Bylina за Волга и Микул Селянинович - Съкровищата на народите по света притчи басни митове приказки легенди
Когато червеното слънце грееше На същото небе, на ясно, Тогава се роди млада Волга, Млада Волга Святославович. Как Волга започна да расте и да расте тук, Волга копнееше за много мъдрост: Като риба щука да го ходи в дълбоките морета, Птица сокол да лети под черупките му, Като сив вълк, дебне и през чистите полета. Всички риби отидоха в сините морета, Всички птици отлетяха зад черупките си, Всички животни препуснаха в тъмните гори. Как Волга започна да расте и да се кълне тук,
Той събра добър отряд за себе си: Тридесет момчета и без нито един, А самият той беше Волга през тридесетте години. Събрах тъмнокафяви жребчета за себе си, Тъмнокафяви жребчета, не леки. Ето, седнете на добри коне, да вървим, Да отидем в градовете и да вземем пари.
Излязохме на открито поле, Чухме викове в открито поле. Докато оратай крещи в полето, оратай свири, Двуногата на оратай скърца, Омешики удря по камъчетата. В крайна сметка карахме един ден от сутрин до вечер, Не можахме да стигнем до оратая. Яздиха, но беше друг ден, Друг ден, от сутрин до вечер, Не можаха да стигнат до оратая. Докато оратай вика в полето, оратай свири, Двуногието на оратая скърца, И омешиците удрят през камъчетата. Те яздиха тук за третия ден, А третият ден преди па? И те изтичаха в открито поле от викове.
Като вика оратай в полето, свири, И браздите бележи, И извива корените на пъновете, И големите камъни падат в браздата. Рогатата кобила има славей, Рогата й са копринени, Рогатият двуножник е клен, Дамаските двуноги са направени от дамаск, Двуножникът има сребърен двуножник, А рогът на двуножника е червено злато. И къдриците на ората се люлеят; Uочите на сокол са ясни, И веждите му са черни на самур; Зелени марокански ботуши върху ботушите на Ората:
Ето шило на петата, носовете са остри, Тук врабче ще лети под петата-пета, Поне търкаляйте яйце близо до носа. Шапката с рога е пухена, И кафтанът му е черно кадифе. Волга казва, че това са думите: „Бог да ти е на помощ, оратай-оратаюшко! Вичи и оре, но стани селянин, И бразди да ти маркират, И корени пънове извивай, И големи камъни в браздата хвърляй! Оратаят казва тези думи: „Хайде, Волга Святославович! Имам нужда от Божията помощ kretyanovati. Къде отиваш, Волга, къде отиваш?" Тогава Волга Святославович проговори: „Както чичо ми и кръстникът ми дадоха, Скъпи чичо и кръстник, Любими Владимир Столнокиевски, Три града със селяни: Първият град Курцовец, Друг град Ореховец, Третият град Крестьяновски. Сега отивам в градовете за заплащане.“ Тогава оратай-оратаюшко проговори: „Ах ти, Волга Святославович! Как живеят селяните там и всички разбойници, Ще нарежат едни Калинови шейни, Да, ще те удавят в реката в Смородина! Наскоро бях там в града, на третия ден, Купих цели три меха сол, Всеки мех беше в крайна сметка сто лири, А аз самият седях за четиридесет лири. И тогава селяните започнаха да ми искат стотинки. Започнах да им деля стотинките, И стотинките не стигат, Мужичков все пак повече се слага. Тогава започнах да ги отблъсквам,
Той започна да се отблъсква и да заплашва с юмрук, Слагам ги тук, все пак, до хиляда: Който стои, който седи, който седи, Който седи, който е седнал, този е легнал.
Тогава Волга Святославович проговори: „Ах, ти, оратай-оратаюшко! Ще отидете с мен додругари." Има ли оратай-оратаюшко Побърза копринените гужици, Извъртя кобилата от двуногата. Те се качиха на добри коне и потеглиха. Сякаш опашката на оратаева кобила се разпростира И гривата й се извива. С крачка вървеше кобила рогата, И конят на Волгин все пак скача. Отиде кобила рогата да кърми, А конят на Волгин да остане. Оратаят казва тези думи: „Оставих двунога в браздата Не заради минувача: Некадърният ще се сблъска - няма какво да вземе, Но богатият ще се натъкне - няма да пожелае, Но в името на селянин и селянин. Как да обърна двуножника от землянката, Разклатете землянката от омешикова Да, хвърлете двуножката зад върбовия храст.
В края на краищата Волга Святославович Той изпраща добър отряд, Пет друга, но мощни, Сякаш извадиха пържене от земята, Изтръскаха земята от омешиков, Биха хвърлили пържени зад върба. Пристига добродушен воин, Петима другари, но мощни, Отдясно кленов пърженец. Завъртат пърженото за обжи, Но не могат да вдигнат двуножието от земята, Разтърсват землянките
Хвърлете двунога зад върбов храст. Ето един млад Волга Святославович Той изпраща добър отряд В крайна сметка той е цяла дузина. Въртят пържене до пържене, Ама не могат да извадят пържене от земята, Изтърсят земните оми, Хвърлете пърженото зад върбата. И тогава, в края на краищата, Волга Святославович Изпраща целия си добър отряд, Да извади двуножника от земята, Разтърси земята от омешиков, Ще хвърлят двуножника зад върбовия храст. Въртят пържене до пържене, Ама не могат да извадят пържене от земята, Изтърсят земните оми, Хвърлете пърженото зад върбата. Ето Дали на неговата кобила славей Стигнах до кленовия пържен. Той взе двуногата с една ръка. Извади двуногата от земята, Изтърси земята от омешикова. Хвърли биногата зад върбовия храст.
И тогава те седнаха на добри коне и потеглиха. Като опашката на оратаева кобила се разпростира, И гривата й се къдри. При ревящата кобила тя оглупя, А конят на Волгин все пак скача. Отиде кобила рогата да кърми, А конят на Волгин да остане. Тогава Волга започна да вика, Той започна да размахва шапката си, но: „Чакай малко, оратай-оратаюшко! Сякаш тая кобила е ската, За тая кобила ще дадат петстотин. Тогава оратай-оратаюшко проговори: „Ах, ти си глупав, Волга Святославович!
Купих тази кобила като жребче, Като жребче и от майка ми, Платих петстотин рубли за кобилата. Ако тази кобила беше скейт, Нямаше да има цена за тази кобила!“ Тогава Волга Святославович ще говори: Някак си се наричаш по име, Кричат ли те и според отечеството? Тук оратай-оратаюшко проговори: „Ах, ти Волга Святославович! Ще изора малко ръж и ще я сложа на купи, Ще я сложа в купи и ще я влача вкъщи, Ще я влача вкъщи и ще върша вкъщи, И ще варя бира и ще пия селяните, И тогава селяните ще ме хвалят: Млад Микула Селянинович!
След това дойдоха в града до Курцевец, Започнаха да обикалят града, Започнаха да разглеждат града. И момчетата започнаха да казват: „Как беше този трети ден, но той победи селяните!“ И започнаха да се събират селяните, Събраха се и си помислиха: Как ще дойдат да се извинят, И ще се поклонят ниско и ще се поклонят. Тогава Волга Святославович проговори: „Ах, Микула Селянинович! Съжалявам от себе си с триградове със селяни. Останете тук, да, като управител, Дайте ви данък, но една стотинка!"