Цитати от съветския филм чапаев
- Спри се! Къде? - Василий Иванович! Чехи изхвърлени от фермата! - Чехи? Къде ти е пушката? - Пушката е там. - Там? Аида!
- Къде ти е картечницата? Пастухов! - Аз, Василий Иванович, го скрих до реката. Нарочно на самия бряг.
- Благодаря ви за фермата, другари войници. А за пушките ще проверя довечера. Всеки има. Разпръснете се!
- Здравейте. - Здравей. - Аз съм Фурманов. Назначен във вашата дивизия като комисар. - Знам.
- Ти да не си картечар? - Мога да бъда картечар. И какво?
- Е, пристигнахте ли? - Пристигнах. Не си ли картечница? - Мога да бъда картечница. И какво?
Тихо граждани! Чапай ще си помисли.
- Какво мисли комисарят? - Мисля, че да. Ммм бих предположил. Командирът вече е взел друго решение. И според мен е правилно.
Какво мисли комисарят? - Аз мисля. Ммм бих предположил. - Така. Е, това, което казахте тук - не се интересувайте и забравете. Сега чуйте какво ще заповядам.
- Така. Е, това, което казахте тук - не се интересувайте и забравете. Сега чуйте какво ще заповядам.
Ще атакуваме и от двата фланга. Не пресичайте реката, мостът ще издържи. Проверих се. Атаката започна точно в пет часа сутринта. И да отидем тук. Окупира селото
- Ранен? - Ранен, Василий Иванович - Какъв глупак.
Ти си единственият командир на бригада, моят боен заместник И нямаш право да излагаш челото си на глупав куршум.
- Значи все пак. така че все пак един куршум, Василий Иванович, не разкрива кой е командирът на бригадата и кой. - Куршумът не разбира, но вие трябва да разберете. Има ли глава на раменете? Отивам!
- Ранен? - Ранен, Василий Иванович. - Ами глупак - Ето например. Има походен ред на отряда. Къде трябва да бъде командирът? Напред на бърз кон.
- Ето например. Има походен ред на отряда. Къдетотрябва ли да има командир? Напред на бърз кон.
- Врагът се появи и откри стрелба. Къде трябва да бъде командирът? Пак може да е напред, защото няма да стрелят по един човек от пушките.
- Сега врагът откри картечен огън. Къде трябва да бъде командирът? Да кажем, че тук имат десет картечници, а тук две. Къде? - Тук, къде десет. - Тук. Трябва да си представим. Къде е по-лесно да ти ударят шамар? Тук има десет. Следователно трябва да сте там, където има две. В противен случай, без командир, бойците могат да бъдат прикрити.
- Сега врагът премина в атака. Къде трябва да бъде командирът? - Бъдете напред. - Трябва да се придвижи в задната част на своя отряд. От някое високо място да наблюдавате цялата картина на битката. В противен случай отрядът може да бъде заобиколен.
- Сега с решителните действия на отряда и неговия командир противникът е отблъснат и обърнат в бягство. Нашият отряд панически преследва отстъпващия противник. Къде трябва да бъде командирът? Отново напред на бърз кон и първият, който проби в града на раменете на врага. Тук! Трябва да си представим.
- Еее! Но вие лъжете, Василий Иванович. Ако се наложи, винаги напредваш сам. - Да, добре, ако е необходимо.
- И се казва подложка за дупе.
- И това се нарича бузи. - И как се нарича? Задна плоча. Бузи. О, ти, герой. - Дори не можеш да се шегуваш. - Всички сте копелета. Ние сме да чапаевци сме. Колкото до жените - тук сте наистина герои - Ами за героизма - вие сте. Пусни го. Тук слизам до белите, ще донеса жив език - тук. ще видиш - Ами за езика - ще разбереш или не - ще видим.
- Да, как мислиш - ще си тръгна? Значи си тръгна. Учи, дявол, картечница!И това се вика бузи. Бузи! О, боже мой, бузите!
- Да, как мислиш - ще си тръгна? Значи си тръгна. Научи, дявол, картечница! - И това се нарича бузи.
- Бузи! За бога бузи! Бял щаб
- Не намирате ли, г-н полковник, че връзката ви със санитаря е прекалено голяма. - Патриархален, имаш предвид? Напротив, доста са модерни.
- Tempora mutantur - времената се менят, тактиката на отношенията също. Жалко, че не разбирате това, лейтенант, гледайте назад, за да не ви прострелят в гръб. - Всички трябва да погледнем назад. - Не поглеждам назад. Петрович е с мен от 14-годишна възраст, той мина с мен на всички фронтове. Чапаев изпуска нервите си
- викаше Чапаев, наричаше ни с имена. не е добре. - Кучи синове! - Уау! Ние ви познаваме, казва той, всичко това. как е? - Кучи синове! - Не пускаш нито един мъж на лекар! Прегледайте веднага! - И веднага издайте документ!
- викаше Чапаев, наричаше ни с имена. не е добре. - Кучи синове!Александър Македонски също е бил велик пълководец,но защо да чупи табуретки?
- Иначе, казва, имам седем „погова“ в револвера си - така че се карам за вас двамата!
- А, вие сте тук, мили мои! Дошъл си да се оплачеш? Тръби с клистери. Арш стъпка!
- Ти с тях ли си? Подкрепяш ли скапаната интелигенция? - Не могат. - И аз казвам - могат. И трябва!
- Подигравате ли се на Чапаев? Ще те застрелям копеле!
