Анализ на проблемите на зрителската привлекателност в българския спорт
Рилцов В. О., Тиунова О. В.
(Рилцов, В.О. Анализ на проблемите на привлекателността на българските спортни състезания за зрителите [Текст] /В.О.Рилцов, О.В.Тиунова// Сборник доклади на Международния спортен форум "България - Спортна сила 2011" - 2011.- С.47-50)
Ключови думи: зрители, фенове, спортни клубове, спортен мениджмънт, спортен имидж.
Анотация. Извършен е анализ на основните причини за ниската атрактивност на българските спортни състезания за зрителите. Разгледан е чуждият опит и са предложени начини за решаване на проблема за повишаване на популярността на българския спорт.
АНАЛИЗ НА ПРОБЛЕМИТЕ при обжалването на зрителите на руските спортни състезания
Рилцов В. О., учен, ФСИ ВНИИФК
Tiunova O.V., д-р, Главна лаборатория, FSI VNIIFK
Ключови думи: зрители, фенове, спортни клубове, спортен мениджмънт, спортен имидж.
абстрактно. Анализ на основните причини за ниската привлекателност на руския спорт за зрителите. Обмисля международния опит и предлага начини за справяне с нарастващата популярност на руския спорт.
Редица социологически изследвания (basetop.ru/?p=1464 samogo.net/articles.php? >
България спечели почетното право да бъде домакин на най-големите международни турнири през това десетилетие (Олимпийските игри през 2014 г., Формула 1 Гран При в Сочи от 2014 г., Световното първенство по футбол през 2018 г. и др.). Организирането и провеждането на тези състезания ще изисква огромни финансови инвестиции (според предварителните оценки на организаторите на състезанието сумите ще надхвърлят десет милиарда евро). Големите международни турнири са не само огромен разход, но и възможност за печалба, чийто основен източник е публиката. По-долу е даден анализ на основните проблеми на зрителяатрактивността на състезанията, провеждащи се на територията на България.
Известно е, че футболът е най-популярният спорт в света и в България, но това не означава, че потенциалът на зрителския интерес към него е напълно реализиран. Това ясно се вижда при сравнение на зрителския интерес към футбола в България и в други страни, където футболът също е спорт номер 1.
Фигура 1 показва цифри, показващи средния брой хора, посещаващи футбол („Answer num“, sports.ru). В България средно на 1000 души едва 9 ходят редовно на футбол, което е под 1% от населението. Явно при останалите спортове зрителският интерес е още по-слаб.
Фиг. 1. Карта на европейските коефициенти на посещаемост
Москва дори постави рекорд: посещаемостта в столицата ни е най-ниската сред европейските градове с население над един милион жители.
Може да се създаде впечатлението, че такава ниска посещаемост на спортните състезания се дължи на недостатъчния капацитет на спортната база. Таблица 1 представя статистика на RFPL, която показва, че повечето стадиони в България остават полупразни по време на мачове.
Маса 1. Посещение на домакински мач на RFPL през 2010 г
Въз основа на това може да се заключи, че България има потенциал да увеличи броя на зрителите, посещаващи футбол, особено след като се планира да бъдат построени поне 10 нови стадиона с голям капацитет за Световното първенство по футбол през 2018 г. Редно е да припомним, че за последните 14 години средната посещаемост на футбол в България е нараснала с 9%, футболното първенство в Англия – с 28%, Германия – с 40%, Португалия – с 50%, Холандия – с 58%, Турция – със 73%.
Черпи върху себе сивнимание върху негативната динамика на зрителския интерес към футбола в България от 2007 г. На фиг. Фигури 2 и 3 представят данни за средната посещаемост на футболни мачове на RFPL и телевизионни рейтинги (статистика на RFPL, официални данни за рейтингите на телевизионни предавания).
Фиг.2. Средна годишна посещаемост за RFPL мачове
Фиг.3. Телевизионни рейтинги на централни футболни мачове на RFPL
Една от причините за спада на спортната посещаемост е ниската култура сред феновете. На трибуните редовно се извършват нарушения на закона и реда, като скандиране на провокативни лозунги, включително такива, които нямат нищо общо с футбола, окачване на банери с изображения, които са неприемливи в едно културно общество, призоваващи към насилие, насърчаване на расова нетърпимост, използване на ругатни. В дните на мачовете не са рядкост случаите на насилие на и около стадионите, както от зрители, така и от отделни представители на органите на реда. Вандалските прояви на най-радикалните фенове станаха позната гледка по българските стадиони. Ситуацията се утежнява и от някои медии, които в преследване на рейтинг преувеличават всичко негативно, което се случва по трибуните.Често се повдига темата за връзката на феновете с фашистки или престъпни групировки, което създава крайно негативен образ на почти всички посетители на трибуните.
