Балалаева Е
Електронните речници се считат за сравнително ново явление на вътрешния издателски пазар, който бързо се развива и набира популярност сред най-широк кръг потребители.
На проблемите на науката са посветени А. Баранов, В. Берков, Т. Букреев, И. Заваруев, А. Ковалчук, М. Лаптева, М. Ковязина, Л. Колодяжни, И. Кулчицки, Р. Мисак, М. Пещак, Е. Румянцева, Н. Сиваков, В. Селегея, А. Чепик, Г. Чередниченко, Г. Чумарин и др. теория и практика на разработване на електронни речници.
В научната литература термините електронни, компютърни и автоматични речници често се използват като синоними. Според Р. Мисак термините автоматични и електронни речници могат да се считат за по-общи и еквивалентни, а компютърните речници могат да се разглеждат като един от техните подвидове [1, p. 52].
Що се отнася до самото определение на понятието, обозначено с тези термини, също няма единна гледна точка сред учените. Представяме само най-известните от тях.
Автоматичният речник е речник в специален машинен формат, предназначен за използване на компютър от потребител или компютърна текстообработваща програма [2, p. 95].
Компютърният речник е речник, чиито процедури за сключване се извършват от компютър [3, c.54].
В нашето изследване ние се придържаме към термина електронен речник, който също е фиксиран в Наредбите за електронните образователни ресурси, където се тълкува като електронно справочно издание на подреден списък от езикови единици (думи, фрази, изрази, термини, имена, знаци), допълнени от съответните справочни данни [4] .
Л. Нелюбин, Н. Сивакова определят електронния речник като всеки подреден, относително краен масив от езиковиинформация, представена под формата на списък, таблица, списък, удобна за поставяне в компютърната памет и снабдена с програми за автоматична обработка и попълване [5].
V. Dubichinskiy тълкува тази концепция много по-тясно и нарича електронен речник част от автоматизирана система за интелектуално присвояване със събрани и по определен начин подредени имена на понятия в областта, с която работи или се основава тази автоматизирана система. Според учения електронните речници, като правило, съдържат набор от термини и терминологични фрази, систематизирани и представени под формата на таблици, семантични мрежи или семантични дървета [6, c.368].
Друга позиция се заема от В. Селегей, който смята, че електронният речник е лексикографски обект, който може да реализира много продуктивни идеи, които не се търсят по различни причини в хартиените речници. Изследователят нарича такива антиномии на традиционните хартиени речници:
1) колкото по-голям е обемът на речника и колкото по-пълно е описанието на лексикалните значения, толкова по-трудно е да се използва;
2) колкото по-пълно и по-дълбоко е описанието на лексикалните значения, толкова по-малко речникът съответства на съвременната езикова и културна ситуация;
3) колкото по-интересна е лексикографската концепция на речника, толкова по-тясна е неговата лексикална база.
Компютърната реализация на речника дава възможност за преодоляване на някои от тези проблеми, благодарение на по-разширени възможности за показване на съдържанието на речникова статия (например с частично показване по различни критерии - различни "проекции" на речника), разнообразие от графични инструменти, използване на различни лингвистични технологии, като морфологичен и синтактичен анализ, търсене в пълен текст, разпознаване и синтеззвук и др. [9].
Повечето изследователи считат техния потенциално неограничен обем и възможността за пълнотекстово търсене като фундаментални положителни разлики между електронните речници и речниците на хартиен носител.
Макроструктурата на речника определя подбора на речника, обема и характера на речника, принципите на подреждане на материала. Според наблюденията на изследователи (В. Берков [10], Н. Сивакова [5], А. Чепик [11]), макроструктурата на електронен речник в линейна последователност до голяма степен повтаря макроструктурата на традиционен речник, а неговите компоненти включват: предговор, правила за използване, списък със съкращения, корпус, граматичен план, различни списъци (например списък с източници). Но ако хартиеният речник предвижда подреждането на тези блокове в такава последователност, тогава в електронния речник, благодарение на хипертекстовата структура, всеки от тях може да бъде активиран във всяка последователност по желание на потребителя.
По този начин компютърните технологии предоставят технически възможности за ефективна оптимизация на макро- и микроструктурните параметри на речника: разширяване на обема и състава на речниковите записи поради комбинацията от различни форми на представяне на информация (текст, звук, графика, анимация), възможността за попълване и коригиране на бази данни, рационално структуриране на информацията поради нейното зониране с помощта на хипертекстови технологии.
Единна класификация на електронните речници все още не съществува. Р. Мисак предлага класификация на електронните речници според техните носители и средства за възпроизвеждане и разграничава речниците: 1) компютърни (стационарни, преносими, интернет речници); 2) джоб; 3) мобилен [1, с. 52].
Електрониката също се класифицира според специфични технически критерии: минимум хардуеризисквания, среда за разработка, софтуер, необходимост от инсталация, начин на изпълнение, начин на зареждане, брой речникови бази данни, обем на необходимата RAM, възможност за разширяване на речниковата база данни, наличие на мултимедийни обекти, конвертиране на речникови бази данни в текстов формат и др.
Въпреки това, според А. Баранов, за електронните (автоматични) речници могат да се прилагат същите класификационни параметри, както и за конвенционалните [2].
Така сред електронните речници могат да се разграничат енциклопедични, лингвистични, терминологични, преводни, обяснителни, тезауруси, образователни и др.
Електронните речници се създават като крайна дискретна отворена структура с автоматични възможности за възприемане на изходни сигнали, организиране на работа и подреждане на резултатите и съобщаването им на потребителя [6, с. 368] и се състои от база данни, програма за генериране на база данни и диалогов интерпретатор на заявки към нея.
Трябва да се отбележи, че електронните речници, както и други информационни и справочни системи, изградени на базата на бази данни (електронни тезауруси, енциклопедии, справочници), са софтуерни инструменти, чиито възможности далеч не се реализират напълно в съвременното образование, но те са много обещаващи при преподаването на езици.