Доказателства за извършена работа по договор за изработка
Малко философия, вместо въведение
Почти не вярвам на клиентите на думата им. Когато ми разкажат странна история за неспазени обещания и неизпълнени споразумения, искам да видя документите. Ако документите потвърдят думите на клиента, разговорът продължава. Ако не, търся косвени доказателства. Изграждането на позиция върху неоснователни твърдения ми се струва крайно непрофесионално. Не мога и няма да се опитвам да изсмуквам доказателства от пръста си (да ги пресъздавам) и да изтеглям обстоятелства върху документи. Доказвайки обстоятелствата по случая, се опитвам да „подредя пъзела“ от фрагментите, с които разполагам. Понякога успявам. Няма да ви отегчавам, ето я историята.
Важността на тази поръчка за клиентите беше такава, че те не чакаха до понеделник. В петък асистентът ми се обади и каза, че клиентите изобщо не се смущават от състоянието ми след едноседмична командировка. Че в събота сутринта ще дойдат в нашия офис. Единственото, за което успяхме да се разберем е да не ме чакат на гарата, а да ми дадат възможност да пия кафе сама и да почистя малко.
Компания от няколко почтени мъже пристигна навреме. След ритуалната размяна на визитки и подсмърчане посетителите изложиха същината на нещата. Накратко: възлагаха работа на подизпълнители на голяма енергийна компания и не им беше платено. Сложността на случая се обуславя от факта, че подписаният договор не съдържа дата, не е платен предвиденият в договора аванс и е налице минимум изпълнителна документация. Информацията за прехвърлянето на сайта и материалите беше предимно устна. За приемане на поръчкатрябваше да се видят куп документи - косвени доказателства за извършената работа. В същото време най-важното беше ъгловият печат върху мотивационното писмо относно приемането на CSC и изпълнителната документация.
Косвени доказателства, изригвани от клиента дълго и мъчително. Вече бяхме завели дело, предварителното заседание неизбежно наближаваше, а аз имах малко допълнителни доказателства. Съмнителен акт за издаване на материали за работа, странен междинен акт на работна комисия, в която участват представители на три фирми и технически надзор, включително нашият ответник и директорът на моя клиент.
Положението на подсъдимия беше неусложнено. Представителят ме помоли да покажа оригиналния договор и веднага ме обвини във фалшифициране на доказателства, като подадох съответна петиция. Уверен в автентичността на документа, без да погледна подписах документа, предложен от съдията, с което бях уведомен за правото си да оттегля съмнителни доказателства, както и за наказателната отговорност за представянето им.
За да докаже фалшификацията на основните доказателства, представителят на подсъдимия обеща да доведе като свидетел бившия изпълнителен директор на подсъдимия. Подсъдимият не е имал друга позиция.
Вбесен от безпочвеното обвинение, наставих всички на ушите - клиента-директор, службата за технически надзор, извършила приемането на обекта, линейните работници на ищеца, бивши служители на ответника, които незнайно защо с радост се отзоваха на молбата за помощ.
След като се зарових в ситуацията, разбрах следното: главният изпълнител-ответник сключи договор с фирма С. за пълен набор от работи по обекта. Фирма С. е изпълнила частично работата. Останалата част от работата беше извършена от фирмата на моя клиент. Имах на разположение копие от генералния договор, KSki на него същоПолучих тестов дневник, в който на български и бяло имаше указание на моя клиент като поръчал тестовете, удостоверение за издаване на материали за производство на работа. Нямаше документи за прехвърляне на работна документация на ищеца, но самата документация се появи. Всичко беше в копия.
Задълбочено проучих документите, единствената изненада беше, че цената в предишния договор за единица продукт, произведен от моя клиент, беше значително по-ниска от посочената в нашия договор. Директорът не отговори на въпроса ми, позовавайки се на заетост. На мен също не ми ставаше - цената не беше спорна и не се задълбочавах.
