Диктатурите на Сула и Цезар
Луций Корнелий Сула идва на власт през 82 пр.н.е. д. Сула призова Сената да избере „междуцар“ – интеррекс, тъй като тогава нямаше консули: Гней Папирий Карбон умира в Сицилия, Гай Марий Млади – в Пренесте. В резултат на това сенатът избра Луций Валерий Флак с надеждата, че той ще направи предложение за организиране на изборите на консули. Сула го инструктира да представи следното предложение на народното събрание: както смята Сула, би било полезно за Рим в момента да има диктаторско управление, въпреки че този обичай е престанал преди 120 години. Който бъде избран, ще управлява, докато укрепне Рим, Италия, цялата разтърсена от междуособици и войни римска държава. Това предложение имаше предвид самия Сула - в това нямаше съмнение. Самият Сула не може да скрие това и в края на посланието си открито заявява, че именно той ще бъде полезен на Рим в момента. На Форума започнаха да се окачват проскрипции - таблички с имената на тези, които е трябвало да бъдат ликвидирани. Убиецът на забранените, който донесе главата на Сула като доказателство, получи два таланта (40 кг) сребро; робът бил освободен. Измамниците получиха и подаръци. Тези, които приютяваха враговете на Сула, чакаха смърт. Много от сътрудниците на Сула (Помпей, Крас, Лукул) натрупаха огромно богатство чрез продажба на имущество и като забраниха богати хора. За да запази облика на първоначалното държавно устройство, Сула разрешава и назначаването на консули през 81 г. пр.н.е. д. Консули са Марк Тулий Декула и Гней Корнелий Долабела. Сула започнал да отменя съществуващите закони и вместо това издал други. Сула добави към броя на членовете на Сената до 300 нови членове от най-благородните конници.
В периода от 46 до 44 г. пр.н.е. д. Юлий Цезар е бил диктатор, след което е положил принципите на диктатуратав Римската република, която става основа за възникването на Римската империя, която всъщност се оформя при управлението на наследника на Цезар Октавиан Август. След като първо стана консул на републиката, а след това и диктатор, Юлий Цезар извърши реформи, които засилиха едноличната власт на държавния глава, разшириха неговите правомощия и права при вземането на решения. В същото време той полага основите на реформа, която прави ролята на патрициите все по-формална и постепенно ги отучва от значително влияние върху политическите и военни събития в републиката.