- Александър Македонски също е бил велик пълководец, но защо да чупи столове?
- Македонски? Командир? Кой е този, защо не знам? Познавам всички велики командири. Гарибалди, Наполеон, Суворов, ама как. македонски? Кой е този, защо не знам? - Малко хора го познават. Той е живял преди две хиляди години.
- Слушай, моряк, ти си красив сам по себе си - А? - Отдавна исках да ти го кажа. Бихте ли се надигнали, нали? Ходиш вечно в такъв опърпан вид. И сега сте командир на редовенчервена армия. Трябва да дам пример на бойците.
- А какво ще кажете за вашия Александър Македонски, той се биеше с бели ръкавици, нали? - Ама и той не ходеше като скитник! - И откъде знаеш, а? Преди две хиляди години. Погледни ме.
Бялата централа. Полковникът прави фатална грешка
„Силният тил решава окончателната победа“, казва Ленин. – И в това болшевишкият лидер е прав.
- И какво правиш, Ироде? Ние те чакахме, чакахме, а ти последен влачиш? Тук имаме съветска власт! - Мълчи, бабо. На война прасето е дар божи.
- Да, това са глупости. Е, просто въртележка се оказва. Белите дойдоха да грабят, червените също. Е, къде да отиде селянинът?
- Аз съм Чапаев! Разбирате ли, че аз съм Чапаев? А ти, кой си ти?!
- А какво ще кажете, другари граждани, червеноармейци, кой от вас ще бъде Чапай? - Е, аз съм.
- Е, ако е така, още веднъж ви благодаря, Василий Иванович. Благодаря от общността.
- Идваш при мен в полунощ-след полунощ. Пия чай - седни да пия чай. Обядвам - моля, яжте. Ей какъв командир съм!
- Но, Василий Иванович, селяните се съмняват. За болшевиките ли сте или за комунистите? - Какво? - Питам ви за болшевиките ли сте или за комунистите? - Аз съм за Интернационала!
- Василий Иванович, а вие кой сте, за втория или за третия? - Какво за втория? - Международен? - Е, за този, за който имате нужда, за това стоя.
- Е, все едно, за втория или за третия? - А какво да кажем за Ленин? - В третия. Той го създаде, третият болшевик. - Е, аз съм за третия.
Браво Анка. Тя надмина технологията.
- Сега вие и "Максим" сте приятели.
– Ето отивам при белите, на гости. Чапай и комисарят дадоха отговорна задача. Вземи езика. - Можеш ли? - Мога да направя всичко.
Браво Анка. Надмина техниката.Митка. Брат умира - иска супа.
- А ти, чичо, извадих патроните. Остави пушката, не се бъркай.
- Искаше ли супа бе, мутри? - Митка. - На кого? - Митка. Брат умира - иска супа.
- Шомполи, казвате? И ти им служиш? - Митка умира. – пита Вухи. Щеше да ми позволиш.
- Брат ми почина, Митка почина.
- На теб аз. Твоето момче ме хвана сега, но ме пусни. Сега той дойде. - Те са измислили нападение. Там, в щаба. Пси. някои умствени.
- Психически? Е, да я вземе по дяволите - да се психираме.
- Защо не спиш? - Да, спи. И тогава казвате - тук, казват, всички спяха, трябваше да се бие с казаците.
- Гледам ви, Василий Иванович: вие сте човек, недостъпен за моя ум. Наполеон! Направо Наполеон! - По-зле, Петка, по-зле. На Наполеон му било по-лесно - няма ти картечници, няма ти самолети, милостие. Онзи ден ми изпратиха и самолет. Това е един беззин, копеле, яде - няма да получите достатъчно.
- Василий Иванович, можете ли да командвате армия? - Мога. - А отпред? - Мога, Петка, мога. - А всички въоръжени сили на Републиката? - Малко да науча, мога и въоръжените сили. - Ами де. в световен мащаб, Василий Иванович, можете ли да се справите? - Не, не мога. Не знам езици. Лягай да спиш, проклета болна! Сутринта преди атаката
- Час през пола ще започне атака.
- Стига, бой! Остави другите да се бият!
– Там най-добрите синове на народа полагат живота си за нашето революционно дело. А ти? Изкупете вината си с кръвта си. Аз ще продължа напред.
- Чичо, и чичо, защо хората отиват на смърт? - За какво? хм Ясно за какво – до живот. Всеки иска добър живот.
- Красиво върви! - Интелигенция!
- Какво сте вие, мадам?Трябва да стреляш, но картечницата ти е заседнала? - Не е. - Как не е заседнала? Защо не стреляхте? - Чакане. - Какво чакаше? - Когато се приближиха. - О, какво си ти? Виж. Страхотно стреляш. Много добре!
- Имаме нужда от смел идеолог, който да ръководи тази операция. На кого предлагате да го поверите, полковник? - Ще се радвам, Ваше превъзходителство, ако ми поверите тази операция.
- Не мога да искам по-добро. На вас, полковник, поверявам съдбата на нашия фронт.
- Войната ще свърши - животът ще бъде великолепен! Знаете ли какъв ще бъде животът? Не е нужно да умираш.
- Да, кой иска да умре? Това е вид борба, която имаме - тук не е нужно да пощадявате живота си. Или те нас - или ние тях. - Не. Ние сме те.
- Амба, Василий Иванович, трябва да отстъпим. - Чапаев никога не е отстъпвал!