По-голямата част от обществото е уплашено от тези обстоятелства. Зрителите, които посещават спортни събития от любов към спорта, не искат да бъдат въвлечени в тези негативни явления или да станат жертва на насилие. Тези, които просто ще посетят спортни състезания, след негативно медийно отразяване сред феновете, губят желание да отидат настадион. Много родители се страхуват да пуснат децата си на спортни събития. Междувременно социологически проучвания показват, че именно в детството и юношеството човек е най-предразположен към появата на интерес и любов към спорта (swapitshop.com).
Цялата тази негативна среда привлича хулигани, изгнаници по стадионите и отблъсква културната, образована и заможна публика.
Много държави са се сблъсквали с проблемите на насилието и хулиганството по трибуните на стадионите и понякога това е водило до трагедии. Един от най-големите се случва през 1985 г. в Брюксел. На финалния мач от Купата на европейските шампиони избухна сбиване между фенове на английския Ливърпул и фенове на италианския Ювентус. По време на безредиците италианците в паника се втурнаха към долния етаж на подиума, който се срина под тежестта. Загинаха 39 души, ранените бяха над 500. След тези трагични събития всички английски футболни клубове бяха отстранени от международни състезания за 5 години. И едва след това Англия се зае сериозно с борбата с насилието и хулиганството по трибуните, в което успя. Ситуацията сред българските футболни фенове сега и в Англия тогава е много сходна, така че България трябва да се поучи от този успешен опит.
Много проблеми с осигуряването на ред и сигурност на трибуните могат да бъдат избегнати чрез повишаване на отговорността и професионализма на полицията, която отговаря за реда на стадиона. Трябва да признаем, че понякога именно необмислените действия на полицията провокират безредици по трибуните. Не е необичайно самата полиция да нарушава закона. Едно от решенията на този проблем е създаването на професионални служби за сигурност във футболните клубове, чиято отговорност ще включва осигуряване на ред на трибуните, създаване на бази данни с паспортни данни иснимки на нарушители, на които трябва да бъде забранено да влизат на стадиона. Практиката за създаване на такива служби за сигурност се използва активно в Англия, Германия, САЩ и др.
Друг важен проблем е недостатъчното внимание на клубовете към работата с феновете. Основната причина за това е липсата на мотивация на техните ръководители да инвестират средства в работата с феновете, тъй като те не са основен източник на приходи за българските клубове и отбори. Това се дължи и на описаните по-горе проблеми: ниска посещаемост, малка част от богатите хора, които могат да донесат значителни приходи на клуба и т.н.
Друг важен проблем е ниското ниво на обслужване, което сега се предоставя на посетителите на спортните съоръжения у нас. Това може да доведе до загуба на платежоспособна публика, която все пак ходи по стадионите. Нивото на обслужване в спортните съоръжения като правило е по-ниско от другите развлекателни индустрии (модерни кина, концертни зали и всякакви развлекателни комплекси и др.). Вероятно поради тази причина жителите на големите градове все по-рядко избират спортно събитие като свое свободно време.
Друг значим фактор, влияещ негативно върху зрителската привлекателност на състезанията през последните години, е влошаването на имиджа на българския спорт. Корупцията, криминалните и допинг скандалите стават публични, което отблъсква обществото, тъй като спортът трябва да съществува извън политиката и да остане символ на честна и честна борба, протичаща по еднакви правила за всички.
В определени аспекти спортната индустрия се развива по законите на индустрията на шоубизнеса. За да се повиши привлекателността на публиката, е необходимо да се „популяризират“ най-ярките звезди на българския спорт, да се създаде атрактивен имидж.висококвалифицирани спортисти. С помощта на съвременни маркетингови технологии е възможно да се увеличи броят на феновете, да се привлече публика, която все още е безразлична към спорта, да се направят посещенията на състезания не само вълнуващи, но и модерни. Вече има опити за внедряване на подобно внедряване в българския спорт, но все още не са достатъчно ефективни.
Въз основа на изложеното изглежда, че за ръководителите на българските спортни клубове въпросите с посещаемостта на домакинските мачове са второстепенни. Вероятно има икономически последици. Анализът на статистическата информация за източниците на финансиране на клубовете от РФПЛ (фиг. 4 и 5) показва, че например в българския футбол преобладава финансирането от държавните регионални бюджети, както и от бюджетите на големи държавни или полудържавни корпорации (Газпром, Лукойл, ВТБ, РЖД и др.).
Фиг.4. Източници на финансиране за RFPL клубове
Фиг.5. Източници на финансиране на футболни клубове от Първа дивизия