Бука и Бяка (Константин Полити)
Имало едно време Бяка и Бука! Бука беше голям подъл. Бяка, рядък побойник, Не можех и ден без бой.
Бука цял ден мрънка: Че го боли корема. Или ставане на грешен крак, Какви протрити ботуши.
Бяка, тъкмо отваряйки очи, Отпуска спирачките. И нека бъдем палави, Превръщайки леглото в батут. Вози така, че прахът да стои. Бука му мрънка. На него и на леглото, Че пречат на съня му.
И за закуска. случайно Бяка изсипа сол в чая И докара Бука до сълзи, Пъхна ръката си в кашата. И в сълзи, негодувание гризе. Бука не може да отвърне на удара. Бука, мързеливци. Byake просто дайте причина. Бяка много обича да се бие. Денят е пропилян без бой.
На разходка се чува плач — Това е Бяка, пакостник Пак измисли нещо Или пак обиди някого. Да хулиганстваш цял ден Печенето изобщо не е мързеливо.
Бука, алчността е бедата. Няма начин, няма начин, Той няма да се откаже от играчките си, Дори да го застреля с оръдие. Цял ден на двора, Самият си играе. Дори и да играе, Тогава играчките се кара.
Ето такива лоши букове С тях всички такива мъки. Всички деца трябва да знаят, Има ги във всеки двор. За да не ги обидите, По-добре е да не си играете с тях. И за да не станеш като Бяка с Бука, Трябва да караш блуса и скуката. И не да се караме, а да бъдем приятели Да се ценим един друг.