Чрез кондензатори
Преди около 5 години, в студентските ми години, аз, както много други, живеех в общежитие. Моят съквартирант и добър приятел трябваше да има негов приятел, който учи в друг град. Но не просто да дойде, а да кара до нашия град като герой на асфалта през нощта на своя (!!) мотоциклет. Топла лятна вечер, идването му предвещаваше готини разходки с мотор из нощния град и/или обилни влияния, на което бяхме неимоверно щастливи. Дълго чакан с нетърпение. Това е преамбюла, така да се каже.
Гореописаният аматьор мотоциклетист ни се обажда в 23 часа и ни съобщава, че неговият Урал (да, нито Хонда, нито Кавазаки, а Урал) е изминал само 3/4 от пътя и не иска да продължи, а самият той е много жаден (пие, не пие и в този момент фразата прозвуча тревожно в ушите ми). В колата няма познати, няма пари за такси за такова разстояние и решихме да доставим хуманитарна помощ на жертвата на домашно оборудване.
След като успяхме да купим всичко необходимо преди затварянето на магазина (имаше достатъчно мозък и пари само за бира и колбаси, акцентът беше върху бирата) и взехме палатка от хостела с една (това е важно) раница за двама, се преместихме на правилния път с намерението да хванем езда и да отидем в обратната посока в търсене на героя и неговия неуспешен железен кон.
Някъде в един часа през нощта ни взе спътник с пасик и след около час го намерихме! (Тогава решихме, че това е много епична среща). Буташе мотоциклета към нашия град няколко часа (3 часа), нямаше външен вид, прашни и напукани (напукани по-къси) устни, посрещна ни като спасители и започна да пие предложената бира (според него първата глътка беше глупаво попила в устната лигавица).
Нощувахме на палатка, покрити с по една раница за всички и ужасно студено (бях в някаква чукашорти при напускане на хостела вечер). Сутринта, закусвайки с остатъците от храна (бира и няколко колбаси за всеки), беше предложен план за скриване на мотоциклета и връщане в града за нови кондензатори (не знам защо беше в мотоциклета и как може да излети, но собственикът на мотоциклета твърди, че всичко е за него).
Неприятности създаваха едни момчета (не много повече от нас тогава, около 20-годишни на вид), които дойдоха при нас с москвич, за да ни попитат "какво, по дяволите, правите тук?". Не знам как разговорът премина в такава посока, но те казаха, че „ще купим кондензатор в селото и ще ви го донесем след час“. Радвайки се, започнахме да чакаме спасението. След като чакаха 4 (кучко 4.) часа в гората близо до магистралата, гладни и прецакани да не правят нищо ученици (започна и да вали), най-накрая скриха мотоциклета в храстите и отидоха да го повозят (за щастие се качиха на редовен автобус).
пита внимателният читател?
След като скри мотоциклета, мотоциклетистът (дори ще го нарека така, дори не назовавам измислени имена, така че измамниците да не откраднат душите им или нещо подобно) помоли моя приятел да се свърже с някой в техния град, за да купи 2 кондензатора в магазина, докато затвори (1 беше необходим). Един приятел ме моли да пиша на съквартиранта ми да купи 3 кондензатора. Пиша в SMS "blablabla купи 4 кондензатора". В резултат на това мотоциклетистът получи 6 нови кондензатора при пристигането си в града.
P.S. наистина беше в кондензатора. Никой от моите приятели не е имал подобен проблем с кондензатори.