. Помогнете на себе си - помогнете на някой друг. – М.: Издателство на Института по психотерапия, 2009, 175 с.
  7. Депресия. // Ед. Пери А., Руксталис М. ии пр. Per. от английски. - М., Мир, 2009, 215 с.
  8. Дубровина И.В. Училищна психологическа служба. - М., 2010, 315 с.
  9. Зиновиев С.В. Наследството на Ниоба. Лицата на депресията. - Санкт Петербург, 2009, 128 с.
  10. Изард C.E. Психология на емоциите. - Санкт Петербург: издателство Петър, 2010 г., 464 с.
  11. Ковалев Ю.В., Золотухина О.Н. Депресия, клиничен аспект. – М.: Медицинска книга, 2009, 144 с.
  12. Колодин Б. Как да живеем след психическа травма. – М.: Геодезия, 2010, 186 с.
  13. Кон И.С. Психология на гимназист. - М., 2010, 267 с.
  14. Кон И.С. Психология на ранната младост. - М., 2009, 324 с.
  15. Костина Л.М. Методи за диагностициране на тревожност. - Санкт Петербург, 2009, 198 с.
  16. Кочубей Б., Новикова Е. Как да се лекува депресия. // Семейство и училище, 2010, № 8, с. 18–24
  17. Крейг Г. Психология на развитието. - Санкт Петербург: Питер, 2009, 992 с.
  18. Курпатов А.В. Как да се отървете от тревожност, депресия, раздразнителност. - Санкт Петербург, 2010, 256 с.
  19. Левитов Н.Д. Психично състояние на безпокойство, безпокойство. // Проблеми на психологията, 2009, № 1, стр. 24–28.
  20. Лоуен А. Депресията и тялото. - М., 2010, 384 с.
  21. Mafson L., Moreau D. и др. Юношество и депресия. Междуличностна психотерапия. – М.: EKSMO, 2008, 320 с.
  22. Мей Р. Значението на безпокойството. - М., "Клас", 2010, 384 с.
  23. Немов. Р.С. Психология. Книга. № 2, - М., Просвещение Владос., 2009.
  24. Л. Ф. Обухова Детска психология: теории, факти на проблема, - М., 2010, 342 с.
  25. Подолски A.I., Идобаева O.A., Heymans P. Диагностика на юношеска депресия. - Санкт Петербург: Питър, 2009, 202 с.
  26. Покрас М.Л. активна депресия. Добрата сила на копнежа. - Самара, 2009, 320 с.
  27. Семинар по психологически игри с деца и юноши / Азарова Т.В., Барчик О.И. и др. - СПб.: Питер, 2008, 304 с.
  28. Психологически речник. / Често срещани Изд. А.В. Петровски. М.Г. Ярошевски, - М., 2010, 890 с.
  29. Психология на индивидуалните различия. Текстове \ Изд. Ю.Б. Гипенрайтер, В.Я. Романова. М.: Издателство на Московския държавен университет, 1982. С. 288–318.
  30. Рогов Е.И. Наръчник на практическия психолог в образованието. - М., 2010, 546 с.
  31. Рубинщайн С.П. Основи на общата психология. - Санкт Петербург: Питър Ком, 2009, 720 с.
  32. Насоки за използване на осемцветния тест на Luscher / Comp. НА. Дубровская. - М .: "Cogito-center", 2009, 63 с.
  33. Речник на практическия психолог. / Под общата сума. Изд. С.Ю. Головин. - Минск: Harvest., 2010, 897 с.
  34. Снегирева Т.В. Възприемане на връстници и възрастни от юноши и гимназисти. / Въпроси на психологията, 2009, № 5, стр. 13–17
  35. Трикет С. Как да победим депресията и да се отървем от безпокойството. – М.: EKSMO, 2010, 160 с.
  36. Ханин Ю.Л. Изследване на депресията. // Проблеми на психологията, 2008, № 3, стр. 34–36.
  37. К Хол, Линдзи. Г. Теории за личността. - М., 2009, 876 с.
  38. Хорни К. Невротичната личност на нашето време. - Санкт Петербург. Петър, 2009, 224 с.
  39. Ериксън Е. Идентичност: младост и криза. М., 2010, 435 с.