Болести по говедата, гангрена
Гангрена(Gangraena pulmonum) - гнойно-гнилостно сливане на белодробна тъкан. За разлика от белодробния абсцес, гангрената не показва тенденция да разграничава засегнатите области от здравия бял дроб, т.е. не се образува демаркационна линия. Гангрената се среща предимно при конете, по-рядко при овцете и в изолирани случаи при други животински видове.
ЕтиологияГангрената често възниква като усложнение на аспирационна или метастатична пневмония, по-рядко бронхопневмония, ателектатична, хипостатична или лобарна пневмония. Причината за гангрена може да бъде вдишване на големи количества промишлени газове или дим.
Патогенеза.При отслабване на съпротивителните сили на организма гнойно-гнилостната микрофлора (пневмококи, стрептококи, стафилококи и др.) Интензивно се възпроизвежда в пневмонични огнища. Навлиза в пневмоничните огнища по аерогенен, хематогенен, лимфогенен път или чрез проникващи рани на гръдната стена. Под негово влияние пневмоничните огнища се стопяват с образуването на каверни, пълни с кафяво-червена зловонна течност и газове. При благоприятен ход на заболяването кухините се изолират от здрава тъкан чрез мембрана на съединителната тъкан, образува се белодробен абсцес, който може допълнително да се организира или вкамени. В случаите на отслабена реактивност на организма, гнойно-гнилостният процес в белите дробове прогресира, без да се ограничава фокусът на разрушаване, което може бързо да доведе до смърт от асфиксия или сепсис.
Симптоми.Протичането на заболяването обикновено е остро. Пациентите първо отбелязват симптомите, характерни за формата на пневмония, срещу която се развива гангрена (треска, кашлица, интензивно, учестено дишане, хрипове и огнища на тъпота вбели дробове и др.). Типичните симптоми на развитие на белодробна гангрена са рязко влошаване на общото състояние, повишен задух, поява на зловонна миризма на издишвания въздух (миризма на трупно разлагане), обилно кафяво-сиво или шоколадово изтичане от носните отвори, появата на области на тимпаничен перкусионен звук поради образуването на кавернозни кухини в белите дробове. При повечето животни с гангрена прогресират признаци на сърдечно-съдова недостатъчност: повишени и глухи сърдечни тонове, малка пулсова вълна, лошо пълнене на периферните съдове, преливане на югуларните вени с кръв, появата на подкожен оток, цианоза на лигавиците и др. Белодробната гангрена може да бъде усложнена от плеврит, пневмоторакс, кървене от луната. ngs, хемоторакс.
Хроничното и бавно протичане на гангрена се наблюдава в относително редки случаи, по-често при овце, с абсцедиране на гнойно-некротични огнища.
Диагнозатасе основава на историята и клиничните признаци. Хематологичното изследване разкрива неутрофилна левкоцитоза, токсична грануларност на левкоцитите, еозинопения, бърза ESR. Микроскопията на утайката от назалния секрет разкрива в него голям брой левкоцити, микроби, мастни капчици, еластични влакна на алвеоларната тъкан.
Лечениетона пациенти с гангрена е насочено към потискане на гнойно-гнилостната микрофлора с цел локализиране на процеса. Провежда се курс на антибиотична терапия, която се инжектира интрамускулно в максимални дози 3-4 пъти на ден в продължение на най-малко 5-8 дни подред. Антибиотиците за лечение се избират след предварително определяне на чувствителността на микрофлората към тях. Успоредно с това се препоръчва 2-3 пъти на ден интратрахеално да се прилагат дезинфекционни водни разтвори: 2% разтвор на етакридин или 10%разтвор на норсулфазол (еднократна доза за кон или крава 100-200 ml).
Показани са интравенозни инжекции на новарсенол веднъж дневно в продължение на 3-4 дни подред, хидроалкохолни разтвори на глюкоза с камфор, хипертонични разтвори на калциев хлорид, хексаметилентетрамин в същите дози като при лобарна пневмония, подкожни инжекции с кислород, инхалация на креолин, лизол, пари на карболова киселина.