Буда, неговият живот и учения от Ричард Пишел - Четете книги онлайн безплатно на Bookz
------- колекция bookZ.ru ------- Ричард Пишел Буда: неговият живот и учения -------
От трите световни или международни религии - будизъм, християнство и ислям - будизмът е най-старата и има най-голям брой последователи.
Само поради тази причина личността на нейния основател и същността на неговото учение са в състояние да предизвикат интерес не само сред специалистите, занимаващи се с изучаване на Индия или религиите на Изтока, но и в по-широките кръгове на образованата общественост. Наистина, в литературата на Запада имаме доста популярни писания за Буда и будизма. Някои от тях са публикувани и в български превод, но отчасти вече са остарели, не отговарят на съвременното ниво на познания по темата, а отчасти, подобно на някои български популярни очерци за будизма, са само компилации, събрани от неспециалисти от няколко по-достъпни монографии. С оглед на това публикуването в българския превод на предложената книга от Пишел, смятам, няма да е излишно. Професор Р. Пишел, за съжаление наскоро починал, беше известен като експерт по езиците и религиите на Индия. След като получи предложение да напише книга за живота и учението на Буда за поредицата „От света на природата и духа“, той се зае сериозно с тази задача, провери преводите на много текстове от будисткия канон, възползва се от новите открития в тази област и цялата налична литература по темата и въпреки ограничения размер на книгата се опита да даде в нея подробно разбиране както за живота на Буда, така и за неговите учения (философия и етика). както и последващата съдба на будизма, за последните опити за неговото пречистване и пропаганда и за най-важната литература за будизма. Както той сам заявява в предговора, основната му задача е била да изложи възможно най-ясно религиозния характер наБудизмът като учение, възникнало на почвата на Индия, на основата на индийския дух, индийските вярвания и индийската философия. Липсата на място не му позволи да навлезе в различни подробности, като например изложението на многобройни легенди за Буда, историята на гръко-будисткото изкуство и т.н. Опитвайки се да даде по-правилна концепция за древния будизъм, той характеризира само в общи линии последващите етапи от неговото развитие, не съобщава, например, почти нищо за съвременното състояние на основните му клонове, южния и северния будизъм. По-специално информацията, която той дава за ламаизма (будизма в Тибет и Монголия), е недостатъчна, но беше невъзможно да се покрие цялата огромна област на будизма в малка книга; освен това предмет на изложението на Пишел е самият Буда и неговото учение, а не последващите етапи на развитие и изкривяване на религията, възникнала първоначално на почвата на Индия. Въпреки популяризаторската цел на книгата, професор Пишел стриктно изписва индийските имена в нея, като прилага правилото, установено за това използване на буквите от латинската азбука и допълнителните знаци към тях; освен това той отбелязва навсякъде дълги и кратки срички в индийски думи. Оказа се невъзможно подобно изписване да се възпроизведе напълно в българското предаване, но от друга страна изглеждаше и нерационално напълно да се игнорира. Разбира се, за тези, които не са запознати с фонетиката на санскрит и други индийски езици, всички тези начини за предаване на чужди звуци не могат да гарантират напълно правилното им произношение, което не е особено важно в случая. Известно е например, че повечето от библейските имена се произнасят от нас несъвместимо с действителното им произношение на иврит, сирийски (арамейски) и гръцки. От друга страна обаче, защо да не следвате компетентенпосочване на правилното изписване и произношение на добре познати имена и термини и не се опитваме да ги възпроизвеждаме доколкото е възможно в българското изложение, особено тези думи, чийто правопис все още не сме установили. Друг е въпросът с имената, които вече са получили по-широко право на гражданство в българската литература, като „Буда“, „Будизъм“, „Будисти“, макар че може би е по-правилно да се пишат „Буда“, „Будизъм“, „Будисти“. Но по отношение на други имена и термини посоченият от Пишел изписване по възможност е възпроизведен в предложения превод, доколкото това позволява българската азбука. Преводачът навсякъде се стреми към точно предаване на оригинала, като изключва само някои синоними на имена, например на пали език и други, като излишни за обикновения български читател. Освен това редакторите на превода направиха, отчасти под формата на редови бележки, отчасти в края на книгата, няколко допълнения, предоставящи допълнителна информация, както и няколко рисунки, даващи представа за видовете Буда и Бодисатва, будистки легенди, иранско и гръцко-будистко изкуство, ламаисткия култ и др. Всички тези допълнения нямат претенции за изчерпателност и са направени само за малко по-голямо развитие и обяснение на докладваната информация , дадено от Pischel.