Базирана на доказателства автопсихотерапия
Базираната на доказателства автопсихотерапия е област на съвременната психотерапия, която включва средства за самокорекция на поведението, емоционалното състояние и мисленето. Тя се различава от алтернативната автопсихотерапия по следните начини:
- ефективността му е доказана чрез целенасочени клинични наблюдения и специални изследвания;
- механизмът на лечебното им действие има научна и теоретична основа;
- препоръки за целесъобразността на тяхното използване, като се вземат предвид медицински показания, идват от лекари или клинични психолози с психотерапевтично обучение;
- доминиращо място в неговия арсенал заемат средствата за автопсихотерапия, предложени от водещите области на научната хетеропсихотерапия.
Научно базираната автопсихотерапия възниква по-късно от основния, основен клон на психотерапията - хетеропсихотерапията, чиято основа е положена през 18 век от А. Месмер и Д. Брайд, които за първи път се опитват да обяснят теоретично същността на хипнотерапията (основният принос за създаването на научната психотерапия е направен от З. Фройд).
Произходът на научната автопсихотерапия се свързва с името на Куе, който разработва и теоретично обосновава в началото на 20 век с помощта на Бодуен метода на „съзнателната активна самохипноза“, който се основава на идеята, че човешкото поведение се контролира от въображението и подсъзнателните нагони.
Въпреки теоретичната слабост на първоначалните позиции на Куе и Бодуен и недостатъчността на редица разпоредби, методът на активното автосугестия изигра огромна роля в развитието на научната автопсихотерапия. В.Е. Рожнов, подобно на много други психотерапевти, изучаващи историята на развитието на научната психотерапия, стигна до общото заключение, че методът Куе трябва да бъде признат за повратна точка в раздялатахетерогенни психотерапевтични методи, когато терапевтичният ефект идва от лекаря, и автогенни, при които пациентът става източник на психични влияния на терапевтичния ефект.
Coue има значителен принос за разпространението на идеята за необходимостта от активно участие на пациента в процеса на лечение. Например, когато се случи по време на игра с дете. Има специални детски играчки за момчета и момичета, които допринасят за психотерапевтичната игра. В същото време, в контекста на разглеждане на историята на появата на основана на доказателства автопсихотерапия, трябва да се признаят следните факти. Още в началото на 20 век М. Бехтерев, изключителен български психиатър и психотерапевт, разработва метод на мотивирана самохипноза, предназначен да поддържа резултатите от лечението на алкохолици, преминали курс на психотерапия. Пациентите получиха домашна работа – да повтарят или пишат няколко пъти през деня мотивирани вербални формули за самохипноза, препоръчани от психотерапевта.
Има основание да се смята, че развитието на метода на активната самохипноза е улеснено от запознаването на Куе с учението на Кант за ролята на въображението в преодоляването на болестите (1790 г.) и религиозния психотерапевтичен метод, предложен от Мери Бекер-Еди и широко използван през втората половина на 19 век в Северна Америка. Стефан Цвайг, известният писател и историк, в книгата си "Медицина и психика" изразява разумно мнение, че "Мери Бекер по същество е предварила учението на Куе за самовнушението". Понастоящем методът на активното автосугестия според Coue се използва много рядко, като част от автосугестивните методи и техники се използват главно словесните формули, препоръчани от него.