В уречения ден представител на ответника седял на вратата на залата с дебел мъж - бивш директор на фирмата.
На срещата изложих първоначалната ни позиция по случая, допълних я с намерените документи и допълнителни разяснения.
Според моята версия на събитията всичко беше просто и ясно. Голям главен изпълнител покани малък подизпълнител да свърши работата без авансово плащане, като обеща да плати много и след това. Материалите бяха умишлено прехвърлени през пън-дека, работната документация не беше прехвърлена съгласно акта, но беше на разположение на подизпълнителя, главният изпълнител трябваше да получи разрешение за работа, не беше прехвърлен на нас и не трябваше да бъде, изпитванията бяха извършени с участието на подизпълнителя, резултатът от работата (формуляри KS2 и KS3, резултати от изпитвания и изградена документация) бяха прехвърлени по силата на акта. Общото количество работа, включително скромно парче, завършено от моя принципал, беше прехвърлено на клиента. В бъдеще ищецът просто е бил измамен, принуждавайки го да върши работата безплатно.
Представителят на ответника не възрази срещу прилагането на копия от документи към делото, съдията издаде съответноопределение.
Разпитаният свидетел обяснява, че е бил директор на подсъдимия в периода, когато по документи се е извършвала работата. Тогава обаче той не е подписал договора, не е ангажирал ищеца в работата и изобщо не е знаел за съществуването му. Договорът беше подписан със задна дата, в колата, под натиск от страна на директора на моя клиент и още един уважаван човек, който работеше в управлението на ответника. Обещаха му, че документът няма да отиде никъде, особено в съда.
Не се опитах да опровергая думите му, задавайки трудни въпроси. Тъй като документите, които успях да изровя между срещите, бяха в копия, трябваше да ги „легализирам“. Показах на свидетеля неговите подписи върху договорите и КС и свидетелят призна, че подписите му, попитах го за реда за вземане на решения за привличане на изпълнители и той не можа да ми обясни нищо. Посочих, че бившият подизпълнител е изпълнил частично задълженията си и директорът потвърди това. Чух всичко, което исках и дори повече. Благодарейки искрено на представителя на ответника за поканата на свидетеля, седнах на мястото си.
В пренията представителят на ответника настоява, че договорът е подписан със задна дата, че представените документи не потвърждават резултатите от работата, че авансовото плащане по договора не е платено, поради което и договорът не е сключен. С това възраженията на ответника се изчерпват. Позицията ми по случая остава непроменена.
Съдията посъветва накратко и уважи исканията ни. В решението тя посочва, че според нея моментът на подписване на договора няма значение за признаването му като надлежно доказателство. Освен това свидетелят потвърждава автентичността на подписа. Това премахва проблема с фалшификацията. Съдията посочи, че подсъдимият има право на възражение, когатоса му връчени срещу подпис документи, потвърждаващи изпълнението на работата. Липсата на такива възражения означава безусловно приемане на произведенията. Съдията посочи, че доказателствата, че работата не е извършена от ищеца, не са представени от ответника.
Подписвайки акта за приемане на услугите, помолих директора. „И все пак сте работили в това съоръжение? Как се случи така, че главният изпълнител не знае нищо за вас, изпълнителната документация е само в копия, договор без дата и работа без аванс? Как стана така, че цената на работата е малко по-висока от пазарната? Какво наистина се случи с вашия клиент?
Директорът ми подписа акта размахано, сложи печат с удоволствие и каза. „Дима, съдията от арбитражния съд ти каза, че съм свършил работата и трябва да ми бъде платено за тях. Нямате ли доверие в съда?"
Вечерта показах на дъщеря ми един трик - скрих монета между пръстите си, извадих я от ухото си, от захарницата и дори от джоба й. Дъщерята се зарадва и попита - Тате, откъде научи това? Какво трябваше да й кажа? Те не учат това в юридическия факултет.