Безкамерно изследване на стомах, язва и гастрит
Безкамерно изследване на стомаха
При наличие на противопоказания за анализ на стомашно съдържимо с помощта на дебели и тънки сонди, през последните години бяха разработени няколкометода за изследване без сонда. Един от тях се използва при определяне на уропепсин в урината. Количеството уропепсин, секретирано нормално в единици на час, варира от 17 до 56. Доказано е, че има пряка връзка между количеството на уропепсин и секреторната функция на стомаха. Според други методи за безсондово определяне на киселинността на стомашния сок се използват йонообменни смоли, гастротест, ацидотест и някои други средства.
В моментарадио телеметричният метод също се използва широко. Миниатюрна радиокапсула (радиохапче), съдържаща източник на ток, веднъж в стомаха или червата, предава сигнали към приемно устройство (радиостанция, разположена в кабинета на изследователя). Радио хапчето сигнализира за киселинността или алкалността на околната среда, налягането и температурата на органите на храносмилателната система.
Методът за изследване на стомашната секреция чрезpH-метрия става популярен. Методът се основава на определяне на концентрацията на водородни йони и ви позволява да анализирате интензивността на образуване на киселина в близост до стомашната лигавица и да проследите промяната в реакцията на съдържанието на стомаха в продължение на няколко часа.
Съществуват редица инструментални методи за изследване на секреторните и двигателните функции на стомаха, както и за определяне на тежестта на възпалителния процес. Сред тях са добре познатите рентгенови и електрогастроскопски. За изследване на структурата на клетките (морфология) се извършва биопсия на стомашната лигавица, състоянието на клетките подмикроскоп.
Всяка година в арсенала на лекаря има все повече и повече нови устройства, лабораторни методи за изследване, които позволяват точно и бързо да се определи заболяването и да се предпише правилното лечение. Периодично провежданото клинично изследване на населението позволява не само да се идентифицира латентно заболяване, но и постоянно да се наблюдава напредъкът на лечението.