Българските сценаристи мислят за сюжета, а не за героите"
сценарист ("Далас", "Любовта и тайните на Сънсет Бийч", "Бедната Настя")
Лиза Сейдман идва в България за първи път през 2002 г. като консултант на проекта Poor Nastya и оттогава работи по различни проекти за Sony Pictures Television и AMEDIA в продължение на 7 години. Сега тя се завърна в Лос Анджелис, за да преподава сценарии в най-уважаваното филмово училище в Америка, UCLA. В интервю за Cinemotion_lab тя разказа каква е разликата между работата по сериали в САЩ и в България, защо са необходими спорове с колеги и защо за нея не съществува понятието „вдъхновение“.
CINEMOTION_LAB: Как започнахте да пишете за телевизионни сериали?
ЛИЗА СЕЙДМАН: От дете пиша разкази и прекарвам дните си пред телевизора. Родителите ми никога не са ми забранявали да гледам тази "черна кутия". Сигурно затова в гимназията си помислих, че би било чудесно да пиша и истории за телевизията. И след колежа влязох в магистратура и там срещнах един професор, който най-накрая ме убеди да пиша сценарии.
Отначало мечтаех да стана сценарист на ситкоми и практикувах много – писах истории за някои от любимите си предавания. Тези скриптове отидоха направо на масата, но благодарение на тази практика бързо намерих агент. За съжаление по това време не можах да намеря работа в любимия си жанр - продуцентите харесаха сценариите ми, но според тях те не бяха достатъчно забавни. Така че започнах да пиша за съдебни предавания - тогава имах нужда поне от малко работа.
CL: Как преминахте към преподаване на сценарии в UCLA?
CL: Какъв съвет имате за студенти, които тепърва започват да пишат сценарии?
LS: На първо място е необходимо да се разбере в коя област, за каквопроекти, които искате да напишете. Много е важно! Хората, които обичат филми, трябва да се концентрират върху сценариите за игрални филми. Трябва да решите дали харесвате комедии или харесвате драма и предпочитате да пишете сценарии за сериозни филми. А за тези, които са луди по телевизията, трябва да решите дали харесвате ситкоми или драма. И тогава - всичко е точно както с филма: опитайте се да напишете сценарий за любимия си сериал. Определено трябва да познавате този сериал най-добре от всички.
CL: Значи, за да станете успешен сценарист, е необходимо да определите „своя“ жанр от самото начало и да работите в него?
LS: Да. Освен това трябва постоянно да работите. Изглежда ми очевидно, но много студенти по сценарий в UCLA смятат, че би било страхотно просто „да си стоят вкъщи и да правят много пари“. Те не осъзнават колко трудно е да намериш своя стил и да станеш истински професионалист. Освен това не забравяйте, че работата трябва да бъде и забавна - сценаристът трябва наистина да работи усилено и в същото време да обича занаята си.
CL: Как се справяте с липсата на вдъхновение?
ЛС: Трябва да седнеш на компютъра и да пишеш. Това е всичко. Това не е търсене на вдъхновение, това е старание. Изисквам това старание от моите ученици и от себе си.
Можете да изберете това, което работи най-добре за вас: пишете пет страници всеки ден, седем дни в седмицата или седнете на бюрото си пет часа всеки ден - също през цялата седмица. Предпочитам първия вариант. Понякога отнема цял ден, но аз няма да стана от бюрото си, докато не бъде написана пета страница. Това е като мускул: колкото повече тренирате, толкова по-лесно ще ви бъде да се концентрирате върху сценария и да изработите рутина за себе си.
Преди няколко години, когато пишех сценарияза „Горката Настя“ един журналист попита: „Какво правиш, когато се събудиш сутрин и осъзнаеш, че не можеш да напишеш и ред?“ А аз отговорих: „Пиша“. Трябва да направя това, защото в Америка има четиристотин сценаристи, които искат да заемат моето място. И тя каза, че в България, ако писателят няма вдъхновение, тогава изпива чаша водка и се връща в леглото. (Смее се) Напротив, винаги спазвам режима: ставам в определен час и пиша.
CL: Каква според теб е основната разлика между работата по сценарий в САЩ и България?
Л.С.: Българските сценаристи мислят преди всичко за сюжета, а не за героите. В България често се натъквах на ситуации, в които интересен сюжет абсолютно не пасваше на героите, участващи в него. В Америка е обратното. Винаги се опитваме първо да характеризираме героите в детайли и сюжетът се появява сам.
CL: Мислите ли, че има значителни разлики между режисьорите и сценаристите по отношение на това как трябва да се заснемат сцените?
ЛС: Разликата е много голяма. Веднъж присъствах на снимките на моя епизод на Falcon Crest. В моите представи това беше много напрегната сцена: героите тревожно общуват помежду си - не могат да намерят момиче. Грабват ключовете, скачат в колата и потеглят. Режисьорът засне всичко това по различен начин - много бавно, плавно. И тогава му казах моето виждане за тази сцена, накарах го да снима, както исках. И в края на сцената, когато стана ясно, че сме успели да предадем много добре емоциите на героите, всички ръкопляскаха. Разбира се, режисьорът беше недоволен, но в американската телевизия сценаристите имат повече авторитет от режисьорите.
CL: Често ли ви се е налагало да спорите с такива режисьори?
LS: Трябваше. В Days of Our Lives, където работех в екипа за сценаристи, някои епизоди не изглеждаха така, както си ги представях. Някои от тях бяха дори по-добри, но повечето бяха толкова зле заснети, че все пак искам да се извиня на актьорите, въпреки че не участвах в снимачния процес.
В сериалите, които вървят по телевизията през деня пет дни в седмицата, никой не обсъжда нищо толкова подробно. Там например е забранено да се обясняват тънкостите на сценария на актьорите - те просто получават разпечатания текст и излизат да репетират. Често това е грешка на производителите.
CL: И в България много хора се оплакват от некомпетентността на производителите.
Л.С.: За цялото време, докато работих в България, не съм попадал на това. Май имах късмет. Докато работи върху сценария за "Бедната Настя", изпълнителният продуцент на проекта винаги дава съвети, които помагат да се направи сценарият по-интересен. Беше много приятно да се работи в България, защото никой не се страхуваше от нищо. Сюжетът, който измислихме за „Бедната Настя“, никога нямаше да се появи в САЩ. Ако не се страхуваха да предлагат такива истории, сериалите, които вървят през деня, щяха да станат много по-популярни.
В Америка като цяло се е развила депресираща картина - жанрът на "дневните" сериали бавно умира. И всичко това, защото някои продуценти са некомпетентни и се страхуват да разказват провокативни истории, но в същото време имат достатъчно власт над сценаристите. А сценаристите от своя страна се страхуват от уволнение и пишат каквото се иска от тях.
CL: Вие сте член на Гилдията на писателите на Америка. Как реагирахте на стачките на вашите колеги, борещи се за правата си?
LS: В САЩ, за разлика от повечето други страни, сценаристите имат много права. За някои от тях тепърва предстоятбитка. Сега например имам безплатни здравни осигуровки, гарантирана пенсия и в договора ми винаги ясно са записани правата ми при уволнение.
Но моето поколение не стачкува само за себе си, а заради бъдещите поколения сценаристи, които ще дойдат да ни заместят и техните условия на работа ще бъдат още по-добри. Тези промени са много дълъг процес и, за съжаление, няма да ги видя.