Дезодорантите и озоновият щит на планетата
Трудно е да се каже кога хората са започнали да мият зъбите си, но има доказателства, че един от най-старите препарати за почистване на зъбите е тютюневата пепел.
Пастите за зъби са най-важното средство за грижа за вашите зъби. Те имат по-ниска абразивна способност в сравнение с праховете, по-удобни са за употреба и се характеризират с по-висока ефективност. Пастите за зъби са многокомпонентни състави. Те се делят на хигиенни и лечебно-профилактични. Първите имат само почистващ и освежаващ ефект, а вторите освен това служат за профилактика на заболявания и допринасят за лечението на зъбите и устната кухина.
Основните компоненти на пастата за зъби са следните: абразиви, свързващи вещества, сгъстители, пенители. Абразивите осигуряват механично почистване на зъба от плака и нейното полиране. Най-често използваните абразиви са химически утаената креда CaCO3. Установено е, че компонентите на пастата за зъби могат да повлияят на минералния компонент на зъба и по-специално на емайла. Поради това като абразиви започнаха да се използват калциеви фосфати: CaHPO4, Ca3(PO4)2, Ca2P2O7, както и слабо разтворим полимер натриев метафосфат (NaPO3). В допълнение, алуминиев оксид и хидроксид, силициев диоксид, циркониев силикат, както и някои органични полимерни вещества, като натриев метилметакрилат, се използват като абразиви в различни видове пасти. На практика често се използва не едно абразивно вещество, а смес от тях.
От синтетичните вещества, производните на влакната (памук и дърво) са намерили широко приложение - натриева карбоксиметил целулоза, етоксилирани етил и метил целулозни етери или просто етил и метил целулозни етери.
Борбата с кариеса с помощта на лечебни и профилактични пасти за зъби се провежда в две направления: 1)укрепване на минералната тъкан на зъба; 2) предотвратяване образуването на плака. Първият се постига чрез въвеждане на флуорни съединения в пастите: натриев монофлуорофосфат, чиято формула може условно да се напише като двойна сол NaF∙NaPO3, както и натриев флуорид NaF и калаен (II) флуорид SnF2. Съществуват две гледни точки за ефекта на флуорните йони върху укрепването на зъбния емайл. 1. F йони превръщат емайловия хидроксидапатит CaOH(PO4)3 в по-малко киселинноразтворим флуорапатит Ca5F(PO4)3. 2. В резултат на обменната реакция в пастата се образува CaF2, който се адсорбира върху хидроксиапатит и го предпазва от въздействието на киселините. Известно е също, че флуорните съединения допринасят за потискането на жизнената активност на бактериите, които причиняват образуването на органични киселини в устната кухина. Понастоящем ензимите са широко използвани в пасти против кариес, а понякога в тях се въвеждат и антибиотици.
Дезодоранти и озоновият щит на планетата.
Дезодорантите са продукти, които премахват неприятната миризма на пот. На какво се основава тяхното действие? Потта се отделя от специални жлези, разположенивкожата на дълбочина 1-3 mm. При здрави хора 98-99% от него се състои от вода. С потта метаболитните продукти се отделят от тялото: урея, пикочна киселина, амоняк, някои аминокиселини, мастни киселини, холестерол, следи от протеини, стероидни хормони и др. От минералните компоненти потта включва натрий, калций, магнезий, мед, манган, железни йони, както и хлоридни и йодидни аниони. Неприятната миризма на пот се свързва с бактериалното разграждане на нейните компоненти или с окисляването им от атмосферния кислород. Дезодорантите (козметика от пот) са два вида. Някои инхибират разграждането на метаболитните продукти, отделени с потта, като инактивират микроорганизмите или предотвратяватокисляване на потните продукти. Действието на втората група дезодоранти се основава на частичното потискане на процесите на изпотяване. Такива агенти се наричат антиперспиранти. Тези свойства имат соли на алуминий, цинк, цирконий, олово, хром, желязо, бисмут, както и формалдехид, танини, етилов алкохол. В практиката сред солите най-често като средства против изпотяване се използват алуминиевите съединения. Тези вещества взаимодействат с компонентите на потта, образувайки неразтворими съединения, които затварят каналите на потните жлези и по този начин намаляват изпотяването. И в двата вида дезодоранти се добавят аромати.
Концентрацията на озон в атмосферата зависи от съдържанието на азотни оксиди и флуорохлорометани. Азотните оксиди постоянно присъстват в ниски концентрации в резултат на фотохимичното взаимодействие на азот и кислород. Азотният оксид (II) разрушава озона, а азотният оксид (IV) свързва атомарния кислород в съответствие с уравненията
O3 + NO → NO2 + O2
Така азотните оксиди играят ролята на катализатори при разграждането на озона.
През 4,6 милиарда години от съществуването на нашата планета е установено равновесие и животът на Земята възниква и се развива при определен равновесен състав на атмосферата. Въпреки това, интензивното развитие на свръхзвуковата авиация започва да влияе върху създаденото равновесие в атмосферата. Тъй като свръхзвуковите самолети са проектирани да летят в стратосферата, чиято горна граница се доближава до "озоновия" слой, съществува опасност свръхзвуковата технология да повлияе на този слой. По време на изгарянето на горивото в самолетните двигатели се образуват азотни оксиди в доста големи количества.
Друг източник на опасност за озоновия слой са флуорохлорометаните (основно CF2CI2 и CFCl3). Тези вещества се използват широко в аерозолни кутии исъщо като хладилни агенти в промишлени и битови хладилници.
В света се смята, че сред най-печелившите отрасли на едно от първите места е козметичната индустрия. Наблюденията показват, че при нужда жените могат да се откажат от много, но не и от това, което ще ги направи поне малко по-красиви.
Изкуството на козметиката е нещо от далечното минало. И така, по време на разкопките са открити египетски мумии, чиито нокти са боядисани. В гробниците на египетските пирамиди са открити естествени бои и козметични инструменти, различни плочки за приготвяне на смес от бои и ружа, съдове за съхранение на мехлеми и масла. Открит е писмен документ – Папирусът на Еберс, в който са изложени козметични правила и рецепти. Написването му се отдава на петото хилядолетие пр.н.е.
Древни ръкописи свидетелстват, че още преди хиляди години жените от Изтока оцветявали клепачите си в синьо с най-фин прашец от стрит тюркоаз. Тюркоазът е естествен минерал със състав CuA16(PO4)4(OH)8∙4H2O.
От незапомнени времена мекият естествен минерал, антимонов гланц Sb2S3, се използва за оцветяване на вежди. в българския език е имало израз "антимонови вежди". Блясъкът от антимон се доставя в различни страни от арабите, които го наричат stibi. От това име произлиза латинското stibium, което в древността означаваше не химичен елемент, а неговият сулфид Sb2S3. Естественият антимонов гланц има цвят от сив до черен със син или ирисцентен оттенък.