Как пионерите на Капаеви помогнаха да освободят родното си село Гиревичи от германците
Тя иска да разбере къде точно в гората могат да бъдат открити партизаните, тъй като напоследък те често сменят местонахождението си. Или те бяха преследвани от фронтовите армейски части на врага, които се оттегляха на запад, след това самите те се скриха от него, след това атакуваха малки германски части.
Когато посети пратениците и разбра за партизанския лагер, момичето в добро настроение, пеейки, върви по горската пътека към партизанския отряд № 45 „За Родината“. Тя изобщо не се страхува от германците, защото говори добре техния език, който преподаваше на учениците на Тимонов в мирно време. Надявам се да се оправи някак. И той не отива с празни ръце - той носи важна информация за нацистите, която току-що е събрал. За да останат в гората и да се борят с тях с оръжие в ръка. Така че тя взе решение. Тя толкова иска да бъде взета в отряда! Освен това вече имаше достатъчно главоболие с полицаяЛеонид Лукашевич. След това съвсем сериозно се закани:
- Тази хрътка (както я наричаше зад гърба й) може да бъде застреляна само някъде по тъмен път. Защото всичко се втурва напред-назад: и към града, и към енорията, и към гората. Среща непознати. Всичко това е подозрително. Под прикритието на това, което немците превеждат и власовците отиват в къщата й, тя също е с момчетата от самоотбраната, помислете в същото време. Но това са, как да пия, подземни работници, които умишлено служат на германците!
Германците бушуват наоколо, подигравайки се на мирното население. Хората, които са били предадени от предатели, са арестувани, разпитвани, разстрелвани, а младежите са отвеждани в Германия. И имаше само един изход за младите в това сурово време - да преседят тази военна виелица някъде на безопасно място. И най-удобно, разбира се, в самия партизански отряд. И така точно предимного хора се наклониха към гората, когато бяха освободени. Клава също отиде там, но не за да седи като другите, а за да се бори, да отмъсти, да се бие. Но там те бяха на съвсем различно мнение:
- Трябва, скъпи, да се върнеш на село. Имаме достатъчно хора, които искат да се бият. Вижте, бягат на цели глутници. И продължавайте, както досега, подземната работа, защото вие и вашите братя сте нашите очи и уши. Необходимо е да се помогне на настъпващите части на Червената армия при освобождаването на района.
Нищо не можеш да направиш - заповедта си е заповед! И тя, макар и със съжаление, беше принудена да се върне у дома. Малко след това Клава научава, че докато се оттеглят, нацистите са оставили взвод картечници в дървена къща, която стои до главния път в нейното родно селоГиревичи. И от тази позиция, на пръв поглед, ръбът беше на прицела, откъдето по всяка вероятност трябваше да се появят нашите настъпващи войски. Германците искат да задържат българите възможно най-дълго, докато основните им сили се оттеглят към селоДорогин, за да се закрепят на отбранителните линии там.
„Видях, че трима военнослужещи на коне току-що бяха напуснали гората!“ – развълнувано каза той, още не прекрачил прага. Прилича на нашите скаути! Германците явно са застреляли един от тях, защото той е паднал от коня си и повече не е станал, а останалите са препуснали обратно.
Беше необходимо спешно да преведем нашите войници около засадата. Клава веднага се обажда на Андрюшка и Миколка, техните по-малки братя:
„Бързайте, момчета, при вашите!“ Информирайте ги за Фриц, които са се заселили в дървената къща.
Децата тичаха през низините, криейки се зад храстите. Тук всеки смърч им беше познат до най-малката подробност. Те са местни хора! Преди войната, а и по време на нея, тук всичко е извървяно и кръстосано от тях. Колко пъти са си играли със селяните във войната ни с немцитемомчета! Те бързо изпълзяха през пътя, за да не бъдат застреляни самите германци, и скоро се озоваха в квартирата на освободителите.
Очите на децата светнаха от радост - толкова много червеноармейци! Срещна ги офицер, старши лейтенантМихаил Вурие, като веднага поискаха самия командир. Неговата компания Андрюша и Николай, без да губят време, бяха водени между Гиревичи и съседните Стайки, където вражеските изстрели вече не можеха да ги достигнат. Но германците също не спят в шапка: забелязаха, че са заобиколени, и един след друг се състезаваха към Дорохин, към своите. Някои от тях след това бяха засечени на пътя, взети в плен.
Така Капаеви-младши помагат за освобождаването на родното си село. И разузнавачът, който беше убит от немците, които бяха в засада, старши лейтенантВикулов, беше погребан на магистралата в същия ден. Където умря от вражески куршум. До гроба му е засадена бреза. Тя расте и до днес, напомняйки на хората от Гирей за воина-освободител.
След края на войната, със заповед № 33 за батальона, белият български орлякАндрей Капаев като пионер, член на Климовичския комсомолски младежки подземен подземие е зачислен в символичния батальон на белите български орляци на Героя на Съветския съюзЛивенцев. За подвизите си в тила на врага е награден с два медала – „За храброст” и „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941-1945 г.”, а за мирни трудове – с медал „За доблестен труд. По случай 100-годишнината от рождението на В. И. Ленин. И във връзка с честването на една от годишнините от Великата победа, той също е награден с орден на Отечествената война от 1-ва степен. Между другото, неговата подземна сестра Клавдия, която по това време работи в едно от училищата в Могильов, получи същото, само втора степен.
Заслужено признание и от дваматависоки държавни награди. Да, забравиха да наградят по-малкия си брат Миколка, който също ходеше с тях на задачи и рискуваше живота си. Но в края на краищата той е и орел на Великата отечествена война. Вижда се, че не са наградили, защото бил много малък.