Цифров идентификатор на обект
Идентификатор на цифров обект[1] (съкр. DIO; от англ. Digital Object Identifier, съкр. DOI) е стандарт за обозначаване на информация за обект, представен в мрежата GOST R ISO 26324-2015. Информацията, съдържаща се в DOI на електронен документ, съдържа индикатор за неговото местоположение (например URL), неговото име (заглавие), други идентификатори на обект (например ISBN за електронно изображение на книга) и набор от данни (метаданни), свързани с обекта, които го описват в структурирана и разширяема форма.
DOI има някои общи характеристики със стандарта PURL: наличието на индикатор за местоположението на обекта и неговото име (име).
DOI е приет в англоговорящата научна среда за обмен на данни между учени. Всъщност DOI е път към документ в общо информационно-виртуално пространство (обикновено в Интернет) за получаване на необходимата информация.
Съдържание
Цифровият идентификатор на обект е уникален низ от букви и цифри, състоящ се от две части: префикс и суфикс. Например,
10.1000— префикс илиидентификатор на издателя, съставен от атрибута на идентификатора (10) и низ, указващ издателя (1000);182е суфикс,идентификатор на обект, указващ конкретен обект.
Префиксите на издателя се разпространяват от агенцията за регистрация на DOI, като CrossRef [en] и DataCite [en] . Суфиксът се генерира от издателя и трябва да бъде уникален за този издател. Идентификаторът на цифров обект може да комбинира съществуващи идентификатори като ISBN, международен стандартен сериен номер или SICI.
Идентификаторът на цифровия обект не е чувствителен към главни и малки букви.
Има и дигитални „DOI копия“ на документи, които не са били публикувани никъде преди и са билипървоначално цифров.