Астрофизиците стигнаха до междузвездното магнитно поле Наука и живот
Въз основа на наблюдения от спътника IBEX (NASA) на частици, летящи от космоса към Слънцето, и моделиране беше възможно да се определят параметрите на междузвездното магнитно поле.
Американският изследователски сателит IBEX (Interstellar Boundary Explorer), изстрелян през 2008 г., е предназначен да изследва взаимодействието на слънчевия вятър с междузвездната материя. Веднага след изстрелването той открива странен регион в космоса под формата на дълга и тънка ивица, през която към Слънцето преминават повече частици, отколкото на други места. Произходът на така наречената лента IBEX беше неясен, но самото й съществуване отвори вратата да видим какво се крие отвъд слънчевата система, по същия начин, по който дъждовните капки върху стъкло могат да ни кажат какво се случва извън прозореца.
Изследователите разчитат на най-вероятната хипотеза за образуването на лентата, в която се предполага, че частиците, отиващи към Слънцето, всъщност са частици от слънчевия вятър, отразени от междузвездното магнитно поле. Слънчевият вятър е поток от заредени частици, генерирани от Слънцето и отлитащи от него във всички посоки. На ръба на хелиосферата те взаимодействат с междузвездната плазма, движението им се забавя и става по-сложно. Това се случва на обхвати около два пъти разстоянието до Плутон. Космическият кораб Вояджър 1 пресече границата на така наречената ударна вълна на разстояние 94 астрономически единици (повече от 14 милиарда км).
Някои протони на слънчевия вятър придобиват електрони в тази област, което ги превръща в неутрални водородни атоми и им позволява да преминат границата на така наречената хелиопауза, тъй като вече не се влияят от магнитно поле.Спомнете си, че магнитното поле кара заредените частици да се въртят в кръг или спирала около линиите на магнитното поле.
Веднъж попаднали в междузвездната среда, водородните атоми могат да загубят електрон и да започнат да се въртят в междузвездното магнитно поле. Някои от тези частици биха могли, с късмет, да хванат друг електрон, така че да се върнат обратно към Земята, където да се сблъскат с детектора IBEX. Тези частици носят информация за взаимодействията с междузвездното магнитно поле и могат да ни дадат безпрецедентна представа за характеристиките на този регион на пространството.
Например най- и най-малко енергийните частици трябва да идват от различни региони на космоса, което предоставя информация за това как междузвездното магнитно поле взаимодейства с хелиосферата.
Преди това само космическият кораб "Вояджър 1" прави директни наблюдения на междузвездното магнитно поле, но само в близост до хелиопаузата, където то е изкривено. Този анализ дава дефиниция на отвъдното магнитно поле. Като цяло и двата резултата са в добро съответствие.